„Господарка на злото” печели зрителя със страхотна Анджелина в главната роля

30.05.2014

Grammy90_20_02
Поредната приказна продукция на „Дисни” излиза по кината в цял свят този петък – този път е разказана класическата история за Спящата красавица, но през очите на Злата вещица, която я проклина да се убоде на вретено и да потъне в непробуден сън. В историята са вместени някои поправки, вложени са няколко десетки милиона долара за специални ефекти и за главната роля е наета Анджелина Джоли – и налице е филм, който надскача занижените очаквания за себе си и транслира на екран общовалидно елементарно послание, полезно за зрители от всички възрасти, но най-вече за по-малките посетители на киното. Казано с други думи, „Господарка на злото” е изпълнена мисия за създателите си от „Дисни”.
Grammy90_06_02
Ако не поясня как точно става това, текстът ми няма да е ревю, а просто празна констатация без никакво покритие. Та, как става това в действителност? Основният коз на филма със сигурност е Анджелина Джоли. Ослепителната носителка на „Оскар”, с чиито съблазнителни снимки израсна цялото ми поколение, демонстрира топ актьорска форма във филма, макар и здравословното й състояние да беше под сериозен въпрос през периода на снимките. За това тя със сигурност заслужава похвали и получава именно такива дори в негативните отзиви за своя филм. Анджелина играе чаровно озлобената фея Злодеида и в по-комичните сцени напомня на Джони Деп в дамски вариант. Но за разлика от Деп, който остава в шантавото си амплоа през цялото време и във всички филми от поредицата „Карибски пирати” оставя останалите да изнесат драматичната тежест на филма, Анджелина е способна да покаже реалните си актьорски способности именно тогава, когато те са от най-голямо значение. По-емоционалните й моменти са въздействащи и внушителни, а за по-малките зрители, които очевидно са целевата аудитория на продукта, вероятно ще имат тежестта на удар в корема. Макар и в наситена със специални ефекти приказка на „Дисни”, носителката на „Оскар” успява да ни разсмее, отблъсне, привлече отново и трогне със зашеметяващото си представяне.
av1025_iho_comp_v0008_grd02.1080
Макар и засенчен до голяма степен, редом с Анджелина се подвизава и качествен поддържащ състав. Своеобразният антагонист на филма крал Стефан се играе от Шарлто Копли в типично отблъскваща, почти налудничава роля за южноафриканския майстор. В сравнение с досегашните му роли, тук от Копли се изисква сравнително архетипно представяне, което той предоставя с готовност. Принцеса Аврора се изиграва от Ел Фанинг, от която не се иска кой знае колко по-сериозно превъплъщение от това да се усмихва глуповато към празнината пред себе си, докато тя се изпълва от ослепителни, компютърно генерирани изображения. Също толкова непретенциозни са и ролите на трите актриси, които играят феите – покровителки на Аврора, както и за младия Брентън Туейтс, който се подвизава като празноглавия принц Филип. Единственото изискване за него е да изглежда красив и замечтан в елементарно превъплъщение, което вероятно е щяло да бъде дадено на Чанинг Тейтъм преди 7-8 години. По-силно впечатление прави Сам Райли в ролята на Диавал, слугата на Злодеида. Персонажът му засилва комичния елемент в по-забавните сцени и драматичната тежест в по-емоционалните моменти. Състрадателното му, жертвоготовно поведение, въплътено чудесно от Райли, неизбежно провокира симпатия.
dom_trlr_1_still.88341_R
Визуалните ефекти са на нужното високо ниво, но не ни представят нищо, което вече да не сме видяли в „Хобит” или пък „Снежанка и ловецът”. Да, полетът на крилатата Анджелина Джоли изглежда чудесно в 3D, но тази година вече видяхме много по-впечатляваща сцена от такава гледна точка в елементарен филм като „Дивергенти”. Да, началните батални сцени също са добре направени, но бледнеят пред битките в други приказни филми като „Хобит: Неочаквано пътуване”, камо ли пък подчертано военни ленти като „300: Възходът на една империя”. И да, драконът в заключението на лентата впечатлява и стряска, но остава доста зад (Бенедикт Къмбър)Смог от „Хобит: Опустошението на Смог” или дори драконите в много по-стар филм като „Царството на огъня” от 2002 година с Крисчън Бейл, Матю МакКонъхи и Джерард Бътлър. Във визуален аспект „Господарка на злото” няма за какво да бъде критикуван, но няма и за какво да бъде похвален.
Disney's "Maleficent" Dragon Ph: Film Frame ©Disney 2014
Затова и качеството му се определя от актьорските представяния, вече обсъдени по-горе, и от самото действие. Измененият прочит на класическата история до голяма степен я подобрява и прави доста по-зряла от подчертано детския приказен първообраз. Мрачният тон тук (не очаквайте любовни песнички от принц Филип) не е самоцел, а обслужва адекватно сюжета, който представя простички, но напълно реални послания за предателството, отмъщението, изкуплението и най-вече истинската любов. Многоликите главни персонажи са въвлечени във въртележка от тези чувства, действията им са очевидно мотивирани от тях и затова е трудно те да бъдат вкарани в някакви предначертани стереотипи за добро и зло. Моментните им постъпки правят различни впечатления, но крайните им актове са определящи за техния характер. Именно затова сюжетът, стилистиката и темите на филма също са от силните му страни, което не е толкова често срещана черта за по-празноглавите приказни ленти на „Дисни”.
MALEFICENT
Хубавото в „Господарка на злото” наистина е хубаво – прекрасната Анджелина в главната роля, силните представяния на Шарлто Копли и Сам Райли, хитроумният прочит на историята и съответстващата му стилистика. А останалото… всъщност не е толкова лошо – останалите актьорски представяния и визуалните ефекти са на задоволително ниво. Точно затова поредната приказка на „Дисни” не е шедьовър, но заслужава своето място над средното равнище заради своите силни страни. Лесно може и вероятно дори трябва да се препоръча на цялото семейство.

Филмът тръгва по кината в България от 30 май 2014 година. Разпространява Форум Филм България.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Алексия Петрова"Алиса в Огледалния свят" - spoiler-free ревю25.05.2016

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика