„Свобода на ума“ – новата стихосбирка на Стефан Евтимов

Този вторник Стефан Евтимов публикува втората си стихосбирка „Свобода на ума“. Тя рязко се отличава от неговата дебютна книга – „Четири кафяви очи“, която пожъна изключителен успех през лятото на 2017 г. и донесе прозвището „най-успешен български поет под 18 години“ на своя автор.

Преди година в първата стихосбирка четохме за първите трепети на едно дете, за любовта. Година по-късно обаче се срещаме с емоциите на един вече пораснал мъж, който има какво да ни каже.

„Свобода на ума“ е книга за това, какво се случва след щастливия край, както сам я определя младият автор. В предисловието той допълва, че книгата е за надскачането на границите, които често сами си поставяме, за смелостта да започнеш да се бориш за нещо ново и за осъзнаването, че ние сме нещо повече от това, което ни е слагано като етикет, от това, което другите мислят за нас. Ние сме повече от това, „много, много повече“.

Книгата е разделена на три части. Първата е озаглавена „След щастливия край“ и включва шест творби. Втората – „Той никога няма да те обича“, включва единадесет произведения, а третата – „Предатели като мен“, само две.

„След щастливия край“

След щастливия край авторът ни внушава, че следва нещастие, болка, която ни извежда от приказния свят и ни захвърля в един сив свят. Евтимов пише за страданието като път към порастването, което е свързано с изкоренените мечти и копнежи. „Безгрижното детство“ – олицетворение на живота преди първото разочарование, е преминало. И сега, вече „пораснали“, не съумяваме да видим красивото, не си позволяваме да мечтаем, защото ни е страх, че отново ще бъдем наранени и ще ни се наложи да „пораснем“ отново.

Шестте произведения от първата част на книгата внушават няколко неща – разочарование, страдание, непреодолими различия, невъзможност и фалш. Всички тези неща са реалност за вече „порасналия“,  чието сърце е разбивано стотици пъти и вече е много „деликатно“, ранимо, сърце, което се страхува да обикне. Чувствата са подменени с фалшива интимност, а любовта е действителност само в съня. Този оксиморон идеално описва реалността след щастливия край.

„Той никога няма да те обича“

Във втората част от стихосбирката авторът продължава с песимистичния тон от първата част. Единадесетте стихотворения показват най-тъмната част от „действителността-страдание“,  действителност, която е принудила човека да води едно отчаяно съществуване,  защото обичта е блян. В тази част авторът си дава „Равносметка“ за невъзможността, копнее да забрави за любовните трепети и разочарования, мечтае да може да изтрие своята „Памет“. Във втората част от „Свобода на ума“ Евтимов прави заключение, че е изгубил себе си, докато е мечтаел да намери любовта.

„Предатели като мен“

Последната част започва с твърдението, че след щастливия край се опияняваш, губиш всичко, губиш близките си, губиш себе си, бягаш, изоставяш миналото, за да търсиш „нещо повече“. Това бягство той определя като предателство, в следствие на което той е самотен, принуден мълчаливо да се примири с тази реалност. Настоящето е изпълнено със самота и огорчение, а той се е превърнал в сянка. Миналото е пълна противоположност, миналото е любов, щастие, а предишното му аз е било по-доброто.

Обещание

Стефан Евтимов завършва стихосбирката с обещанието, че въпреки разочарованията, въпреки болката, той ще продължи да се бори, ще продължи да търси, докато не намери щастието и любовта.

 

Прочетете стихосбирката: тук


Автор: Йорданка Веселинова

Стажанти на

За втора поредна година “Под Моста” организира стажантска програма във Факултета по журналистика към СУ. Принципът на програмата е по-големи колеги да дадат част от опита си на по-малките. През 2018 г. през програмата ще минат 14 студенти по журналистика първи курс от ФЖМК.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to