Музика

17 години и 38 издания: Как Seattle Night промени София

12.10.2020

Всеки град си има своите емблематични събития, които се запазват във времето, изграждат традиции и променят по даден начин местния живот.

Идеята да пиша за Seattle Night бе породена основно от привързаността ми към грънджа от 90-те и специфичната концепция на концерта, която го прави задължителен за всеки почитател на тази музика в София. Няколко разговора по-късно обаче се оказа, че съм се захванал с един от най-ключовите формати за столичната клубна сцена. В следващите редове се насочваме към есенцията на тези разговори.

Дебютът на Seattle Night в София идва през 2003 година

Началото не е в Строежа, който впоследствие се превръща в дългогодишен негов дом, а в клуб Маската. Организаторите и до днес са същите – Ивайло Петров „Пифа“ (Skre4, Der Hunds и Casual Threesome) и Аделина Каспарянова.

Ивайло Петров „Пифа“, Seattle Night 36, ноември 2018 г., снимка: Creative Visual Solutions

Първата ни спирка са пейките пред Балкантон, където се срещнах с Пифа и други двама души, които с времето стават неделима част от събитието – Боби Косатката (Der Hunds, Тангра) и Пенко Скумов (Soundprophet, Templayed).

Пифа: „Решихме да съберем групи и да посвирим любими парчета. Тогава Skre4 и Awake бяхме по-близки, говорихме с Димо от P.I.F. и стана. Даже собствениците на Маската викаха „Хайде другата седмица пак“ – как така другата седмица пак?“

Нов концерт седмица по-късно няма – още от началото Seattle Night се прави по само два пъти, а по-късно и само веднъж в годината. Дори датите са ясни предварително – последният понеделник на март и последният понеделник на ноември.

Това не е обичайният трибют

Пенко Скумов, Боби Косатката и Ангел Каспарянов, Seattle Night 36, ноември 2018 г., снимка: Creative Visual Solutions

Дълго време начинът на провеждане е следният – участват няколко групи, като всяка от тях изпълнява по определен брой песни и освобождава сцената на следващата. От 5-6 години обаче има промяна. Има една или най-много две банди, но те са сборни – съставени от членове на различни формации, като при обявяването на участниците вместо например „Der Hunds, Soundprophet, P.I.F“ вече просто се изписват имената на всеки от музикантите.

Съзнателно или не, това улавя още повече духа на Сиатъл от 90-те, където различните групи са живеели и са прекарвали времето си заедно, а често отделни музиканти са били част от няколко местни банди (Мат Камерън, например). Същата тази задружност е видна и тук.

Пенко: „Хората го приемат като трибют, а то не е. Те го възприемат като събитие, на което отиват да чуят кавъри на любимите си песни и тези песни трябва да се правят 1 към 1. Това е тотална грешка.“

Не разбират, че Seattle Night всъщност е една общност от български музиканти, които са повлияни от гръндж вълната, от тези банди, въобще от 90-те и просто се събират да свирят любимата си музика.

„Seattle Night и всички тези трибюти на Pearl Jam и Soundgarden са просто наистина фенове, които свирят любимата си музика и много често не я свирят както е на запис, а я свирят с кеф, с емоция, по различен начин. Много често настройките са различни, вокалът не е едно към едно с Лейн Стейли или Еди Ведър.“

„Идеята за кавър е да правиш музиката, както ти я усещаш – да има някакъв личен почерк.

„Възпита се публика, която очаква да чуе кавърите. В един момент авторската музика остава на заден план, особено в последните 10-15 години.“

Ивайло Петров „Пифа“ и Боби Косатката, Seattle Night 31 2014 г., снимка: Creative Visual Solutions

Боби: „Правим го по-скоро от любов, а не за парите. Има страшно много трибюти, които се правят просто за едни пари, защото се събират много хора.“

„От друга страна пък много хора започнаха да ни свързват само с това. Първите ни появи пред много хора бяха точно на Seattle Night и именно там ни чуха много хора. Това е страшен стимул и трамплин, но от друга страна те свързват само с това. Когато издадохме албум през 2009 година, започнаха да сравняват: „Приличат на Soundgarden” и т.н.. Вчера пуснах едно парче, Revolution се казва, на жена ми и ѝ казах: „Добре, сега това прилича ли ти на Soundgarden?” Нищо общо. Обаче на хората, когато им се набие веднъж това нещо в главата, и…“

„Аз нямам проблем с тези асоциации. „Ти пееш като Крис Корнел“. Все едно на някоя певица да ѝ кажат, че пее като Уитни Хюстън – не е обидно.“

През годините в Seattle Night са участвали огромен брой музиканти. Освен вече споменатите Der Hunds, Sounprophet, Skre4, Awake и P.I.F., на сцената са им партнирали още групи като Gabana, Jeremy?, Sepuko6, Omnipresent, Affection и много други.

