Мартин Михайлов – човекът зад „Строежа”, „Терминал 1” и Jeremy?

1899922_10152251857549721_371573944_n

Снимка: Ивайло Иванов-IVU

Управител на „Строежа” и „Терминал 1”, един от организаторите на Kavatsi Beach Festival, мениджър на Jeremy?, DJ, организатор на концерти, човек, който от много години е около българската музикална сцена – това е Мартин Михайлов. Трудно е да се ограничиш при въпросите, когато става дума за подобна личност. Ето какво си говорихме с него в „Строежа”, докато Der Hunds подготвяха сцената за концерта си на няколко крачки от нас:

Здравей, Марто, благодаря, че ме прие за това интервю точно тук. Преди да отворите „Терминал 1”, казваш, че най-голямото предизвикателство ще бъде да не станете непреодолима конкуренция на себе си и това да не се отрази негативно на „Строежа”. Успяхте ли да се справите?

О, със сигурност успяхме да се справим. Всъщност това не е било най-важната цел. Първо, логично е до някаква степен при положение, че „Строежа” също продължава да се бори за нова аудитория – още по-широка. При „Терминал 1” целта беше по-скоро да се наблегне на мейнстрийм средите, защото мястото е по-голямо и самата сцена, пък дори и поп сцената, не само ъндърграунд, има нужда от по-многобройна аудитория. Хората трябва първо да усетят, че този начин на забавление и тази музика приобщава и позволява да бъде не само готина за слушане, а и готина за забавление в една по-социална среда. Освен това смятам, няма как да има качествен ъндърграунд без да има добре разработен мейнстрийм. Много популярни групи, съответно и парчета, оглавяват световни класации, самите банди са сред хедлайнърите на най-престижните и големи фестивали по света и въпреки това внимание у нас не им се отделя. Изпускаме цели течения в медийната и клубната среда, така че целта на „Терминал 1” е да приобщи все повече хора към забавление и слушане на популярна и достатъчно качествена музика.

Тоест да достигнете до по-масова аудитория?

Първо, големият клуб по принцип има нужда да обхване по-масова аудитория. Второ, самата тази аудитория, която би дошла, за да види това ново място в центъра на София, до голяма степен трябваше да получи някакъв по-различен от досега приетия подбор за подобен тип клубове и дискотеки. Дълги години „дискотека“ в България беше мръсна дума. Хората приемаха, че това задължително трябва да бъде повърхностен хаус, поп-фолк или инфантилен хип-хоп. Истината е, че на много места реално се бягаше от идеята, старата идея за дискотека, която обединява много стилове, и както може да чуеш от най-комерсиалните неща,  така и няма нищо лошо в това да присъстват парчета на групи като Nirvana, The Offspring, Prodigy, Fatboy Slim, Beastie Boys… Адски много неща, които даваха разнообразието. Правеше ми също така впечатление, че хората в България, забавлявайки се, забравиха да танцуват и ми беше много приятно, когато им пускаме Kasabian и виждаш клуб с 500-600 души, които са активни физически – танцуват, забавляват се, пеят… Нещо, което липсваше преди това, освен при строго профилираните партита и по-малки клубове.

Говорил си и за идея за създаване на клубове под ваша егида някъде извън София – например в Сливен, Велико Търново, Варна?

Това беше стара идея, която се появи в един пиков момент за този бизнес. „Строежа” отдавна беше надхвърлил своя потенциал. Общо взето нямаше накъде да става по-посещаван, по-привличащ внимание. По това време правех много турнета на български групи в цяла България и виждах, че има нужда в много от градовете от едно по-алтернативно място. За жалост, точно тогава, това беше може би някъде 2008-2010, кризата прекрати всякакви такива амбиции.

Тоест нещата сега не са по-добре от тогава?

Със сигурност не са по-добре. Общо взето пиковият момент, който беше може би 2006-2010, за всякакъв род бизнеси, за повишаване на лични доходи, увереност, че нещо прогресивно се случва, всъщност беше измамен.

Радваме се все още на ‘Rock & Roll Night сравнително често. Аз и за едни други вечери тръпнех много – какво се случи със „Сиатълските нощи”?

‘Seattle Night’ не се организира от нас. Били сме много често домакини или сме партнирали. ‘Seattle Night’ е една много стара и успешна идея, която беше инициирана от Ивайло Петров ПИФа (барабанистът на група Skre4, в момента на Der Hunds) и Аделина Каспарянова, която винаги е подпомагала музикантите в тези среди. След това тя създаде „Радио Кафе”. Може би те самите позагубиха интерес, може би тази музика като актуалност започна доста да се отдаличава с изминаването на годините от съвременната и активна аудитория, може би и малко поомръзна, не знам. Аз лично смятам, че все още има някакъв потенциал и може да се прави, дори и да е по-рядко, защото общо взето не е лошо и по-млади хора да се запознаят по този начин с тази музика, защото винаги живият контакт е по-ценен. Истината е, че проектът не е спрян, просто се осъществява по-рядко.

И студентски куизове имаше преди време.

Студентските куизове по принцип бяха свързани с партньорство с една много готина организация от млади и активни студенти, която се казва „Промяна за студентите“. Това беше тяхна инициатива, която ние подкрепихме, освен това идеята не беше толкова експлоатирана до този момент и действително беше интересна за определен период от време, може би година-две, с подходящото дозиране. Мисля, че уцелихме точно времето и момента да направим едни от най-качествените и посещавани събития от този вид, но може би, подобно и на проекта от предишния въпрос, в един момент малко се изтъркаха и омръзнаха и затова ги прекъснахме.

Темата със „Строежа” в Студентски също е интересна. Имал съм щастието да бъда там, въпреки че така и не му се нарадвах достатъчно. Преди две години споменаваш, че там трябва да се възроди нуждата от такова място и когато това се случи, то ще се завърне?

Да, трябва да бъде по някакъв естествен път, досега не виждам много белези, макар че, странно за мен, не вярвах, че така лесно ще скъсам със Студентски град. Все пак там съм изкарал 15 години, живейки, работейки, учейки. Истината е, че не ми липсва. Сега ходя от време навреме по някакви поводи и не виждам кой знае какви белези това място отново да започне и да се превърне в по-интересно и алтернативно. Със сигурност има няколкостотин готини човека, които биха се изкефили, но на тях не им е пречка да идват и в центъра.

13133373_585687161598583_8575957532063371037_n

Един от концертите през 2015 г. в Каваци

До голяма степен всъщност състоянието на тези две места отразява и състоянието на българската алтернативна музика?

Истината е, че трябва малко да поспрем да използваме понятието алтернативна, тъй като ние от години и в двете заведения пускаме мейнстрийм неща. Популярни групи като Arctic Monkeys и Kasabian, които от не знам колко години вече не са алтернативни или ъндърграунд банди и през последните няколко години дърпат именно популярната сцена (дори можем да я наречем поп) в определена посока. Но това не са алтернативни банди в никакъв случай. За съжаление, за да се зъдълбае в определена тематика и да говорим за алтернативна и за ъндърграунд, трябва много голямо количество хора, които водят нощен живот, които са активни меломани. Те трябва първо да се задоволят с много творчество, много изкуство, което просто минава покрай България, тъй като не намира все още подходяща масова медийна среда. Много хора се бъркат, идвайки в „Терминала”, та дори и в „Строежа”, че ще чуят някакви крайности, а идеята въобще не е такава. Крайностите за момента смятам, че имат почва и са успешни при строго тематични събития. Kазвам събития, а не места, тъй като не мога да дам за пример някое място, което с алтернативна концепция дълго време е било успешно и е задържало аудиторията си. Общо взето става въпрос за някакви пикови моменти, за кратки периоди. Tова все още не означава, че нещо кой знае какво се случва дори в София.

Друга инициатива, в организацията на която участваш, е Kavatsi Beach Festival. Разкажи повече за фестивала, кога и как се роди идеята за него?

Продължава на следващата страница

Страници 1 2

Момчил Русев

е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to