Музика

Прилично безразлични ли са рапърите или напротив?

30.08.2019

Любими български рап-песни, които ни карат да се замислим за заобикалящата ни среда

Иван Ланджев беше написал някъде преди време, че рапърите са градски поети. Това е, мисля, най-точното определение. Рап културата е тясно свързана с обществените проблеми, родена е от несправедливости и говори на уличен език. Своеобразен бунт, словесен миш-маш, но понякога доста смислен. Както пеят Ice cream, понякога „не става дума за бунт, а за гражданска позиция“.

Рапът е разбираем и достъпен. Масов е, но в хубавия смисъл. А с оглед на социалната тематика, можем спокойно да го определим като вид изкуство. Непретенциозно, алтернативно, но все пак изкуство, което провокира размисъл. Ето няколко примера за български рапъри, които много точно улавят голяма част от спънките в системата. Слушайте рап и спасете салфетка!

Wosh MC, LOGO5, FARS, Ruth, DJ Darkstep – Песента

„Намерил сили да спра на място в междукласовото надбягване… Е, аз не мога да разбера какво всички масово преиграваме?

Пряко предаване, в което пристрастно представяме фактите и, често казано, отчасти успяваме. Успяваме, но пак оставаме посредствени и естествено това не се харесва на широката общественост, а това е в следствие… Че и от културна гледна точка положението е бедствено.

А бедственото местно управление е предпоставка за посредствено обществено мнение, което ражда поколение. Доста проста, но и трудна обстановка. Песента е реалността – всичко друго – постановка.“

F.O. – Абсурден

„Как да стъпим на земята като ни качват по джанките? Бедните спестяваме за това фалират банките, нанкайте. После къде е държавата – всеки пламък умира щом истине жаравата. Шавате а? Ще ме прощавате ама, що за живот е това? Внушавате си сто неща. Ще се сетите късно, ама нá, че съществуването ни не носи щастие. На части е, разчекнат между кредити, човек се чувства частен вече, край с не се сърди човече. Не само хляба е печен, ама никой не е вечен. Кой реши да съм обречен?

Днес не трябва да си умен, за да си гъзар. Зара е хвърлен отдавна и явно на равно сме само по филмите. Сякаш се усмихваме вече само по снимките…

До скоро пък горяха протестиращи пред общините, ама и на тях сякаш твърде малко им пука! Кога милиционера се превърна във подкупна кука? Как така на село не остана кой да копа лука? Кой ни пробута фалшивата демокрация? И кой направи от малцинствата ни втората нация?

Кой пръв повярва че всичко ще бъде наред, когато педофилите научиха за интернет? И вярно искаме деца, ама децата искат родители. Какъв ли е процентът на роми осиновители? Видите ли, това са само социални теми, как така сме общество без никви общи проблеми? Tell me…

И в суматохата гоних ехо към прехода, докато сума ти хора се изгубиха във превода. И по – разсърден на минималната заплата. Да за съд е и прокурора и съдията. Животът ти във страната е по-абсурден, и по-абсурден.“

Ice Cream – Мисля си

„Няколко години вече минаха. Много мой познати някъде заминаха. Не знам къде, обаче знам защо… Мисля си, трудно е да си човешко същество тук, където всеки гледа в делата на друг. Всеки лъже, правейки се на луд.

Един свят с фалшиви атрибути и съдби с различни маршрути. По някога и на мен ми се кара с 200 и от този свят на друг да се преместя. Мисля си, защо лаеш по мене? Аз съм този, който няма нищо да ти вземе. Проблемите ти идват от богоизбраните. Те живеят там, на запад от камбаните. Мисля си, до кога ще изтрая? Или да започна дупка да копая. В нея ще посея новата ми вяра. Една история, която се повтаря.

Вески ден съм в плен и гледам изумен. Май много истини забравихме в архивите. Няма вече питомни останаха дивите. Мисля си, тук как да живея? Изправе или с нагъзените да се слея? Изборът е ограничен. Всеки съмнителен ще бъде проверен. Глупости… Прах в очите, нека си огледаме лицата в мъглите. Един виновен е, но друг е осъден. Аз си мисля само как да остана буден. И когато някога се променим… Аз вярвам и мисля си за тези дни!“

Spens feat. Santra – Велика България

„Една държава с общ език, един народ не с една идея. Един гроб и среден за овцете в нея. Отдавна чужденец решава, какво ти дава… Четвърта Българска държава. Дава ти кредити, дори да си без доходи. Дава ти реалити полицейски походи. Дава ти правото винаги да си виновен, чиновника ще те откаже да си редовен.

А обикновеният човек, ще духа супичката, но първо трябва да му я сипят в купичката. И не ме гледай, българино, строго, че ще носиш, защото явно можеш да носиш много.

Преди „Мила Родино“ се е пазила с мечове, днес гледаме политически скечове. Хора в костюми, с обаяние с визия, правят цигански работи, а няма Ромска телевизия. И само манекени и силиконови миски, това ли е елитът – фолкпевици и футболисти? Журналистите със жълти очила, тогава аз съм тук заради реалността.

Не говоря за история БГ на три морета, на всички е ясно, че сме европейско гето. Вързани към борд с ниски заплати, на всеки даскал дават на лизинг мазерати. Хем сме богати, а като цяло сме бедни. Хем не сме пирати, а за света сме вредни. Измислили, т’ва и онова се бием в гърдите. Да, велики сме били и са били векили дните. Днес сме под икономическо робство, и те слушат, и те гледат за тяхно удобство.

Аптека, банка, кино, публичен дом, казино. На тъплата даваш хляб и зрелище, и вино. Идва нов сериал, забравете стария. Кажете к’во остана от Велика България?“

Ицо Хазарта и Homelesz – Имам човек

Кадър от видеото на Ицо Хазарта към песента „Браво“ (2019)

„Имам човек във НАП и ми дреме на г*за. Имам човек във КАТ, повече няма да ходя да се редя. Имаме човек и тука, имаме човек и там. Имам и откъде да купя, имам и откъде да дам. Имаме един човек, винаги дава цени на производител. Винаги би ми намерил всичко – от цървули до изстребител. Имам и отмъстител, а на шамарите заместител – невероятно любезен – господин „Съдебен изпълнител“. Ето го човека, който за процент го прави. Имам толкова хора, колкото на концерт на Слави.

Аверът ми дава на вересия в магазина. Дължа му 50, не съм го виждал от година. Само ако е за работа – не ме търси. Щях да съм министър на труда, ама ме мързи.“

42 – Още и още

„Ако видиш как живея, ще кажеш че съм безбожник. Разпилян като черното върху платно на художник. Големият сред малките, мишката сред големите. Лесният път е трудна мишена, в която се целите.

Половината истина е лъжата която ни раздели. Новините биха били смешни ако Юксел Кадриев ги четеше през очилата на Сашо Кадиев. Няма как високо до слънцето да летиш и да очакваш само да се изпотиш.

Понеже не разбират, някой да превежда. Истината с лъжата просто се разрежда. Само забавя процеса и на действие.

Свикнал съм да бъда в очите им момче под прицел. Изпържен, рязан, изяден като свински шницел. Плащайки цена, която никой не иска да плаща. Аз, упорит на майната им ги пращам. Защо посланията са заменени от коз и ланци? Защо да изразяваш себе си е демоде? Казват че до нищо нямало да доведе.

Ако бях като всеки друг как щеше да знаеш че съм аз? А аз няма как да спра до тук. Искам още и още. След толкова много усмивки и толкова сълзи, след толкова изпити чаши и пропилени мечти. Искам още и още.“

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновКакво слушаха Grimaze през 2018-та?03.01.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE