Интервю с Logo5: „Не можеш да се спасиш от това, което си!“

17.12.2016
Varna Buddies 2019 Summer Edition

Живеем във време, в което достъпът до всякакъв вид изкуство е значително улеснен. И докато допреди десетина години слушахме главно музиката, която ни предлагаха (и налагаха) радиото и телевизията, сега, благодарение на YouTube, Facebook и редица други пространства за споделяне на всякакви творби, можем да намерим това, което най-лесно пасва на вкуса, настроението и интелектуалното ни ниво. Logo5 са от онези хип-хоп състави, които, на фона на повечето рап музика, която се прави днес, могат да бъдат наречени различни. Техните песни немогат да бъдат чути по станциите, а клиповете им – не се излъчват по телевизиите. Ясно е, че те не са част от масовата култура. Има и нещо друго обаче – Logo5 не се притесняват да изразят своето негодувание и бунт срещу случващото се, не само в музикалната сцена, но и въобще в държавата. Лириките им са остро социално ангажирани и попадат точно в десетката. А във време, в което повечето и то най-известни хип-хоп изпълнители продължават да пеят само за охолен живот, наркотици и гангстерски преживявания (както преди 15 години) – и крайно нужни.

Фактът, че напоследък все повече хора започват да слушат алтернативна хип-хоп музика и се обръщат към по-ъндърграунд музикантите, ме кара да се замисля, че за тази музика настъпва една нова ера и едни от носителите на промяната са Logo5. От Под Моста имаме уникалната възможност да проведем едно интервю с момчетата, в което ще си поговорим повече за творчеството им, както и по други актуални теми, свързани с музиката у нас.

Делиян Маринов : Пет години след като издадохте дебютния си албум – „петилетката“ продължава ли да е в сила и през 2016?

Радо: За жалост, да, и не и се вижда краят.

Да се върнем назад към времето, още преди първите Ви записи. Как се намерихте и как решихте да създадете този общ проект?

Илия: Бяхме изключително филмирани балъчета. В началото Радо дори не беше в групата, а като че ли беше най-добър от всички тогава. Бяхме уж графитаджии, а се запознахме по фрийстайл сайфърчета из квартала. С течение на времето останахме само двамата с него.

Разкажете повече за избора си на име – Logo5?

Р: Винаги сме били фенове на играта на думи, а цифрата 5 е символична за нас в много аспекти. Комбинирайки го със самохвалството, че дикцията ни е перфектна, ето го резултатът.

Когато бях хлапе, помня облика на хип-хопа, който се излъчваше по телевизии като „ММ“, ето така – лъскави коли, леки жени, ланци, пари и враждуващи фракции. Вие как така не залитнахте по тази вълна? Защо решихте да създавате песни по сериозни обществени теми и такива, показващи негодуванието Ви срещу по-голямата част от музикалната сцена?

И: Винаги сме смятали, че няма нищо лошо в рапа за пари, коли и жени. Единственото, което мен и Радо ни дразни, е, че нещата не се правят с акъл. Дори да пееш за лютеница, можеш да го направиш остроумно и готино, да има някакъв смисъл да слушаш нещото, а не да говориш едни и същи неща цял живот. Рапът за рап, с който, за съжаление, сме известни, също не е най-якото нещо на света, но поне го правим със смешки, когато го правим.

В нета е пълно с всякакви МС-та, които качват записи, чието качество е със спорен характер. Хип-хоп изпълнителите са много. Малко от общата маса обаче са успели да изкарат собствен албум. Вие как успяхте?

Р: С много труд и (к)лишения. Но на практика, най-вече с изключително важната помощ на всички наши съмишленици от ILLmate и най-вече DJ Darkstep.

В YouTube някои от песните Ви минават 90 000 слушания. Съдейки и по Фейсбук страницата Ви – вече сте си събрали доста стабилна фенска маса. Как беше обаче в началото? Как успяхте да пробиете?

И: Въобще не ни пукаше за гледания и харесвания тогава – нямаше толкова голям наплив по тия мрежи в България. Имаше един форум, в който хората ни се кефеха. Най-вече по лайфовете разбраха за нас – благодарим на Негъра и Нешев от „ФАРС“, на Stick Insect, Петя и Жана, заради които се случиха първите ни концерти.

Кои са главните неща, които ви вдъхновяват? Имате ли любими изпълнители, книги или филми, от които черпите идеи?

Р: Музика, филми и други форми на изкуство помагат за тласък и надъхване към самия творчески процес понякога, но не смятам, че някога сме черпили идеи от конкретни произведения. Доста по-вероятно е да възпеем безсмислеността на контрольорите в метрото, отколкото някой филм на Скорсезе.

Какво е да сте рапъри в България?

И: Много е тъпо и яко. Късметлии сме да се възползваме от жалкото ниво на сцената ни, но пък да се занимаваш с рап е понякога престъпно малоумно занимание. Въпреки това, ние го обичаме, а какво по-хубаво нещо от любовта?

Къде се пропуква родната музикална сцена? Какво ѝ липсва и къде се коренят най-сериозните ѝ проблеми?

И: В момента нещата започват да се случват. Появяват се тук-таме някакви адекватни пичове, които успяват да крепят нещата. Най-сериозните проблеми на музикалната сцена е, че хората се страхуват да правят различни неща, действат по някакви сигурни схеми, които са толкова скучни и тъпи, че вече никой не иска да ги консумира. Тук не правим изкуство, нито музика – малко са хората, които се осмеляват да не действат по зададената схема. А едва ли някой нормален човек би ял само боб с наденица всеки ден.

 Защо все повече изпълнители се обръщат към така наречената мейнстрийм вълна?

Р: Най-общо казано, защото се впечатляват от хора, а не от идеи. А в мейнстрийма като такъв няма нищо лошо, освен това.

За много хора бизнесът е именно това, което разваля артистите. За други той е неизменна част от съвременното изкуство. Възможно ли е да се постигне нещо като златна среда? Да се прави музикален бизнес, който да не изкривява творците и произведенията им?

И: Разбира се, че може и има доста световни примери. Това, което съм научил през годините, е бизнесът да не ти бъде самоцел. Прави си нещата, другото ще стане, както е казал популярният жонгльор с билярдни топки и счетоводител Джаго.

 В родната хип-хоп сцена е пълно с толкова много изпълнители, че е трудно на човек да се ориентира. Кои са родните МС-та или формации, чието творчество харесвате и одобрявате, и кои са тези, чиито песни не понасяте и смятате за зловредни?

Р: Няма зловредни. Изкуството е демокрация – всеки може, дори трябва да прави каквото си иска. Музиката е резултат от средата си, а не обратното. Иначе всички, на които се възхищаваме, са неизменно до нас, било то на лайф, фийчъринг, или в бар – знае се с кои се асоциираме, не ми се изброява, за да не изпусна някого.

Много от родните артисти, без значение дали музиканти, писатели, актьори, или художници поддържат определен имидж. Вие самите сте засегнали тази тема в едноименната песен. Защо е нужно прибягването към създаването на имидж? Къде започва той и къде свършва личността на човек? Дали си заслужава жертвата на едното, заради другото?

И: Не смятам, че имиджът трябва да е нещо различно от самия теб. Ако създаваш някакъв измислен образ, да, но ако изскачаш с това, което си, изграждането на имидж работи само за себе си. А иначе в едноименната песен се говори за съвсем друго нещо, а именно, че не можеш да се спасиш от това, което си, и то ще те преследва, докато си жив. Именно имиджът ти е оригиналното ти аз в тая песен. Не смятам, че трябва да се жертва каквото и да е в името на някакъв компромис.

Какво мислите за тоталния тийн идол и феномен за младите – Криско? Как може влиянието както на неговата, така и на подобните нему изпълнители – да бъде отслабено, за да се обърнат новите поколения към изпълнители с по-смислени текстове?

Р: Ох, на мен ли ще ми се падне тоя въпрос. Ами, виж по-предния отговор – не може и не трябва да отслабваме никого. Нито се състезаваме на една писта, нито ни пречи, нито някой кара хората да го слушат насила. Това е все едно да попиташ как да накараш поп-фолк феновете да слушат повече Пинк Флойд или хард-техно маниаците да слушат Logo5. Не виждам причина, затова не съм се замислял и за начин.

Тази година излезе ново парче с Ваше участие, а миналата година се появи „Контра“. Кога почитателите Ви могат да очакват нов албум и защо ви отнема толкова време за създаване на музика?

И: В момента с Радо нямаме много време да се срещаме и да продължим работата си по логопетския албум, който ние чакаме по-трепетно от хората, уверявам ви. Декември или януари излиза мой албум, заедно с Гената от So Called, който е доста сериозен. А иначе ние сме си глупендери и не си даваме много зор – затова ни отнема прекалено много време. Тепърва започваме, де. Ще държим огъня запален.

Зад гърба си имате множество участия на живо и то като подгряващ състав на известни изпълнители като House of Pain, Psycho Realm, Method Man & Redman и още. Кое е най-емблематичното за Вас, оставило Ви най-топли спомени?

Р: Лично на мен Хип-Хоп Кемп в Чехия тази година, може би защото беше първото ни участие зад граница. Иначе за всички изброени първо си свършваш работата на сцена и чак след часове или дори дни осъзнаваш, че си бил на една сцена с B-Real, да кажем. Сюрреалистично е.

Поставили ли сте си някаква конкретна цел за в бъдеще и с какво бихте искали да Ви запомнят?

И: Конкретна цел засега аз не съм си поставял в смисъла на „на 29 искам да съм милионер“ или „на 33 искам да съм Иисус“. Целта ми е да правя неща, които да помагат за естетическото облагородяване на света и страната. Искам да бъда запомнен с това, че съм бил добър човек.

Какво е нужно за една музикална творба, за да докосне хората?

Р: Да е докосвала теб, докато я създаваш.

Как виждате бъдещето на българския рап?

И: Доста добри неща се случват напоследък, както казах, да се надяваме да излезем от дупката на старите малоумщини и все повече и повече интелигентни хора да се занимават с тази „музика за тъпаци“, ако мога да цитирам рапъра Жлъч. „Музиката за тъпаци“ иронично, разбира се, всички се стараем да не е такава.

С какво се занимават членовете на Logo5 извън хип-хопа?

Р: Аз съм IT, Илия е в музикалния бизнес в сферата на мениджмънта.

Кои са нещата от ежедневието, които ви усмихват и карат да се чувствате положително?

И: Пътуванията, приятелите и любовта.

Какво е Вашето пожелание към читателите на Под Моста?

Р: Да продължават да харесват това, което харесват, стига самото то да им дава поводи и никога да не оставят някой да им налага каквото и да е било.

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновГотината музика остава такава без значение от времето - Интервю с Toy Letters20.03.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевНа кого е нужен руският сериал „Чернобил“?Кино