“Моментът преди порастване“ от Лилия Йовнова

Думите на Лилия Йовнова

Дълго време смятах, че поезията не е „моето нещо“. Вярвах, че не я разбирам, защото между мен и поетите властва разминаване в честотния спектър. Просто бяхме програмирани така, че да обхващахме различни станции. В един момент се появиха смущения и аз просто смених честотата. Не само че сама започнах да търся поезията, а дори се настанявах удобно между последните срички в реда, носещи ме по темпото и римата. Да, рима.

Когато поех в ръце поетичния дебют – „Моментът преди порастване“ (изд. Жанет 45), потърсих в трепетно очакване римата. Нямаше я. Само няколко страници по-късно обаче разбрах защо. Думите на Лилия Йовнова се движеха в своя си мелодия, огъваха представи, завихряха метафори и асоциации в поетичен танц. Сладки и горчиви значения се трупаха неусетно, скъсявайки дистанцията между безгрижието на детството и тревогата на големите. Някои го наричат порастване, за други е просто живот. Внезапен, болящ, усмихващ се, самотен, пълен, пъстър. Наш – човешки.

И както в живота, в стиховете на Лилия Йовнова има всичко – мечтателност, обич, вина, тъга и колебание. Думите ѝ са кораб в буря, лашкащ се между смъртта, спокойствието на майчината топлота и прошка и спомена за неосъществената първа любов.

Поезията в „Моментът преди порастване“ е огледало за душевности. В него можем да открием отражението си – без изкривявания и обръщане на образа, защото порастването не е миг от вечността, а нейно олицетворение. Всеки носи в себе си по малко детски страх, но и любопитство, вяра и воля, вътрешния си хаос и този на света. А човекът не е белова, по него личат изборите, грешките, трепетите на сърцето и все пак: „Най-искрените първи помисли остават на тъмно“.

Стиховете ѝ подават ръка, изказват спотаените мисли на всички онези, които се чувстват някак и някъде изгубени, чийто преход не непременно се е случил или се случва по време на юношеството. Нейната поезия размива границите между дете и пораснал, между бях и съм, между вътрешната вселена и късчетата свят, които колекционираш.

„Толкова свят е побрала, как ще го опази?“ пита Лилия Йовнова в края на един от стиховете си. Същият въпрос си задаваме и ние, в очакване да намерим отговор на 29 март /четвъртък/ от 18:30 часа в Литературен клуб на Столична библиотека, когато ще бъде представянето на поетичния дебют „Моментът преди порастване“.

Емилия Илиева

е студент по журналистика в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Интересува се от европейско кино, пътешествия, музика и кулинария. Мечтае да издаде стихосбирка за деца.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to