Григовор: Във всеки един от нас има нещо ценно, без значение какъв си

Разговор с един от най-ерудираните рапери в страната

Той е креативен. Той е различен. Може да мисли и знае как да се изразява. Говори за истински важните неща в живота. Понякога сериозно, а друг път на шега, но винаги успява да накара човек да се замисли за света, за околните и за себе си.  Той е Илия Григоров a.k.a. Григовор и е част от две от най-добрите рап групи у нас – Лого5 и SoCalledCrew.

Всички, които са се докосвали до музиката ти, са усетили суровия и на моменти груб реализъм, който вкарваш в текстоветe. Какво ти е нужно, за да се мотивираш и да започнеш работа върху проект?

Честно казано – нищо особено. Просто се нуждая да пиша, както се нуждая от вода или храна. Естествено, не е чак толкова спешно. По-скоро го чувствам като необходимост, отколкото напън, защото не мога да живея без да правя неща.

Какво правиш извън сцената и хип-хопа?

Работя в рекламна агенция и там също пиша. Наскоро ни викнаха едни много готини пичове от Старобърно, за които направихме нещо като spoken word – поема за това какво е да си малко по-различен от другите. Различен като мислене и въобще като начин на живот.

Какъв беше като дете?

Като дете бях доста глупав, но гледах да правя нормалните неща – да играя футбол, да се целя с фунийки. Да пия повече вода, да ям, да излизам. Играех доста видео игри. Като малък мисля, че бях по-свестен, но с течение на възрастта ставах все по-тъп и по-тъп.

Кои са изпълнителите, които най-много са повлияли на развитието ти в хип-хопа?

Много са. Слушал съм доста музика и продължавам да го правя. Неминуемо получавам вдъхновение, но конкретно да назова някои имена за сметка на други – не съм сигурен, че мога да го направя.

С Лого5 имате един издаден албум – „Петилетка“. Бяхте казали, че ще се опитате да запишете втория до края на 2017. Можем ли да очакваме нещо скоро или ще бъде някоя десетилетка?

Да, то в началото беше до края на 2015, после до края на 2016, малко по-късно до края на 2017. Май се е превърнало в нещо като мен. Може да е десетилетка, но няма да е нещо скоро със сигурност.

В песента  „Фалстарт казваш: „Това е фалстарт – да тръгнеш преди началото и цял живот да трябва да бъдеш един от малкото“. Кога беше твоето начало с хип-хопа? Как реши, че това е пътят?

Както всичко в този живот – не съм имал особени планове за него. Никога не съм взимал решение дали трябва да се занимавам с него. По абсолютно естествен и елементарен начин започнах да пиша рими. Правех го най-вече, защото ми е забавно. Първоначално, както може да се досетите, беше отвратително. Все още притежавам записи, които съм правил като много, много малък и са изключително неприятни. Обаче се забавлявах, докато го правя и така несъзнателно се развивах. Не съм си казвал: „Днес ще направя тази песен и другиден вече ще съм рап звезда“. Не съм имал никога такива планове и все още нямам.

Коя песен от албума „Фалстарт“ има най-голямо значение за теб и защо?

Ако съм в ситуация, в която, ако ми кажеш „изтрий всички останали песни от албума и остави една“, то тя със сигурност ще е „На един дъх“. Няма въобще да се замисля. Това е песента, която цял живот не би ми омръзнала. Тя е едно от най-силните неща, които съм правил и все още ми харесва, защото слушам ли нещо няколко месеца след като съм го създал, се чувствам отчаян от себе си и искам да изтрия всичко. Предполагам, че това е нещо нормално за всеки човек, който размишлява трезво.

„Той е хит и той е мит… “ Каква е историята на Сони Бонанза? Ще има ли още изпълнения от него?

Нямам представа за какво говориш, но… Не съм сигурен, че това е вярно, тъй като е мит цялата история, но очевидци твърдят, че цялото нещо е станало за 3 минути. Доколкото съм чувал, е било абсолютна шега, която хората както всичко, което им се случва в живота приемат насериозно, а то не е така. За другите неща не мога да ти отговоря, тъй като ще трябва да се свържеш с агентите или PR-a на този човек.

Как виждаш картинката в България?

Надявам се хората в България да започнат повече да мислят, защото след като започнеш да мислиш, можеш да взимаш решения за себе си и разбираш, че не трябва да се осланяш на другите, да зависиш от тях и да се надяваш да ти помогнат. Било то приятели, роднини, политици и всякакви такива. Надявам се също хората да осъзнаят, че могат да се оправят сами, особено тези, които имат възможността да го правят.  И тук правя разлика между тези, които нямат време заради борбата за оцеляване, и тези, на които всичко им е наред, но просто ги мързи и се забавляват с това, че не правят нищо. С това, че не мислят за себе си и за другите. Как успяват – за мен е енигма. Надявам се обаче всички те да бъдат по-добри за себе си и за околните.

Каква е утопията в твоите очи?

Хората не трябва да се сърдят. Това е нещо, което много ме дразни. Аз също го правя, но мисля, че ще е по-добре, ако малко повече се разбираме. Знам, че е трудно. Почти невъзможно. Затова може би е утопия.

Ти за какво се сърдиш най-често?

Ще използвам българската дума – когато нещо не ми „уйдисва“. Когато някой направи или каже нещо, което е в разрез с моите разбирания. Тогава усещам онова малко опарване. След това се замислям, че не съм аз този, който върти света и се опитвам да намеря някаква правота във всеки и във всичко. Това понякога е отвратително, защото при някои хора просто е невъзможно, но се опитвам. Надявам се и повече хора да го правят, защото във всеки един от нас има нещо ценно, без значение какъв си.

