Автор: Лазар Хрисимов

,,Гледам хубавото кино, а мое или не е мое – не е важно‘‘. – казва руският театрален и кино актьор Вячеслав Тихонов. Следващият ни събеседник е ценител на хубавото кино. Жаклин Вагенщайн е създател, арт директор и селекционер на един от най-реномираните филмови фестивали в България. 

Тази година кино литературният,,Синелибри‘‘ празнува осмото си издание под мотото ,,Преоткритото време‘‘. Защо е ,,преоткрито‘‘ ? 

По принцип фестивалът всяка година има мото, което е свързано по един или друг начин с концепцията на фестивала. Тази година се отбелязват сто години от смъртта на Марсел Пруст. ,,Преоткритото време‘‘ е седмият том от неговия монументален труд ,,По следите на изгубеното време‘‘. Вкратце това което се случва, тъй като това литературно произведение е огромно, търсенията на героя и всички негови лъкатушения в житейски план довеждат до неговото убеждение, че единственият начин да се улови времето, е чрез литературата, но можем да го обобщим – чрез изкуството. Тъй като има и такова произведение, книга на Андрей Тарковски – ,,Уловеното време‘‘, в което пък той защитава тезата, че кинематографът може да ,,улови‘‘ времето и да го преиначи със средствата на киното, целият фестивал се заиграва с концепцията за време. Това съвпада със знаковото изражение на безкрая, а именно – осмицата, и с нашето убеждение, че ако има нещо нетленно, дълготрайно и съществува въпреки времето, то това действително е изкуството.

,,Синелибри‘‘ е може би единственият фестивал в света, в който литературата и киното са в симбиоза. Откъде Ви дойде идеята да обедините хартиения формат с аудиовизуалното произведение ?

Връзката между киното и книгите е неразривна. Тя съществува, откакто киното съществува. Това не е необичайно или странно. Във всеки един световен конкурс като ,,Сезар‘‘, ,,Давид ди Донатело‘‘, ,,Оскар‘‘ и други награди, връчвайки се от академии, винаги съществува приз за адаптиран сценарий. Новото в ,,Синелибри‘‘ е, че това е фестивал, посветен изцяло на връзката между литературата и киното. При нас не става въпрос само за адаптации, а и за биографични и документални филми, анимационно и късометражно кино, тоест с един широкообхватен и чисто жанрово изключително разнообразен фестивал, който показва тази неразривна връзка във всички измерения. Фактът, че киното черпи сюжети в литературата е най-естествено. Една по-голяма част от големите аудиовизуални произведения са базирани на някаква литературна основа. Разбира се има великолепни филми с оригинален сценарий, но твърде често сред най-успешните продукции, са продукции, базирани на литературна основа.

Съществуваха ли трудности пред Вас със самото създаване на фестивала ?

Трудностите започнаха по-късно, защото в началото фестивалът беше по-малък като мащаб. Колкото повече се увеличава, толкова повече трудности изникват. Един фестивал се организира сложно и се носи голяма отговорност. В случая става въпрос за фестивал, представящ над 60 филма, който се случва в 7 града едновременно, който има над 300 прожекции в над 15 киносалона с повече от 30 специални събития в София. Отделно, освен български артисти, пристигат гости от цял свят, които се срещат с публиката. Има взаимодействие не само с литературата, но и с музиката, театъра. Фестивалът протича и онлайн – може би зрителите стават стотици хиляди. Затова отговорността е голяма. Филмите, които пристигат в България, са в по-голямата си част изцяло нови. Повечето от тях са с национални или световни премиери, с първи излъчвания след фестивали като Кан, Венеция, Торонто, Берлин. Това е последният ,,писък‘‘ на кино изкуството, който пристига пресен и топъл при нас.

След осем години опит и труд, който Вие, заедно с екипа на фестивала, сте положили, мислите ли, че все повече млади хора разбират за него и той се превръща в общодостъпен ?

Всяка година фестивалът набира популярност. Съдържанието предизвиква интереса на публиката, защото филмите са многожанрови и подбрани с внимание, за всички възрастови групи. Многообразието би затруднило зрителя да избере, но не би го отблъснало. Залага се на реклама и комуникация, но чисто като цифри всяка година интересът се покачва. Това, че младите трябва да се образоват, да четат и да гледат – това е наша кауза и мисия – да гледат качествени филми, не турски сериали. Говоря за друг тип кино, което внушава други ценности. При книгите самият навик на четене е изключително важен. Опитваме се да възпитаваме вкусовете, доколкото това зависи от нас като една инстанция на фона на развитието на българската култура и културните политики, които се водят от институциите. 

