NO BLINK решиха да се срещнат с хората, които създават онази изящно смесена звукова картина, която е може би най-малко съзнателно осмислена от зрителите, но задължителна за създаването на света, в който филмът живее и диша. Гостуват им двама кинотворци, работили по звуковата среда на много от българските филми – звукорежисьорът Михаил Дичев и композиторът Георги Стрезов.
„Мит ли е проблемът със звука в българското кино?“ – именно на този въпрос се опитват да намерят отговора в предстоящите близо 60 минути на Епизод 4 от подкаста на NO BLINK в партньорство с Българското национално радио – „Кино с думи“!
Михаил Дичев е звукорежисьор, работил по звука на множество български филм както със записа му на снимачната площадка, така и с обработката в постпродукционния период. Сред заглавията, за които той е създавал звуков дизайн, са пълнометражните филми „LOVE.NET“, „Възвишение“, „Доза щастие“, „Лошо момиче“, както и сериалите „Под прикритие“, „Връзки“, „Революция Z“, „Фамилията“. През 2011 година създава компанията си Leon Audio, която се превръща в една от най-разпознаваемите на Балканите. Освен в обработката на аудио, Михаил Дичев и екипът му се специализират в процесите по реставрация и дистанционно записване на звук.
Георги Стрезов е композитор, който започва да се интересува и работи в тази сфера още на 15 години и от тогава досега е написал музика за множество проекти, сред които телевизионните сериали „Дървото на живота“, „На Границата“ и пълнометражните филми „Воевода“, „Шибил“, „Събирач на трупове“. Името на композитора е често свързвано и с едни от най-успешните чуждестранни продукции в световен мащаб, той е имал възможността да работи по саундтрака на „Междузвездни войни: Хан Соло“, сериалите на НВО „Параграф 22“ и „Короната“. Георги и неговата компания Strezov Sampling записват музика за едни от най-награждаваните композитори – Рупърт и Хари Грегсън-Уилямс, Джон Пауъл, Ханс Цимер.
От години в българското общество битува мнението, че звукът във всички български филми е не достатъчно добър и това пречи на зрителското възприятие. Гостите в този епизод обаче развенчават този мит или поне твърдението, че в новото българско кино проблемът е все още актуален. Днешният ден по-скоро ни изправя пред въпроса за естетиката, в която е създаден филма и гледната точка на творческия екип.
Същестува и проблемът за достатъчно качествената техника в българските киносалони, както и липсата на професионалисти, които се грижат специално за поддръжката на звука в зрителските зали. Въпреки ограниченията на ресурсите обаче, българските звукорежисьори и композитори имат възможност да работят по множество чуждестранни продукции с едни от най-големите имена в световния кино пазар.