Скоро излезе албумът „Прилив“, който е колаборация между теб, Жлъч и Гената. Как се срещнахте с Жлъч?

Ох, не мога да се сетя как сме се срещнали с Жлъч. Може би покрай Гената, защото първо с него се запознах. С Мати сигурно е било на някой купон. Той ми беше направил впечатление, че много, много добре борави с думите и даже бях малко шокиран да се запозная с него. Разказвал ми е, че едно време са оценявали какво правим с Лого5, но естествено е имало и малко подигравка, защото ние бяхме малко така „щибиди-дибиди-фибиди“. Много сме се смяли на това какво сме мислели един за друг преди да се познаваме. С течение на времето почнахме да прекарваме време заедно – по планини, по маси, по всякакви такива неща. Най-вече по общи разбирания и цели, така се случи и тази колаборация, която беше неизбежна.

Снимка: Теодор Фичев

А какво е да работиш с тях?

С тях се работи много дисциплинирано. Много точно. Основната вина за това е на Гената, защото той е с малко немски принципи. Обича всичко да е организирано, да се правят неща, да не спираме, да не се превръщаме в лоени топки откъм артистизъм. Веднага след пускането на „Прилив“ почнаха разговори за следващи песни и албуми. Естествено, сега си почиваме всички, не е толкова стегнато положението. Аз съм много благодарен на Гената, Мати, Фиката, цялото SoCalledCrew, защото са едни от малкото хора, на които им се работи музика. Под работи нямам предвид да мажат тухли и да правят зидове, а да е нещо, което наистина им се прави. Има много хора в България, на които им се работи с музика, но нищо не правят. Виждат се в студиото, пушат трева, друсат се с наркотици и правят по една песен на година. Така просто не се получава. Накрая се оплакват, че примерно министър-председателят е виновен или музикалната индустрия, или че хората не слушат ъндърграунд рап, което е безумно.

Как се роди идеята за „Прилив“? Колко време ви отне да завършите проекта? Имаше ли някакви трудности?

Роди се след като направихме „128“ – парчето и клипа. Решихме да направим албум, но тази песен да не е в него. Да го направим концептуален малко или много. Не съм сигурен, но мисля, че около година работихме върху него. Не сме планирали точно как ще звучи, защото не бяха готови всичките бийтове на Гената. Ние не бяхме готови с нашите идеи. С течение на времето ни се случиха малко неприятни неща. И на Мати, и на мен, и на нас като група. По някакъв начин това е отразено в албума, защото има по-тежко, по-меланхолично звучене. По-малко забавни песни, но това го отдавам на факта, че в един момент това, което е в теб, се отразява в това, което правиш.

Да, повечето песни имат доста тежко звучене. В „Антипилот“ Жлъч говори с много болезнен глас.

Да, за съжаление, едно от нещата, които ни се случиха е, че Бате Доуен почина. В песента Жлъч обяснява всичко. Все едно разговаря с него. Аз нямам какво повече да кажа по този въпрос. Ние всички се опитвахме да предотвратим това, но то все пак се случи.  Мога само да кажа на хората, ако се чувстват депресирани или по някакъв начин потиснати, не намират изход, отдават се прекалено много на алкохол и наркотици, изпаднали са в някаква летаргия, да потърсят някой, който би ги изслушал. Някой, който би поговорил с тях. Било то и професионална помощ, защото е много важно хората да не умират. Особено, когато са качествени.

На 20 юли беше промото на албума в Маймунарника. Как би оценил пътя си от началото до сега? Какво се промени?

Въобще не го очаквах. Аз си мислех, че след албума, който направихме с Гената – „Фалстарт“, ще си ходя да правя някоя дърворезба. Всъщност доста хора дойдоха на промото на „Прилив“ и се изкефиха. Това още веднъж ми доказа, че ако си консистентен и правиш неща, няма огромен шанс да се провалиш. Особено, когато нещата ти са яки.

Снимка: Савина Матакиева

С текстовете си влияеш на духовното и културното развитие на хората, които те слушат. Караш ги да се замислят за случващото се около тях. Да кажем, че им даваш уроци. А на теб какъв урок ти даде музиката?

Гледам да не звуча наставнически, но просто понякога няма как, защото нещата трябва да се кажат. Малко е пародийно как раздаваме уроци без да знаем нищо. Затова се надявам да не звучи точно така. Урокът, който аз знам от музиката, е, че е възможно да направиш нещо красиво. Като да посадиш цвете – просто помагаш на света да бъде по-красив.

Ако си изоставен сам на остров и имаш възможност да слушаш само един албум до края на живота си, кой ще бъде той?

О, в никакъв случай не мога. Ще трябва да се откажа. Да не слушам нито един. Но ако трябва да кажа един албум … Не, не мога. Това ще отнеме повече от 40 минути.

Имаш ли план за следващ проект?

Написал съм две песни. Много са хубави. Човекът, който прави музиката, обаче нещо не се кефи и ще я прави наново. Нямам нищо готово, но имам скици.

В песента „Края“ с Жлъч ни казвате, че „Краят ще дойде, след него пак отначало“… Има ли нещо, което искаш да ни споделиш за финал или да започваме пак отначало?

Хаха, ще бъда супер философ и ще кажа, че всяко начало има своя край и всеки край има своето начало.


Интервюто взе: Десислава Витанска

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to