Кино

Българските филмови класики на 20 век, които не остаряват

23.10.2018
Заедно в час

Чарът на българското кино на миналия век се крие в отворения край, който има умението да подлуди зрителя и в същото време да го хвърли в размисъл. Понякога ни се струва алогично, недовършено, дори недоизказано до известна степен, но точно там се крие цялата магия – дава шанс на човека, седящ зад екрана, да се включи в сценария. Накратко, то заслужава специално внимание, което му отдавам със следващите няколко предложения, които остават любими на няколко поколения зрители и са подходящи да бъдат гледани в есенен ден като този.

„Вчера”

Началото поставям със завинаги любимия ми „Вчера”, който мога да гледам както утре, така и деня след това. Силно го препоръчвам на всички, които пазят бунтарското в себе си, както и на онези, които изпитват носталгия към бурните си ученически години.

„Рицар без броня”

Следващият филм носи нестандартното заглавие „Рицар без броня”. За сметка на това обаче в него рицарят няма да спасява изпаднала в беда принцеса, нито пък ще убива триглави зверове, което не го прави по-малко смел. Мъчи го само един житейски въпрос: защо възрастните говорят едно, а вършат друго? Да, възрастните с техните мисли са му непонятни, тъй като рицарят е деветгодишно момче, което се усмихва, бъбри и жадува да опознае света.

Единственият човек, който го разбира, е любимият му вуйчо Георги, в ролята на когото влиза неповторимият Апостол Карамитев. Заедно посещават нови места, които са си истинско приключение за едно мечтаещо момче. Ваньо е детето, което живее във всеки един от нас, събужда се всяка сутрин и се изправя пред неизвестното. Успява да се справи с трудностите като истински рицар, макар и без броня. Филмът получава немалко награди, сред които е и наградата за най-добра детска роля, връчена на Олег Ковачев от Международния филмов фестивал в Москва през 1967.

„Всичко е любов”

Противоречиво на заглавието, филмът през цялото време ни показва, че не всичко в живота е любов и често не е достатъчна, за да промени хода на живота. Тук цитатът ‘Love conquers all’ (,,Любовта побеждава всичко’’) просто не работи. Драматичен по жанр и представящ многопластово живота в България в края на 70-те години на миналия век, филмът успява да спечели бързо популярност. И под драматичен имам предвид 90% драма с малко сладост, но не до степен, в която ни става неприятно. Пропорциите са така идеално разпределени, че зрителят е здраво приземен и върнат в реалността след всяка сцена.

В главната роля влиза актьорът Иван Иванов, с което звездата му в родното кино изгрява с пълна сила и остава запомняща се. Радо (Иван Иванов) е бунтарят, който се бори с лицемерието и несправедливото отношение спрямо израсналите в по-бедни семейства деца. Избягал от ТВУ (трудово-възпитателно училище) търси начин да промени ракурса на живота си. И както в повечето филми за любов, любимото му момиче е точно от другия слой на обществото и привидно има всичко. Албена е израснала в семейство, което дълго време я пази от трудностите на външния свят и се опитва да я превърне в идеалната дъщеря. Докато не среща Радо и всичко се преобръща. Любимата на Радо Бени се изпълнява от актрисата Янина Кашева, която продължава да радва стотици зрители с ролята си на педиатъра д-р Кръстева в популярния сериал „Откраднат живот”.

„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. Не знам к‘во да правя… и се хиля.”

„Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.”

„Маргарит и Маргарита

„Любов по време на безправие” е описанието, което сайтът на Българската национална телевизия дава за този филм и честно казано трудно бих могла да го синтезирам по друг начин. Маргарит и Маргарита са двама ученици в последен гимназиален клас, като се оказва, че имат повече общи неща помежду си освен сходни имена. В главната роля отново е актьорът Христо Шопов, който и тук влиза в ролята на ученика-бунтар, а екранната му половинка е Ирини Жамбонас.

Любовта между тях пламва още в самото начало на действието, което логично не предвещава нищо положително до края на филма. Мотивирани да променят системата, отвратени от родителите и учителите си, решават да избягат и да живеят заедно. Единственото им желание е да бъдат свободни. Каква е цената на свободата?

Годината на създаване на филма е 1988, което оказва силно влияние върху тематиката и отношенята между героите. Определен като провококативен заради естествения начин, по който пресъздава политическата действителност в България в този период, филмът бива спрян за кратко. Въпреки наложената цензура „Маргарит и Маргарита” получава наградата за Най-добър филм от Съюза на българските филмови дейци през 1989.

С тези няколко филмови предложения далеч не се изчерпва палитрата, която ни предоставя родното кино. Някои носят послание, което не разгадаваме при първото гледане, други пък провокират силни емоции у нас. Всички обаче си струват да се видят поне веднъж. Все пак трябва да се започне отнякъде, нали?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСлепите Вайши01.02.2017

Още от Под Моста

Емилия НайденоваИнтервю с Ейлиш ни Гуивна, автор на „Литературен обяд и други разкази“Литература