Поредната приказна продукция на „Дисни” излиза по кината в цял свят този петък – този път е разказана класическата история за Спящата красавица, но през очите на Злата вещица, която я проклина да се убоде на вретено и да потъне в непробуден сън. В историята са вместени някои поправки, вложени са няколко десетки милиона долара за специални ефекти и за главната роля е наета Анджелина Джоли – и налице е филм, който надскача занижените очаквания за себе си и транслира на екран общовалидно елементарно послание, полезно за зрители от всички възрасти, но най-вече за по-малките посетители на киното. Казано с други думи, „Господарка на злото” е изпълнена мисия за създателите си от „Дисни”.

Ако не поясня как точно става това, текстът ми няма да е ревю, а просто празна констатация без никакво покритие. Та, как става това в действителност? Основният коз на филма със сигурност е Анджелина Джоли. Ослепителната носителка на „Оскар”, с чиито съблазнителни снимки израсна цялото ми поколение, демонстрира топ актьорска форма във филма, макар и здравословното й състояние да беше под сериозен въпрос през периода на снимките. За това тя със сигурност заслужава похвали и получава именно такива дори в негативните отзиви за своя филм. Анджелина играе чаровно озлобената фея Злодеида и в по-комичните сцени напомня на Джони Деп в дамски вариант. Но за разлика от Деп, който остава в шантавото си амплоа през цялото време и във всички филми от поредицата „Карибски пирати” оставя останалите да изнесат драматичната тежест на филма, Анджелина е способна да покаже реалните си актьорски способности именно тогава, когато те са от най-голямо значение. По-емоционалните й моменти са въздействащи и внушителни, а за по-малките зрители, които очевидно са целевата аудитория на продукта, вероятно ще имат тежестта на удар в корема. Макар и в наситена със специални ефекти приказка на „Дисни”, носителката на „Оскар” успява да ни разсмее, отблъсне, привлече отново и трогне със зашеметяващото си представяне.

Макар и засенчен до голяма степен, редом с Анджелина се подвизава и качествен поддържащ състав. Своеобразният антагонист на филма крал Стефан се играе от Шарлто Копли в типично отблъскваща, почти налудничава роля за южноафриканския майстор. В сравнение с досегашните му роли, тук от Копли се изисква сравнително архетипно представяне, което той предоставя с готовност. Принцеса Аврора се изиграва от Ел Фанинг, от която не се иска кой знае колко по-сериозно превъплъщение от това да се усмихва глуповато към празнината пред себе си, докато тя се изпълва от ослепителни, компютърно генерирани изображения. Също толкова непретенциозни са и ролите на трите актриси, които играят феите – покровителки на Аврора, както и за младия Брентън Туейтс, който се подвизава като празноглавия принц Филип. Единственото изискване за него е да изглежда красив и замечтан в елементарно превъплъщение, което вероятно е щяло да бъде дадено на Чанинг Тейтъм преди 7-8 години. По-силно впечатление прави Сам Райли в ролята на Диавал, слугата на Злодеида. Персонажът му засилва комичния елемент в по-забавните сцени и драматичната тежест в по-емоционалните моменти. Състрадателното му, жертвоготовно поведение, въплътено чудесно от Райли, неизбежно провокира симпатия.

Визуалните ефекти са на нужното високо ниво, но не ни представят нищо, което вече да не сме видяли в „Хобит” или пък „Снежанка и ловецът”. Да, полетът на крилатата Анджелина Джоли изглежда чудесно в 3D, но тази година вече видяхме много по-впечатляваща сцена от такава гледна точка в елементарен филм като „Дивергенти”. Да, началните батални сцени също са добре направени, но бледнеят пред битките в други приказни филми като „Хобит: Неочаквано пътуване”, камо ли пък подчертано военни ленти като „300: Възходът на една империя”. И да, драконът в заключението на лентата впечатлява и стряска, но остава доста зад (Бенедикт Къмбър)Смог от „Хобит: Опустошението на Смог” или дори драконите в много по-стар филм като „Царството на огъня” от 2002 година с Крисчън Бейл, Матю МакКонъхи и Джерард Бътлър. Във визуален аспект „Господарка на злото” няма за какво да бъде критикуван, но няма и за какво да бъде похвален.

Затова и качеството му се определя от актьорските представяния, вече обсъдени по-горе, и от самото действие. Измененият прочит на класическата история до голяма степен я подобрява и прави доста по-зряла от подчертано детския приказен първообраз. Мрачният тон тук (не очаквайте любовни песнички от принц Филип) не е самоцел, а обслужва адекватно сюжета, който представя простички, но напълно реални послания за предателството, отмъщението, изкуплението и най-вече истинската любов. Многоликите главни персонажи са въвлечени във въртележка от тези чувства, действията им са очевидно мотивирани от тях и затова е трудно те да бъдат вкарани в някакви предначертани стереотипи за добро и зло. Моментните им постъпки правят различни впечатления, но крайните им актове са определящи за техния характер. Именно затова сюжетът, стилистиката и темите на филма също са от силните му страни, което не е толкова често срещана черта за по-празноглавите приказни ленти на „Дисни”.

Хубавото в „Господарка на злото” наистина е хубаво – прекрасната Анджелина в главната роля, силните представяния на Шарлто Копли и Сам Райли, хитроумният прочит на историята и съответстващата му стилистика. А останалото… всъщност не е толкова лошо – останалите актьорски представяния и визуалните ефекти са на задоволително ниво. Точно затова поредната приказка на „Дисни” не е шедьовър, но заслужава своето място над средното равнище заради своите силни страни. Лесно може и вероятно дори трябва да се препоръча на цялото семейство.

Филмът тръгва по кината в България от 30 май 2014 година. Разпространява Форум Филм България.