Изискванията за това да се качиш на сцената първоначално не са кой знае колко големи. Стига да си фен на тази музика и да си в банда – имаш шанс. Което неизбежно води и до някои неочаквани ситуации:

Пифа: “Имаше едни, Blossom Pint се казваха, от Македония. Напиха се така, че не можеха да ходят, какво остава да свирят. Певецът им учеше в НАТФИЗ и идваше на концертите. Каза „Аз имам група, да дойдем да свирим?“. И се съгласихме, но беше трагедия. Мислех, че ще е ад, ще ги освиркват, ще стане страшно. Вечерта като излязоха, бяха като най-големите звезди. Свиренето им беше по-компромисно, но изглеждаха жестоко, публиката много им се радваше, вокалистът им го носеха на ръце.“

Seattle Night №7, който промени Строежа и софийската клубна сцена

Мартин Михайлов, снимка: Ivaylo Ivanov-IVU

При седмото си издание Seattle Night за пръв път се провежда в клуб Строежа в Студентски град. 550 души успяват да влязат, докато 200 не са допуснати – опашката отпред стига до края на улицата.

Мартин Михайлов, управител на Строежа и на Терминал 1, където по-късно събитието се пренася, разказва защо точно този концерт от 2006 година е толкова значим:

„За пръв път вкарахме по-различни артисти и групи от тези, които са свирили дотогава. До този момент бяха участвали Skre4, Awake, P.I.F., може би вече бяха влезли музиканти от Sepuko6.“

„Тогава направихме няколко сборни групи и реално участваха музиканти от GravityCo, Ревю, Panican Whyasker, Jeremy? тогава се включваха, бяха в съвсем друг състав спрямо сега, и например Гришата от Mattaka и Портокал. Общо взето беше доста пъстро участие.“

„Мисля, че това беше първият пълнокръвен концерт в Строежа.“

Първият Seattle Night в Строежа, ноември 2006 г., фотограф: Ivaylo Ivanov-IVU

„Преди това сме имали само две-три участия на MC-та от DRS и съвкупността от всички тези елементи създаде страшно висок интерес.“

„Спомням си, че в 20:00 ч. oтворихме врати, а в 20:30 вече имаше над 500 души вътре и видимо изглеждаше сякаш няма как да влязат повече хора. Дори и хората да се струпват пред сцената, ако бяхме вкарали повече, можеше да стане инцидент. Съответно останаха над 200 души навън, опашката беше дълга почти до края на улицата.“

„Всъщност този Seattle Night е много важен и за историята на Строежа и за това, което се случи впоследствие. Дотогава никога не си бяхме смятали капацитета, не бяхме смятали колко човека могат да влязат.“

Seattle Night в Строежа, ноември 2006 г., фотограф: Ivaylo Ivanov-IVU

„Тогава Студентски град беше изключително жив и дори в понеделник-вторник минаваха по 1000 души, но само минаваха като текучество. Виждаш, че се пълни и спираш, но не знаеш колко са.  Когато продаваш билети, ти е ясно, но ние не правехме това, а маркирахме само на касов апарат. Тогава не беше разпространено изобщо клубовете да продават билети, имаше само една компания – Ticketstream. Смяташе се, че не е изгодно да се продават евтини билети по 5 лева заради многото комисиони, а и защо хората да се разкарват до касите за такава сума, онлайн плащанията все още не бяха навлезли.“

„На следващия ден обаче ние преценихме, че ще намалим капацитета на клуба до 350 души, което остана като стандарт и до края, докато бяхме в Студентски град. Също така преговаряхме с Ticketstream и те се съгласиха да започнем да пускаме билети.“

„Реално след този Seattle Night въобще за пръв път в София започнаха да се продават предварително билети за клубни събития през тикеткомпания.“

„Хората започнаха малко по малко да свикват с това, че трябва да имат закупен билет, за да си подсигурят присъствието. Доста полезни неща, които тръгнаха само от един концерт.“

Seattle Night в Строежа, ноември 2006 г., фотограф: Ivaylo Ivanov-IVU

„Спомням си, че по форумите тогава в avtora.com имаше недоволни, че не са успели да влязат. Питаха „Защо не го направихте на по-голямо място“, а дотогава не беше правено на по-голямо. Беше правено в Маската, в 3 Уши и не знам дали не беше правено в Алкохол. Винаги се е пълнело, но е било пред около 400 души – това беше капацитетът, който се гонеше и се постигаше. Изведнъж скочихме на интерес от двойно повече хора. Съответно и ние, и те се сблъскахме с неудобството, но пък след това си извадихме правилните изводи.“

Защо понеделник?

