„Свобода на ума“ – новата стихосбирка на Стефан Евтимов

16.08.2018

Този вторник Стефан Евтимов публикува втората си стихосбирка „Свобода на ума“. Тя рязко се отличава от неговата дебютна книга – „Четири кафяви очи“, която пожъна изключителен успех през лятото на 2017 г. и донесе прозвището „най-успешен български поет под 18 години“ на своя автор.

Преди година в първата стихосбирка четохме за първите трепети на едно дете, за любовта. Година по-късно обаче се срещаме с емоциите на един вече пораснал мъж, който има какво да ни каже.

„Свобода на ума“ е книга за това, какво се случва след щастливия край, както сам я определя младият автор. В предисловието той допълва, че книгата е за надскачането на границите, които често сами си поставяме, за смелостта да започнеш да се бориш за нещо ново и за осъзнаването, че ние сме нещо повече от това, което ни е слагано като етикет, от това, което другите мислят за нас. Ние сме повече от това, „много, много повече“.

Книгата е разделена на три части. Първата е озаглавена „След щастливия край“ и включва шест творби. Втората – „Той никога няма да те обича“, включва единадесет произведения, а третата – „Предатели като мен“, само две.

„След щастливия край“

След щастливия край авторът ни внушава, че следва нещастие, болка, която ни извежда от приказния свят и ни захвърля в един сив свят. Евтимов пише за страданието като път към порастването, което е свързано с изкоренените мечти и копнежи. „Безгрижното детство“ – олицетворение на живота преди първото разочарование, е преминало. И сега, вече „пораснали“, не съумяваме да видим красивото, не си позволяваме да мечтаем, защото ни е страх, че отново ще бъдем наранени и ще ни се наложи да „пораснем“ отново.

Шестте произведения от първата част на книгата внушават няколко неща – разочарование, страдание, непреодолими различия, невъзможност и фалш. Всички тези неща са реалност за вече „порасналия“,  чието сърце е разбивано стотици пъти и вече е много „деликатно“, ранимо, сърце, което се страхува да обикне. Чувствата са подменени с фалшива интимност, а любовта е действителност само в съня. Този оксиморон идеално описва реалността след щастливия край.

„Той никога няма да те обича“

Във втората част от стихосбирката авторът продължава с песимистичния тон от първата част. Единадесетте стихотворения показват най-тъмната част от „действителността-страдание“,  действителност, която е принудила човека да води едно отчаяно съществуване,  защото обичта е блян. В тази част авторът си дава „Равносметка“ за невъзможността, копнее да забрави за любовните трепети и разочарования, мечтае да може да изтрие своята „Памет“. Във втората част от „Свобода на ума“ Евтимов прави заключение, че е изгубил себе си, докато е мечтаел да намери любовта.

„Предатели като мен“

Последната част започва с твърдението, че след щастливия край се опияняваш, губиш всичко, губиш близките си, губиш себе си, бягаш, изоставяш миналото, за да търсиш „нещо повече“. Това бягство той определя като предателство, в следствие на което той е самотен, принуден мълчаливо да се примири с тази реалност. Настоящето е изпълнено със самота и огорчение, а той се е превърнал в сянка. Миналото е пълна противоположност, миналото е любов, щастие, а предишното му аз е било по-доброто.

Обещание

Стефан Евтимов завършва стихосбирката с обещанието, че въпреки разочарованията, въпреки болката, той ще продължи да се бори, ще продължи да търси, докато не намери щастието и любовта.

 

Прочетете стихосбирката: тук


Автор: Йорданка Веселинова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Стажанти на "Под Моста"„Прогонените гении на България”28.07.2016

Още от Под Моста

Мирослав Петров, главен директор Продажби VIVACOM
Боян СимеоновVivacom представи Viva Smart – нова платформа за цялостни IoT услуги и решенияОбразование