Споменахте темата за ,,качествено кино‘‘. Елитарно или масово изкуство е фестивалното кино ?

Зависи… от фестивалите. Нашият фестивал не прави разграничение между високо изкуство и гледаемо кино. Наяве е световна тенденция да се отличават по-смели, нестандартни подходи в киното, все по- алтернативни продукции и алтернативен разказ. Налагат се критерии в световен мащаб, които са обвързани с политики и стратегии – за равенството между жените и мъжете, етноси и полове. Понякога произведенията биват повлияни от едни или други критерии, за да услужат на очакванията на журитата и да бъдат отличени, защото, когато ти си отличен на световен фестивал, тогава пътят ти в киното е по-подсигурен. Възможността да снимаш отново и да се установиш в индустрията се повишава. ,,Синелибри‘‘ е насочен към публиката и претендира, че показва качествено кино, но в никакъв случай не дава превес на определени критерий, по които се подбират филмите. При нас единственият критерий е качеството от гледна точка на кинематография, актьорско майсторство, заснемане, режисура, сценарий, но не темите. Те нямат отношение към подбора. 

Ако трябваше да изберете три филма от тазгодишната селекция, какъв би бил Вашия избор ?

Смятам, че пълнометражният филм на Теодор Ушев, е явление в българското кино и го намирам за безкрайно любопитен, изключително добре направен и приятен за гледане. Другият филм, който много харесвам и препоръчвам с ръка на сърцето, са ,,В очакване на Боджангълс‘‘ – филмът по едноименната книга на Оливие Бурдо с Виржини Ефира и Ромен Дюри в главните роли. Сюжетът е приказен, любовна история в стила на Фицджералд, пищен филм с щипка лудост и желание за неробуване на реалността, в която човек живее. Последният избор, който лично мисля, че е подходящ за широка публика, е ,,Супергерои‘‘ на Паоло Дженовезе – тъжнокрасива италианска история. Дженовезе (,,Перфектни непознати‘‘ – 2016) екранизира собствената си книга, която е на пазара и може да бъде прочетена.  Освен това, той ще гостува през февруари в България, така че почитателите му ще имат възможност да се срещнат с него.

До края на фестивала ще гостуват международни имена от седмото изкуство и литературата. Кои културни събития бяха на фокус тази година ?

От събитията бих искала да спомена психологическата драма ,,Синът‘‘ – втората част от своеобразния триптих на драматурга и режисьор Флориан Зелер. Филмът му се излъчи този петък, в зала 1 на НДК от 19:00, когато беше и церемонията по награждаването. Важно е да се спомене и премиерата на българския филм ,,Януари‘‘ на Андрей Паунов, след който  целия екип със специалното гостуване на Самуел Финци. В същия ден гостува режисьорката Маги Перен и композитора от български произход Марио Григоров, които представиха филма ,,Фалшификаторът‘‘ – филм, класиран на Берлинале. Още едно гостуване, което е ценно – на Жан Филип Дагер, който е актьор, написал пиесата ,,Сбогом, господин Хафман‘‘, екранизирана с първокласни актьори – Даниел Отьой и Сара Жирардо. На 26 октомври в ,,Дом на киното‘‘ от 18:30 самият Жан Филип Дагер ще ни разкаже за това как театрална пиеса се превръща в кино.

линк към предстоящите събития до 30 октомври: https://www.cinelibri.com/sabitiya-cinelibri-2022/

Какво е посланието на фестивала според Вас ?

Фестивалът защитава идеята за синергията между изкуствата и за абсолютната жизненоважна необходимост изкуството и културата да са приоритет както на съществуването ни, така и на всяка политика и стратегия и това е единственият начин да се съхраним като хора и като нация.

Ако трябва да завършим с цитат от филм, роман или стихосбирка, кой ще изберете ?

Не знам защо мисълта ме отвежда към цитат на Айнщайн, който ми се струва болезнено актуален: ,,Истинският проблем е вътрешното състояние на душата и мисленето на човечеството. Това не е физически проблем, а проблем на етиката. Това, което ни плаши, не е взривната сила на атомната бомба, а силата на озлоблението на човешкото сърце‘‘.

Линк към програмата: https://www.cinelibri.com/programa/

Главна снимка: Личен архив