Кино

Българските филмови класики на 20 век, които не остаряват

23.10.2018

Чарът на българското кино на миналия век се крие в отворения край, който има умението да подлуди зрителя и в същото време да го хвърли в размисъл. Понякога ни се струва алогично, недовършено, дори недоизказано до известна степен, но точно там се крие цялата магия – дава шанс на човека, седящ зад екрана, да се включи в сценария. Накратко, то заслужава специално внимание, което му отдавам със следващите няколко предложения, които остават любими на няколко поколения зрители и са подходящи да бъдат гледани в есенен ден като този.

„Вчера”

Началото поставям със завинаги любимия ми „Вчера”, който мога да гледам както утре, така и деня след това. Силно го препоръчвам на всички, които пазят бунтарското в себе си, както и на онези, които изпитват носталгия към бурните си ученически години.

„Рицар без броня”

Следващият филм носи нестандартното заглавие „Рицар без броня”. За сметка на това обаче в него рицарят няма да спасява изпаднала в беда принцеса, нито пък ще убива триглави зверове, което не го прави по-малко смел. Мъчи го само един житейски въпрос: защо възрастните говорят едно, а вършат друго? Да, възрастните с техните мисли са му непонятни, тъй като рицарят е деветгодишно момче, което се усмихва, бъбри и жадува да опознае света.

Единственият човек, който го разбира, е любимият му вуйчо Георги, в ролята на когото влиза неповторимият Апостол Карамитев. Заедно посещават нови места, които са си истинско приключение за едно мечтаещо момче. Ваньо е детето, което живее във всеки един от нас, събужда се всяка сутрин и се изправя пред неизвестното. Успява да се справи с трудностите като истински рицар, макар и без броня. Филмът получава немалко награди, сред които е и наградата за най-добра детска роля, връчена на Олег Ковачев от Международния филмов фестивал в Москва през 1967.

„Всичко е любов”

Противоречиво на заглавието, филмът през цялото време ни показва, че не всичко в живота е любов и често не е достатъчна, за да промени хода на живота. Тук цитатът ‘Love conquers all’ (,,Любовта побеждава всичко’’) просто не работи. Драматичен по жанр и представящ многопластово живота в България в края на 70-те години на миналия век, филмът успява да спечели бързо популярност. И под драматичен имам предвид 90% драма с малко сладост, но не до степен, в която ни става неприятно. Пропорциите са така идеално разпределени, че зрителят е здраво приземен и върнат в реалността след всяка сцена.

В главната роля влиза актьорът Иван Иванов, с което звездата му в родното кино изгрява с пълна сила и остава запомняща се. Радо (Иван Иванов) е бунтарят, който се бори с лицемерието и несправедливото отношение спрямо израсналите в по-бедни семейства деца. Избягал от ТВУ (трудово-възпитателно училище) търси начин да промени ракурса на живота си. И както в повечето филми за любов, любимото му момиче е точно от другия слой на обществото и привидно има всичко. Албена е израснала в семейство, което дълго време я пази от трудностите на външния свят и се опитва да я превърне в идеалната дъщеря. Докато не среща Радо и всичко се преобръща. Любимата на Радо Бени се изпълнява от актрисата Янина Кашева, която продължава да радва стотици зрители с ролята си на педиатъра д-р Кръстева в популярния сериал „Откраднат живот”.

„Значи за пръв път момиче да не ми се разциври. Не знам к‘во да правя… и се хиля.”

„Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.”

„Маргарит и Маргарита

„Любов по време на безправие” е описанието, което сайтът на Българската национална телевизия дава за този филм и честно казано трудно бих могла да го синтезирам по друг начин. Маргарит и Маргарита са двама ученици в последен гимназиален клас, като се оказва, че имат повече общи неща помежду си освен сходни имена. В главната роля отново е актьорът Христо Шопов, който и тук влиза в ролята на ученика-бунтар, а екранната му половинка е Ирини Жамбонас.

Любовта между тях пламва още в самото начало на действието, което логично не предвещава нищо положително до края на филма. Мотивирани да променят системата, отвратени от родителите и учителите си, решават да избягат и да живеят заедно. Единственото им желание е да бъдат свободни. Каква е цената на свободата?

Годината на създаване на филма е 1988, което оказва силно влияние върху тематиката и отношенята между героите. Определен като провококативен заради естествения начин, по който пресъздава политическата действителност в България в този период, филмът бива спрян за кратко. Въпреки наложената цензура „Маргарит и Маргарита” получава наградата за Най-добър филм от Съюза на българските филмови дейци през 1989.

С тези няколко филмови предложения далеч не се изчерпва палитрата, която ни предоставя родното кино. Някои носят послание, което не разгадаваме при първото гледане, други пък провокират силни емоции у нас. Всички обаче си струват да се видят поне веднъж. Все пак трябва да се започне отнякъде, нали?

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаДейвид Линч - симпатичният странник на Холивуд20.01.2017

Още от Под Моста

Габриела КанджеваПреди концерта: любимите ни 5 песни на Il VoloМузика