Калиакра – на една скала разстояние

Никой не асоциира лятото с дъждовно време. След цяла година очакване вече сме жадни за слънце, пясък, море… и може би още нещо. Но никой не ни пита. И когато лятото ни изненада, по-мрачно, хладно и неприветливо от обикновено, не ни остава нищо друго освен да го изненадаме и ние!

Купестата облачност и проливните дъждове са в състояние да прецакат морската ни почивка. Но само ако им позволим. Да, те не предразполагат към излежаване на плажната ивица, галени от лъчите на жаркото слънце. Или пък къпане в морето или басейна. Но  ни дават възможност да потърсим алтернативни забавления по морските курорти, които могат да ни изненадат доста приятно. Тук споделям впечатленията си от една спонтанна екскурзия, на която всеки може да се наслади през август, „следобедът на годината“.

Северното Черноморие е една магическа част от нашето крайбрежие, което за добро или лошо остава малко пренебрегнато най-вече от софиянци. А същевременно е изпълнено с възхитителни места, които са в състояние да очароват всеки посетител.

И така списъкът със спиращи дъха местенца започвам с нос Калиакра (в превод от гръцки – „красивият нос“). Полуостровът е природен феномен, който приковава вниманието на посетителите с величествена красота, богата история и щипка мистика. Още с изкачването от паркинга към крепостта останах завладяна от магията на заобикалящата ни морска шир. Заставаш на ръба и си сам със скалистите брегове и безкрайното синьо море.

Продължаваме и оставаме безмълвни пред извисяващата се арка на входа на крепостта с развян трибагреник. Счита се, че първите обитатели на нос Калиакра са били древното тракийско племе – тиризи. От историческа гледна точка е важно да споменем, че на 31 юли 1791 година тук се разразява най-голямата битка в Черно море. Край западния бряг, руската ескадра, водена от адмирал Ушаков, разбива турската армада. През 2001 година адмиралът е канонизиран за светец от Руската православна църква! Основите на църкви, кладенец и няколко древни жилища ни напомнят за тези отминали епохи. А разхождайки се из крепостта ни се откриват все по-грабващи гледки. Не те пускат да си идеш.

Следващата ни спирка е резерватът Яйлата. От входа се тръгва към морския бряг, а по пътя ни чакат скитски некрополи, тракийският олтар на слънцето, пещерите – домове на древните обитатели и винарната. Пътеката отново те води през гледки, за които думите просто не са достатъчни. Почвата е с характерния за този район червеникав цвят (оставя отпечатък върху маратонките, който да напомня за малкото ни приключение). На места клоните на дърветата изригват зелени фонтани към синьото небе и образуват приказен тунел, в който ти идва да се изгубиш. А на връщане, след изкачването на керемидения скалист бряг ни очакваше допълнителен бонус – залезът, такъв какъвто може да видиш само там, зад танцуващите вятърни мелници (така де ветрогенераторите). Донкихотовски романтизъм!

За финал се отбихме до Камен Бряг. Изправихме се пред обширна поляна, застлана с прегоряла от слънцето трева. „Огънчето“ е специално направено огнище около тръба, от която излиза природен газ. При вида му автоматично ми идва да разпъна една палатка и да си направя импровизиран лагер там, насред нищото. Респектиращи са отвесните скали на брега, които създават илюзията, че стоиш буквално на края на света. Обаче спасение не дебне отвсякъде. За това напомнят каменните плочи на младежи, хлъзнали се по склона на вечността. Тогава едно рошаво пале разведри обстановката като започна да джафка и да маха с опашка около нас. Поиграхме малко, а след това ни изпрати тичайки енергично след колите.

С това импровизираната ни разходка приключи и се върнахме за вкусна вечеря в Балчик, който също заслужава да  бъде посетен. Освен дългата си крайбрежна улица, осеяна с приятни ресторанти и барчета, там ни очакват  Двореца на румънската кралица и Ботаническата градина. Но за тях – надявам се следващия път.

 

Автор: Траяна Лазарова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to