„Самотният рейнджър“ – това вече сме го гледали

04.07.2013

Джони Деп е един от най-необикновените актьори на нашето време. „Необикновен” не е синоним на „добър” и съм далеч от твърдението на заклетите му фенове, че досега е заслужил поне два „Оскар”-а. Но необикновеността на Деп се изразява в излъчването му, чара му и безпогрешния отпечатък, който оставя върху всеки филм със свое участие. Харизмата му приковава зрителското внимание във всяка една сцена и единственият филм, в който съм го виждал засенчен в този аспект, е „Дони Браско”, където играе редом с Ал Пачино.

В днешно време правилната употреба на Деп до голяма степен определя успеха на лентата, в която участва. „Карибски пирати: В непознати води” остави капитан Джак Спароу без ефикасен контрапункт в лицето на Орландо Блум, стовари цялата тежест на филма върху раменете му и така той изгуби голяма част от чара си. Вероятно единственото нещо, което „Самотният рейнджър” прави с точност, е да дозира прецизно чара на звездата си и да го остави да издигне филма до средното ниво. За съжаление, за да се издигне филма над това средно ниво, се изискват редица други фактори, а „Самотният рейнджър” не успява да ги осигури.

Филмът е поредният опит на „Дисни” да си създаде приключенска поредица от типа на „Карибски пирати”, която да им носи милиарди долари. През 2010 година опитаха с „Чиракът на магьосника”, през 2011 година опитаха с „Принцът на Персия”, през 2012 година опитаха с „Джон Картър”… и се провалиха с гръм и трясък. За тазгодишния си експеримент студиото се обърна към вече утвърдената си звезда от „Карибски пирати” и младия американец Арми Хамър. И тук поне уцелва целта си.

Химията между Деп и Хамър е налице през целия филм. Първият играе неконвенционалния, леко смахнат протагонист, който е играл десетки пъти във филми на Тим Бъртън и „Дисни”, а вторият е неговата противоположност – традиционен и предсказуем в своите ценности и благородство. По подобен начин бяха противопоставени героите на Деп и Орландо Блум в „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла” и точно затова изпъкнаха така добре един до друг. Същото се случва и в „Самотният рейнджър”.

Като цяло, актьорският състав е подбран добре. Арми Хамър е способен млад актьор и играе ролята си отлично, но имам неприятното усещане, че ще трябва да почака още известно време за първия си голям хит. Уилям Фичнър е неузнаваем в ролята на злия Буч Кавендиш и я изиграва с пламък в окото и злокобна усмивка на лицето. Големият Том Уилкинсън пък е способен да направи стандартното злодейско превъплъщение, което се изисква тук от него, и в съня си. В изпълнението му обаче няма грам вдъхновение или желание да направи нещо повече, освен да прибере големия си хонорар. В малкото си сцени Хелена Бонъм Картър е ефективна и забавна, както винаги.the-lone-ranger-600x336Тук обаче свършват хубавите… пардон, трябва да се отбележи, че саундтракът на Ханс Цимер е на отлично ниво, както винаги!

Тук обаче наистина свършват хубавите неща за филма. Историята е ужасно разхвърляна и тук това не носи духа на филм на Тарантино или пък тежестта на филм на Нолан, а просто изглежда глупаво. В сценарият няма никакъв баланс. Диалозите и екшън сцените не са разположени равномерно и изтощават вниманието на зрителя. Това се подсилва и от факта, че филмът има абсурдната дължина от два часа и половина. Първите 40 минути са ненужно дълга експозиция.

Но най-важният резултат от дисбаланса на сценария е липсата на атмосфера. За такава говорят подобаващият саундтрак, чудесните (реални и компютърни) декори и правдоподобният грим, но не и действието. Едва експлозивният финал кара зрителя да почувства истинския дух на „Самотния рейнджъ“р. Далеч съм от мисълта, че героят на Арми Хамър трябваше да се превърне във великолепен ездач и стрелец в момента, в който сложи маската си, но превръщането му от некадърник в каубой, за последните 30 минути, бе не по-логично и също толкова глупаво.
The-Lone-Ranger-Movie-Wallpaper
Трейлърите и множеството реклами за лентата ни обещаваха именно такова действие – спектакъл и сблъсъци. Вместо това екшънът е с предизвестен край и, следователно, не е вълнуващ. Затова и до финалният половин час зрелище, зрителят трябва да се развлича единствено с взаимодействието между Тонто и Джон. А колкото и да е силна химията помежду им, без подобаващ сценарий те не могат да задържат и задоволят зрителското внимание за два пълни часа.

Режисьорът Гор Вербински се е постарал да си свърши работата и да представи на аудиторията комерсиално издържан продукт. За целта обаче е трябвало да пренапише сценария, а това не е негова работа. Ако не сте заклети фенове на Джони Деп, малко вероятно е този филм да ви хареса истински, както и ако не сте заклети фенове на „Бързи и яростни”, е малко вероятно да ви хареса шестата част от поредицата. Затова и ще забележите, че им давам еднакви рейтинги.

ФИНАЛЕН РЕЙТИНГ: **/**** (две звезди от четири по системата на носителя на „Пулицър” Роджър Ибърт)
Оценка: 5/10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Фантастични животни и къде да ги намерим“ - spoiler-free ревю16.11.2016

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Мер от Ийсттаун“ или да оцеляваш в сенките от миналотоКино