Три години по-късно дошла 1991 година, а с нея – и прочутият албум “Metallica”, известен още като „Черният албум“ заради семплата си обложка. Всички знаят, че по-голямо постижение в цялата история на Metallica няма. Парчета като “Enter Sandman”, “The Unforgiven” и “Nothing Else Matters” са познати и харесвани дори от хора, които изобщо не слушат метъл или дори рок. Песните в „Черния албум“ са далеч по-кратки от стандартното за Metallica до момента – четири от тях дори не пресичат стандартната за радиостанциите граница от 4 минути, а още няколко са с едва 30-ина секунди по-дълги. Музикалната достъпност на песните не идва за сметка на лиричната им стойност – американският патриотизъм в “Don’t Tread on Me”, екзистенциалното любопитство в “Through The Never” и гневът срещу клюкарските псевдомедии в “Holier Than Thou” са изразени в ударни и искрени текстове, написани, както винаги, от неуморния Джеймс Хетфийлд.
Албумът “Metallica” се превърнал в най-продавания албум в жанра на метъла и в един от най-продаваните албуми в историята на човечеството с над 30 милиона продадени физически копия по цял свят. В САЩ албумът получил 16 пъти платинен сертификат. Топ позицията му в “Billboard 200” си останала непроменена цели 4 седмици – немислимо популярно постижение за която и да е друга метъл банда. Вероятно за това допринесло и грандиозното съвместно турне на Metallica със звездите от Guns ‘n’ Roses.

Именно от това турне е една от най-интересните истории с участието на фронтмените на двете групи Джеймс Хетфийлд и Аксел Роуз. На 8-ми август 1992 година Хетфийлд получил изгаряния от втора и трета степен, след като случайно стъпил в полето на експлодиращ пироефект. Вместо да продължи концерта, Роуз създавал проблеми на организаторите в продължение на около час и половина, след което излязъл на сцената за няколко секунди, захвърлил микрофона и си тръгнал. Впоследствие Джейсън Нюстед намерил прочутия вокалист с чаша шампанско в едната ръка и с пура – в другата. Роуз лаконично заявил, че имал проблеми с гласа си, след което отпил от чашата. Отмяната на концерта довела до истински бунтове по улиците на Монреал – коли били преобърнати, контейнери за боклук били запалени и магазини били разбити. Китаристът на Guns ‘n’ Roses Слаш бил толкова засрамен от поведението на колегата си Аксел Роуз, че се извинил лично на Ларс Улрих от Metallica.

Последвалите албуми “Load” и “Reload”, излезли през 1995 и 1997 година, отнесли множество основателни и неоснователни критики от разгневени фенове, най-вече заради по-мекото си звучене и преобладаващата ориентацаия към хард рок, а не към траш метъл. Истината е, че повечето песни от тях били изключително качествени произведения, но наистина се числяли повече към жанра на рока, отколкото към жанра на метъла, и продължили тенденцията на групата към създаване на по-кратки и по-лесно достъпни песни. Това разочаровало изконната маса от фенове на Metallica, но не лишило групата от комерсиален и критически успех. Баладите “Until It Sleeps” и “Mama Said”, както и “King Nothing“, която е точен музикален клонинг на “Enter Sandman”, но с много по-смислен и интригуващ текст, маркирали върха в “Load”. “Reload” пък започвал с двете си най-силни песни – гръмотевичната “Fuel” и “The Memory Remains” с невероятно скъпия си клип.

“Garage Inc.” от 1998 година съдържал кавър версии на песни, харесвани и уважавани от членовете на Metallica. Подминаван редовно заради това, че не съдържа оригинален контент от групата, в албума останали скрити музикални диаманти като парчето “Whiskey in the Jar”, “Die, Die, My Darling” и фантастичната балада “Turn The Page”. През 1999 година групата се отчела с поредния си противоречиво възприет експеримент – концертът “Symphony & Metallica” (“S&M”). Той съдържал едно от най-паметните, известни и запомнящи се изпълнения на легендарната “Nothing Else Matters” в акомпанимент от цял симфоничен оркестър.

През 2000 година пък бандата записала една от основните песни към саундтрака на блокбъстъра “Mission: Impossible 2”. Лентата с Том Круз станала най-доходоносният филм на 2000 година, а страхотната песен на Metallica “I Disappear” също регистрирала сериозен комерсиален успех. Недовършено демо на песента обаче изтекло в Интернет през тракера Napster дни преди премиерата и било пуснато по доста радиостанции. Metallica били силно разгневени от това посегателство върху творчеството им и започнали дело срещу Napster, което дало повод на медиите и на псевдоборците за свободен Интернет да илюстрират групата като репресивни сребролюбци с остарели разбирания. Никой не отбелязал, че месец по-късно легендарният рапър Doctor Dre се присъединил към съдебните дела срещу Napster по абсолютно идентичен случай. Публичният имидж на Ларс Улрих, който представлявал групата при процесите, пострадал най-много по време на това дело, но независимо от реакцията на масите, Metallica довели Napster до банкрут и им сритали задниците в типичния си стил. Ирония на съдбата е, че в момента живеем в музикално настояще, доминирано от платени онлайн услуги като iTunes. Ларс Улрих вероятно се подсмихва някъде там…

За третата и заключителна част от статията ни за метъл иконите, кликнете ТУК!

1|2