Като цяло това е идея на клуб ‘Alkohol’, които имат много готино място на самия плаж на Каваци и смятам, че го стопанисват доста добре. Те изявиха желание да имат някакъв тип концертна дейност, която да се случва на плажа и решихме, че все пак можем да опитаме да направим някакви случки там на място. За мен бяха първи опити на самия плаж и въобще по Черноморието. Общо взето нямам афинитет да се занимавам с проекти по родното Черноморие, но в случая нямаше как да откажа, пък и ми се стори интереснo. Ние направихме предложение какви артисти да бъдат повикани миналата година, с основни хедлайнъри на двете вечери Everlast и Dubioza Kolektiv. Събитията минаха, мисля, успешно и доста стриктно по план. Това, което си представихме като качество, успяхме да го постигнем. Това ни накара да се замислим дали да не го превърнем в периодично случващо се събитие, като вече е доста по-удобно и рационално за нас и за всички останали като логистика и като планиране да бъде в два поредни дни. Така се роди тазгодишното издание, което ще си бъде вече под формата на фестивал. Мисля, че на него ще успеем дори да вдигнем още повече нивото.

Dubioza Kolektiv миналата година, а сега и S.A.R.S. – двете най-популярни балкански банди у нас взимат участие на Каваци. Голяма заслуга за тази популярност има именно „Строежа”.

Ние работим целенасочено от години с тези две групи. С Dubioza от малко по-рано отколкото със S.A.R.S. Като цяло има една градация – започваме от по-малки събития, като постепенно увеличаваме мащаба. Действително ние имаме най-голямата заслуга да ги направим популярни в България и поради тази причина те работят ексклузивно с нас години наред, дори и в чужбина. С Dubioza имаме концерти в Лондон, със S.A.R.S. в Берлин.

Как, кога и къде ги открихте?

Dubioza аз лично ги знам много отдавна, когато действително и стилът им беше доста по-различен – бяха с жена сред вокалистите. Преди доста години ми бяха предложени, включително за „Строежа”, срещу символичен хонорар. Тогава все още нямах увереността, че биха били успешни в България, но това, което промени нещата, е един фестивал в Скопие – ‘Taksirat’, на който присъстваха страшно много българи, най-вече заради Manu Chao. Групата, която направи най-силно шоу там и създаде най-силно впечатление в публиката, бяха Dubioza. Може би тогава разбрах, че е назрял моментът да пробваме да направим техен концерт в България. Първият им концерт мисля, че като за първи се радваше на много добра посещаемост – около 800-1000 души. През годините, които работим заедно, техният потенциал е скочил няколко пъти.

Прочетете още: Hayes & Y – когато сцената в България е твърде малка

Често си споменавал за български фест, който да събира многохилядна аудитория? Как виждаш нещата към днешна дата?

Това вече не го вярвам.

Сякаш ниската посещаемост на концерта на ММ беше удар по подобни амбиции?

А, не. Концертът на ММ не е показателен, понеже той е до голяма степен бенефисен, с изключително много разнообразие от изпълнители, някои от които, ако реално не са ММ да ги обединят, нямат място на една сцена. Така че не е тoва критерият. По-скоро въобще цялата среда. Аз съм постоянно навън, виждам какво се случва по клубовете, по баровете. Все още сме малко на брой, за да може да се надяваме да направим нещо мащабно, примерно да съберем 10 000 души на концерт на български групи. Много често, колкото и да е разнообразна програмата, броят на хората, които може да се достигне като потенциален максимум, е броят на хората, които събира най-известната банда от line up-а.

На концерта на ММ участва и една от най-нашумелите групи у нас в момента – Jeremy?. Група, която си имал възможност да наблюдаваш дълго време и на която си мениджър. Как и кога се събрахте?

Ние се познаваме много отдавна. Преди няколко години имахме пътуване, което беше свързано по-скоро с едно DJ турне на мен и Shakermaker в 10-12 града в България и бяхме заедно с Ерсин и Гергана Нойкова, която също работи за бандата, и тогава Ерсин ми подхвърли, че много иска да опитаме да направим нещата така, както се правят по всички правила. Че ако опитаме да залегнем на качество и дисциплина и имаме дългосрочен план, бихме могли да успеем да извадим наистина заслужаващ вниманието продукт. Известно време мислих и реших наистина да опитаме. Дотогава не бях работил ексклузивно с една банда, по-скоро работех с 15, но не по този начин. Реално работата ни стартира преди две години. Тогава още групата окомплектоваше състава. Тъкмо като титулярен барабанист беше заел мястото си Росен Ватев, след това през есента се появи Емо Бонев на баса и от там насетне следваме един план, който продължава и в момента е в процес.

Вижте още: Jeremy? – кралете на българския инди рок

Защо избра точно тях?

Първо защото са много отговорни, изключително всеотдайни и много се трудят. Имат дисциплина – т.е. първо, че са изпълнителни и второ, проявяват самообладание, действително се следва предначертания план и няма изненади, тъй като при артистите много чество емоциите са в повече. Освен това са много балансирани като стил. Много радиофонични. Мисля, че могат да се слушат от широка аудитория и най-вече – продуктът, който създаваме заедно, е на световно ниво и е една от възможностите българска група да получи внимание извън пределите на България. Нещо, което се случва с други групи, но рядко, все още говорим за изключения.

През 2013 година в едно свое интервю пред БТВ казваш, че е по-добре българските групи да пеят на български, понеже езикът ни е интересен, а и е добре в текстовете да има послания към самите българи?

Може би това е от някакъв контекст, не се сещам. Със сигурност не е универсално решение. Например на мен много ми допада, когато групи като Остава, Уикеда и Ъпсурт правят музиката си на български, защото действително умеят. Оказва се, че българският език не е особено лесен за пеене, особено в някакви по-интересни, динамични стилове. Освен това с българския език не можем да бъдем отворени пред света, не са много местата, където бихме били разбрани. Не, че е задължително да разбраш текста, общо взето самата група може да предаде емоцията си и на оригиналния език, с който борави. Но за някои групи със сигурност е по-добре да си останат на български език, тъй като им се получава добре.

Не е толкова в контекст, може би просто тогава липсват толкова групи, които да се справят добре на английски?

Не, има групи. За съжаление, дори и добрият за българските стандарти английски, често не е добър английски и прави впечатление, че си отнякъде. Или трябва целенасочено, както Dubioza умишлено използват този акцент, да ти влиза изцяло в концепцията, или рискуваш да стане смешно и то по гаден начин. Но със сигурност не съм „за“ тотално българските групи да свирят на български и да пеят на български, дори напротив – мисля, че всеки, който прави някаква музика, инспирирана от световно утвърдени банди в определени стилове, трябва да се опита да бъде отворен към света.

Благодаря за отделеното време и успех с всички захванати проекти. Има ли нещо, което да искаш да кажеш на читателите на Под Моста?

Може би да опитват, когато имат възможност, колкото се може по-често да бъдат навън, да участват в нощния живот. Мисля, че софийският нощен живот е изключително разнообразен. В някои други градове също – в Пловдив например напоследък има интересни събития и места. И да опитват да посещават концерти на банди, които не познават. Дори без да има нужда да са предубедени или информирани, просто да правят експерименти.

Автор: Момчил Русев

1|2