„Това е алтернативно събитие за алтернативни хора и за мен чарът му е да се прави в алтернативен ден,“ добавя Мартин.

„В петък и събота всеки може, има страхотен проблем с тези дни. Първо, конкуренцията за събитията е огромна. Второ, така се поляризираха нещата, стана като в чужбина – пет дни работим, два се забавляваме насила. В петък си умрял, но знаеш, че задължително трябва да излезеш. Винаги съм бил борец против това, но беше ясно, че тази борба ще бъде загубена.“

„Не мога да си представя как един човек си планира всичко до края на живота по график понеделник-петък и петък-неделя. Искам да се чувствам малко по-свободен и да изляза във вторник. За съжаление, за това ми трябва компания, трябват ми съмишленици и тези съмишленици могат да бъдат привлечени само със събития.“

„Когато дойдеш на определено събитие в делничен ден, това означава, че си фен – идват само съмишленици и създават нужната атмосфера.“

Seattle Night 36, ноември 2018 г., снимка: Creative Visual Solutions

„Ако направя хип-хоп парти в Строежа в петък, веднага ще дойде някой, който ще поиска Rage Against The Machine, Nirvana или Metallica и ще трябва да го върна. Няма да мога да обслужа широкия интерес на масата, която излиза в петък. Ако в сряда имам хип-хоп парти, знам, че почти няма да има случайно попаднали. Съответно ще знаят как да се забавляват на това парти и ще си създадат сами настроение.“

„Същото беше и с понеделниците – не е само Seattle Night. Правехме много силни ска партита, суинг партита, алтърнатив партита, хип-хопът също беше в понеделник и събирахме толкова души, колкото и в петък. Сега, за разлика от преди, е по-трудно най-малкото заради това поляризиране, за което говорех.“

„Дори рожденият ти ден да е във вторник, пак ще го празнуваш в петък. И когато ти ме поканиш, а в същото време има Seattle Night, аз ще си кажа „Окей, тоя пич днес има рожден ден, а Seattle Night мога да гледам след 6 месеца или догодина“. От уважение ще дойда при теб. И съответно твоят рожден ден се явява конкурентно събитие на всяко едно тематично. На него вероятно имаш приятели, които слушат разнообразна музика и няма да ги забиеш на тематично събитие. Няма да кажеш „Ще взема 30 билета, елате на Seattle Night“, защото половината може хал хабер да си нямат какво е това и въобще да не ги кефи.“

„Имахме такива дискусии с Аделина и Пифа кога да бъде, дали ще е по-удобно в петъците, в съботен ден. Дори се пробваха на два пъти в Sofia Live Club в такъв ден. Видя се, че отиват по-малко хора. Запазвайки формата  в понеделник, ние дадохме възможност на много хора, приятели, да си подарят още един ден от седмицата, в който да разпуснат.“

Днес основният дом на поредицата е клуб Терминал 1

Грънджът у нас обаче се крие и на други места. Боби Косатката често има изпълнения из столичните клубове, а от няколко месеца се появи и барът с най-сиатълското име в София – Singles. Ако не сте гледали филма на Камерън Кроу с Еди Ведър, Крис Корнел, Лейн Стейли и компания в актьорския състав, време е.

Templayed вече свириха на два пъти в клуба със същото име, а в бъдеще ни очакват и още много подобни концерти. Там е място само за авторска музика: „С лекота отказваме на групи, които правят трибюти,“ разказва Николай Мареков, един от управителите на заведението.

Пред Балкантон разговорът продължи над час и постепенно се насочи към други теми, което доведе до спирането на диктофона. В самия му край обаче Пенко каза нещо, което е много важно. Освен музикален вкус и култура, сиатълското течение изгражда непоносимост към фалша. На Seattle Night няма да видите нищо изкуствено. Концертите нямат нищо общо с изрепетирано трибют шоу, а наподобяват по-скоро приятелско събиране веднъж в годината, което хората на и пред сцената са очаквали с месеци. Послевкусът винаги е един и същ:

„Kогато се сещам за Seattle Night, първата картина, която се появява в съзнанието ми е Ангел Каспарянов (DDed Star, Sepuko6), който след последната песен, облегнал се на микрофона със замъглен поглед и блага усмивка, казва повече на себе си, отколкото на някой друг: „Много хубаво беше“.

Пандемията заплашва да ни лиши от издание №39 през 2020 година. Ако все пак условията са подходящи през ноември, поне можем да сме спокойни, че надали понеделникът ще е зает.

Заглавна снимка: Creative Visual Solutions

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил РусевДебютният албум на ТДК – нова страница в българската музика17.03.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE