Моноспектакълът „Шегите, които Бог си прави“ от Димитър Бакалов

26.09.2017

За трудностите в общуването с противоположния пол и отглеждането на деца

Малко са постановките, които остават свежи дори и след години наред активност на сцената. Веднага се сещам за емблематичните заглавия на Народния театър, Tеатър 199 и т.н. Но това, за което сега ще говоря, е далеч от претенциозността на поместеното в афишите на гореизброените.

И като на шега от Бога, „Шегите, които Бог си прави“ набра голяма популярност. Авторският моноспектакъл на Димитър Бакалов, който е по-скоро от типа one-man show, продължава да пълни салона. За разлика от ситуационните комедии, които се настаниха на множество сцени, в това заглавие няма натрапчив и пошъл хумор. Дори има едно разграничение от него, макар че на места той леко пробива. Ала в рамките на допустимото и приятното!

Всъщност сравнението със ситуационните комедии е неправилно от моя страна. „Шегите, които Бог си прави с нас“ не е изградено на базата на нелепи ситуации, които човек се чуди как може изобщо да хрумнат на драматурга, преплетени в сложен възел, затегнат от примитивен хумор и посредствена актьорска игра.

Тук говорим за шеги, вдъхновени от живота на всеки един от нас. Напълно реални  моменти, с които всеки се е сблъсквал, но не си е давал сметка, че не е единственият „потърпевш“. Всичко това е част от красотата на обикновеното ежедневие с любимия човек. А играта на Димитър Бакалов е повече от приятна. Тя е премерена и издържана до точност. Рутината, изградена след толкова време игра на този спектакъл, съвсем не го е изхабила.

Любимият човек до него е Райна, с която е натрупал най-различни преживявания от семейния им живот – абсурдни, смешни, нетърпими. В авторския си спектакъл Димитър Бакалов разказва за тях, описвайки ги с известна доза самоирония. Историята му започва от първите етапи на брака и преминава през най-същественото – раждането и отглеждането на децата. А шегите на Бог са тези, които изпъстрят съвместния живот с нелепици, криещи се в обикновени ежедневни случки, и не ни позволяват да разберем другия пол.

Действието на сцената е далеч от статично на моменти. Димитър Бакалов описва ситуациите с множество движения. Традиционно за този тип представления, той прибягва и до контакта с публиката, който е повече от естествен. Зарядът на представлението е висок през цялото време, а от това зрителите остават доволни.

Ако се замислим, ще открием тези истории в нашите спомени, в тези на приятелите ни или на родителите ни. Ще разберем, че този спектакъл съвсем не е измишльотина, а е комедия в най-чистия си вид. Тя е семпла, далеч от сериозността на елитарния театър, но в същото време е напълно естествена.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Емилия НайденоваСветовен театър в София02.06.2014

Още от Под Моста

Момчил РусевКакво се случи в българската музика през 2018?Музика