Магическото, спокойно и невинно Карадере

06.09.2018

Има легенда за Карадере, която може да се чуе вечер покрай някой лагерен огън. Тя гласи, че преди хиляди години комета се е разбила в морето и така заливът бил създаден. Интересна история. Не знам доколко е вярна, но наистина, когато си там, се усеща космическата сила, която мястото притежава.

Това е едно от малкото останали диви места в България и е скрито някъде между Бургас и Варна. За там не са нужни резервации, нито големи планове. Само много позитивна енергия, обемна туристическа раница, палатка и по възможност хамак.

На Карадере времето не съществува. Тук големите хотели, шумните барове и дискотеки липсват. От едната страна е плажът, на който като гъбки са изникнали палатки, каравани и кемпери, а от другата – гората, на която краят не се вижда.

Има два варианта да се стигне до това вълшебно място – по черен път от град Бяла или от село Горица. Ние избрахме първия и ходенето до там смело мога да нарека изпитание за духа и тялото. Без много сенчести места пътят от Бяла до Карадере е около 5-6 километра. След първия километър се открива невероятна гледка към залива, която кара човек да забрави за тежката раница, битовите проблеми и ограниченията на „цивилизования“ свят.

На Карадере всичко се случва по естествен начин и хората се превръщат в едно голямо семейство. Природата е тази, която ги обединява и възпитава. Някои от хората живеят тук по цяло лято, други идват просто на почивка. Всички са спокойни, усмихнати и приветливи.

Тези, които остават за повече време, майсторят всякакви неща от дърво и камък за тяхно улеснение – рафтчета, столчета, пейки и какво ли още не. Ние нямахме това време, но все пак направихме наша „арт инсталация“ в една от боровите горички, където се установихме.

Плажната ивица на Карадере предлага възможност за дълги разходки. От едната страна се намира Бели нос, където по скалите се стича бяла хума, а от другата е Черни нос. Още първия ден се разходихме до Бели нос, където обилно намазахме телата си с хума. Приличахме на малки извънземни и не след дълго се измихме в морето. На връщане към палатките наляхме вода от едно изворче, което местните бяха пригодили за чешма. Събрахме клонки и шишарки за огън. Вечерта готвенето стана на принципа „от нищо – нещо“. След като се наядохме с печени картофи и чушки във фолио, изчакахме огъня да изгасне и легнахме да спим.

На следващия ден се събудихме с изгрева. Не знам дали съм виждала нещо по-красиво. Слънцето леко се показваше на хоризонта, а нюансите на небето преплитаха в себе си всички цветове. Облаците сякаш отваряха врати към небесното царство и гледката ме изпълваше със спокойствие и щастие. Почувствах се като герой в детска приказка. Всичките ми мечти вече бяха сбъднати.

Такова е Карадере. Магическо. Спокойно. Невинно. Място, на което може дълго да се излежаваш в хамака. Да наблюдаваш как борчетата леко се поклащат в ритъма на вятъра и нежно се поздравяват, като докосват бодливите си клонки. Да слушаш как вълните непрестанно се разбиват в брега или как птичките чуруликат и се разбират помежду си.

Това за мен е Раят на Земята, но дори и той е застрашен от навиците на „цивилизованите“ хора. Като се започне от това, че на места може да се види как в старанието да улеснят ежедневието си някои от неопитните къмпингуващи са забивали пирони в дърветата и се стигне до евентуалните планове за застрояване, които обричат мястото на унищожение. Всичко това показва докъде може да достигне човешката глупост и наглост.

Не всеки желае да прекара почивката си на препълнен плаж с шумни барове и дискотеки, някои от нас искат да се насладят на спокойствието и щастието, което можем да намерим в природата. Затова е важно всеки един от нас да се научи как да я пази и обича, защото тя е наша майка и ни дава много повече отколкото можем да си представим.


Автор: Десислава Витанска

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновДа посрещнеш изгрева в… Клисура19.07.2017

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE