Специално за днес решихме да попитаме случайни и различни хора – познати и непознати – какво за тях представлява Коледа? Не сме давали имена и не сме формулирали текста като интервюта, защото тези думи са толкова искрени, топли и истински, че важат за всички. Събрахме красиви спомени и топли думи. Прочетете ги!
А какво представлява за теб, скъпи читателю, този празник? бел.ред

1. Какво е за вас Коледа?
Представете си всички християнски семейства, събрани около коледната трапеза, изпълнени със смирение и любов в точно определен час. Сега си представете как се случва с всички хора по света. Милиарди енергии като една. Земята може и да ни прости злините. Коледа е да си напомним кои сме. А ние нямаме нищо общо със зли,  алчни същества, изнасилващи и убиващи.

Вижте още: Статията ни за Хелоуин

Коледа е време на смирение, благодарност към хора около нас, хората, които са ни дали нещо ценно, нещо нематериално. Както има ден, в който се иска прошка, Коледа е денят, в който се изказва благодарността към хората.

Никога не съм възприемала  Коледа като християнски празник, по-скоро  като празник на семейството и близостта. Топлота, уют, обич. Коледа не трябва да се изразява в получаването и даването на материални подаръци. Харесва ми това, че празникът сплотява хората.

2. Вярвате ли в чудеса?

Да, но те са навсякъде около нас и няма нужда да е Коледа, за да се случват или за да вярваме в тях, колкото и банално да звучи.

Да! Хората спират да вярват, защото наблюдават, без да размишляват.

Все още да, макар да изглежда наивно за моята възраст (21).

3. Какво бихте пожелали на българите за Коледа?

Здраве, щастие и положителни промени. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света” обаче е основната ми мисъл за последното пожелание.

Здраве, любов, удоволетворение, щастие, вяра! Дефицитни са за повечето хора.

Да бъдем единни, обединени, да се зачитаме. Ако трябва всеки ден да си припомняме завета на великия Кубрат, но трябва да постигнем обединение, за да продължим да съществуваме.

Бъдете повече личности и по-малко част от стадото.

Вижте още: Документираните коледни приключения на една софийска кифла

4. Кой е любимият ви коледен спомен?

Като дете прекарвах празника с цялото си семейство. На топло, до камина. Със снежни човеци, много смях, мокри чорапи, замръзнал нос, нови плетени пуловери. А да – и оргомни количества шоколад и мандарини!

Как влизам в стаята на баба ми. Топло е, мирише леко на огън, малко на храна. Но е рано. Нещата още се подготвят. Прегръщаме се и се поздравяваме. У дома съм. След това хапваме най-вкусните сърмички и боб. Това беше денят на баба ми. Разбирам го сега – когато я няма.

Може би настроението и атмосферата като цяло – шейни, снежни топки, снежни човеци, горещ шоколад, украсяване на елхата. Гонене с кучето на вуйчо ми и въргаляне в снега, който си беше висок почти колкото мен тогава. Разбира се, чакане на Дядо Коледа – тогава не знаех, че не е истински. По-скоро споменът за Коледа, когато бях дете, ми е любим.

Беше една от малкото Коледи, в които татко си беше вкъщи, а не на път. Не помня какви подаръци сме си разменили, а че цяла вечер се смяхме, танцувахме. Със сестра ми се облякохме като ангел (аз) и Дядо Коледа (тя) и карахме всички да казват песничка или стихотворение, за да си получат подаръка. Усещането на накараш дядо си да каже коледно стихче е неописуемо.

Събираме се вкъщи, аз изнасям рецитал, а към 12 вечерта баща ми или дядо ми винаги имаха да свършат „нещо важно” и изчезваха точно когато се появяваше Дядо Коледа. Винаги го изпускаха и много им се ядосвах. Веднъж за малко да се сетя, че дядо се е предрешил като Стареца – казах му, че имат еднакви очила.