Магическото, спокойно и невинно Карадере

Има легенда за Карадере, която може да се чуе вечер покрай някой лагерен огън. Тя гласи, че преди хиляди години комета се е разбила в морето и така заливът бил създаден. Интересна история. Не знам доколко е вярна, но наистина, когато си там, се усеща космическата сила, която мястото притежава.

Това е едно от малкото останали диви места в България и е скрито някъде между Бургас и Варна. За там не са нужни резервации, нито големи планове. Само много позитивна енергия, обемна туристическа раница, палатка и по възможност хамак.

На Карадере времето не съществува. Тук големите хотели, шумните барове и дискотеки липсват. От едната страна е плажът, на който като гъбки са изникнали палатки, каравани и кемпери, а от другата – гората, на която краят не се вижда.

Има два варианта да се стигне до това вълшебно място – по черен път от град Бяла или от село Горица. Ние избрахме първия и ходенето до там смело мога да нарека изпитание за духа и тялото. Без много сенчести места пътят от Бяла до Карадере е около 5-6 километра. След първия километър се открива невероятна гледка към залива, която кара човек да забрави за тежката раница, битовите проблеми и ограниченията на „цивилизования“ свят.

На Карадере всичко се случва по естествен начин и хората се превръщат в едно голямо семейство. Природата е тази, която ги обединява и възпитава. Някои от хората живеят тук по цяло лято, други идват просто на почивка. Всички са спокойни, усмихнати и приветливи.

Тези, които остават за повече време, майсторят всякакви неща от дърво и камък за тяхно улеснение – рафтчета, столчета, пейки и какво ли още не. Ние нямахме това време, но все пак направихме наша „арт инсталация“ в една от боровите горички, където се установихме.

Плажната ивица на Карадере предлага възможност за дълги разходки. От едната страна се намира Бели нос, където по скалите се стича бяла хума, а от другата е Черни нос. Още първия ден се разходихме до Бели нос, където обилно намазахме телата си с хума. Приличахме на малки извънземни и не след дълго се измихме в морето. На връщане към палатките наляхме вода от едно изворче, което местните бяха пригодили за чешма. Събрахме клонки и шишарки за огън. Вечерта готвенето стана на принципа „от нищо – нещо“. След като се наядохме с печени картофи и чушки във фолио, изчакахме огъня да изгасне и легнахме да спим.

На следващия ден се събудихме с изгрева. Не знам дали съм виждала нещо по-красиво. Слънцето леко се показваше на хоризонта, а нюансите на небето преплитаха в себе си всички цветове. Облаците сякаш отваряха врати към небесното царство и гледката ме изпълваше със спокойствие и щастие. Почувствах се като герой в детска приказка. Всичките ми мечти вече бяха сбъднати.

Такова е Карадере. Магическо. Спокойно. Невинно. Място, на което може дълго да се излежаваш в хамака. Да наблюдаваш как борчетата леко се поклащат в ритъма на вятъра и нежно се поздравяват, като докосват бодливите си клонки. Да слушаш как вълните непрестанно се разбиват в брега или как птичките чуруликат и се разбират помежду си.

Това за мен е Раят на Земята, но дори и той е застрашен от навиците на „цивилизованите“ хора. Като се започне от това, че на места може да се види как в старанието да улеснят ежедневието си някои от неопитните къмпингуващи са забивали пирони в дърветата и се стигне до евентуалните планове за застрояване, които обричат мястото на унищожение. Всичко това показва докъде може да достигне човешката глупост и наглост.

Не всеки желае да прекара почивката си на препълнен плаж с шумни барове и дискотеки, някои от нас искат да се насладят на спокойствието и щастието, което можем да намерим в природата. Затова е важно всеки един от нас да се научи как да я пази и обича, защото тя е наша майка и ни дава много повече отколкото можем да си представим.


Автор: Десислава Витанска

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to