„Мляко и мед“ – поетическата амброзия за читателя

30.08.2018

“Мляко и мед” вече е достъпна и на българския пазар

“Мляко и мед” е книга на противоречията, която или ще обикнете, или ще намразите. Бестселърът на „Ню Йорк таймс“ е едно лудо или гениално преплитане на поезия с изображения, изкуство с маркетинг, лични преживявания с онлайн публика. Може би това е „рецептата“ за успех в областта на културата, която Рупи Каур създава и която я прави един от най-четените съвременни автори.

Дебютната стихосбирка на канадката с индийски произход – Каур, първо се появява в онлайн платформата Tumblr, а по-късно и в Instagram. Така авторката се превръща в истински феномен. Произведенията ѝ са споделяни хиляди пъти и тя многократно разширява аудиторията си. Това вплитане на социалните мрежи в литературния процес ѝ носи прозвището “инстапоет”, а не след дълго тя става и най-успешният такъв.

View this post on Instagram

🌺☀️

A post shared by rupi kaur (@rupikaur_) on

За периода от издаването на стихосбирката – 6 ноември 2015,  до сега (през 2014 Каур сама публикува стихосбирката си, а година по-късно тя и издадена от “Andrews McMeel Publishing”), „Мляко и мед“ е преведена на над 35 езика, задържа се в класацията на „Ню Йорк таймс“ на първо място 100 последователни седмици, което я превръща в абсолютен бестселър. Огромният успех на Каур я нарежда в класацията „30 под 30“ на “Форбс“ и в „Стоте жени“ на „Би Би Си“.

Въпреки огромния успех и популярността, мненията за „Мляко и мед“ са много противоречиви. От „книга, която всяка жена трябва да прочете“, до плагиатствана и повърхностна, от книга, разбиваща табутата – до поредната мейнстрийм книга. Истината обаче е някъде по средата.

Може би корените на противоречивостта в реакциите се крият в начина на разпространение на книгата. „Мляко и мед“ е съвременна книга, насочена към съвременния читател, до когото достига чрез социалните мрежи. Те обаче имат своите особености, които изискват съответен формат – малко текст, съдържание, до което се достига максимално бързо и, разбира се, илюстрация. Така всяка публикация ще е атрактивна, ще бъде споделяна и харесвана, следователно ще разширява и кръга от последователи. Именно от тук започват критиките към Каур, която е обвинявана, че творбите ѝ са повърхностни, кратки, лишени от някакъв по-дълбок смисъл.

Въпреки противоречивите реакции, книгата има своите ценности. В нея няма забранени теми, тя разказва за истинския живот с всичката му обикновеност и острота, какъвто е и изказът на авторката. В книгата са засегнати теми като насилие, доверие, семейни и любовни връзки, секс, болка и феминизъм – все проблеми, за които не се говори много. Ето защо, независимо дали сме почитатели на съвременната поезия или не, задължително трябва да прочетем стихосбирката.

„Мляко и мед“ е книга, която обаче изисква предварителна подготовка – ароматна свещ, чаша кафе и пухено одеяло. Тя не може да се чете по всяко време, напротив, тя е за онези самотни дъждовни следобеди, когато слушаме любовни балади и търсим лек за кървящите рани по душата. Е, стихосбирката е именно тази „амброзия“, тази божествена напитка, която може да излекува дори и тези рани, която може да ни вдъхне сила и да промени мирогледа ни.

Книгата е разделена на четири части – “the hurting“, “the loving”, “the breaking” и “the healing”, като всяка една от тях представя различен период от живота, не само на авторката, но и на всеки човек, всяка част е стъпало нагоре по пътя към духовния катарзис на човека, преборил се с трудностите и научил се да обича себе си. Стихосбирката „пренася читателите на пътешествие през най-горчивите моменти от живота и намира сладост във всеки един от тях, защото сладостта се крие навсякъде, стига само да имаш очите да погледнеш“.

Още след първите няколко стихотворения у читателя се зараждат редица въпроси. Той се сблъсква очи в очи с физическото и психическото насилие, изживява го. Всяка следваща страница ни разкрива по един проблем в обществото, за който, може би, не сме мислили достатъчно. Всяка следваща страница е все по-болезнена…

every revolution

starts and ends

with his lips

В болката има и красота. Човекът, жертва на насилие, на стереотипи и забрани, избира да се превърне в “оцелял“. А как можеш да оцелееш след всичко, което те е съкрушило? Разбира се, с любов. Именно за обичта е и втората част на книгата – обич не само към интимния ни партньор, но и към самите нас. Тезата на Каур е, че един човек е напълно готов за връзка, когато се научи да обича първо себе си. Тогава любовта ще е с вкус на мед и мляко, тогава тази амброзия ще ни вдъхне божествена сила.

Връзките обаче се разрушават. След сладката любов идва горчивата болка. Именно такава е темата на третата част на книгата. В тази част Каур ни представя един портрет на наранения човек. Стъпка по стъпка тя ни показва раздялата – от гнева, през разочарованието, до примирението и изцелението.

i am a museum full of art

but you had your eyes shut

Изцеление. Това е думата, която описва последната част от стихосбирката. В нея авторката говори за важността на любовта към нас самите. Тази част е и олицетворение на феминизма. В нея Каур говори открито за теми табу, навлиза в детайли, разбива стереотипи. Тази част може да промени живота ви. Буквално. С остър език, кратка и обикновена фраза и метафорични илюстрации, авторката разрушава веригите, сковани от мъжкия свят, които жената носи и днес. Именно в това се крие красотата на книгата. С поезия се премахват социални проблеми, с мляко и мед се премахва горчивината.

„Мляко и мед“ е поетическата амброзия за всеки читател, тя крие божествената сила да променя мирогледи, да разбива клишета и да променя света. Тя горчи като отрова по страниците, по които е описана болката и разочарованието, но пък е божествено сладка по онези, по които се пише за любов, сила и оцеляване.


Автор: Йорданка Веселинова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Вяра Желязкова„Естествени неща“ или онези малки парченца от ежедневието – разговор с Красимир Нейков27.11.2018

Още от Под Моста

Карина НиколоваНина Николина или когато българският фолклор срещне джазаМузика