„На ръба” – реквием за един отиващ си народ

18.06.2015

image_01

Вече два месеца авторският спектакъл на Александър Морфов – „На ръба”, се играе на голямата сцена в така прекрасния ни Народен театър „Иван Вазов”. Имената в историята на най-новата емоционална импровизация записват актъорите: Деян Донков, Рени Врангова, Валери Йорданов, Дарин Ангелов, Деян Ангелов, Пламен Пеев, Теодор Елмазов, Албена Колева, Стоян Алексиев, Христо Петков, Радена Вълканова, Илиaна Коджабашева, Албена Ставрева и Иван Юруков. Изминалият понеделник е зачеркнат от театралния календарен списък. Постановката е изиграна. Отново пред препълнена зала. Питате се „Защо?”. И аз си задавах същия въпрос, докато не станах част от разказаната история.

image_03

„На ръба” започна точно в 19:00 ч. Залата бързо потъна в тъмнина, но само сцената бе осветена от прожекторите и очакванията на хората, дошли да се заредят с магията, наречена театър. Спектакълът започна с появата на около десетима актъори, които се намираха точно на покрива и точно на неговия ръб. След размяната на няколко реплики помежду си залата и сцената утихнаха с шума на минаващ самолет. Символът, който той – самолетът, носеше със себе си през целия спектакъл, е свързан с изчезващия български народ. Този, който се топи с всеки изминал ден. Бягащ, за да търси бъдещето си някъде там, извън родината. Народ със славна история, но изгубено съзнание в нейните най-горни пластове. Народ, който регистрира съществуването си на дъното на почти всички европейски класации.

Следва вятър, който за малко не отвява героите от покрива, на който бяха „кацнали”. След бурята, разразила се на сцената, последва кратък размисъл, след което всички заедно скочиха от ръба.

image_04

Следващата „жива картина”, която се изигра на сцената, е представянето на обикновени българи, живеещи в една кооперация. Разказаха се различни семейни и лични истории. Действията на различните герои се повториха поне пет пъти. С това определено недразнещо публиката последнователно повтаряне, предвид породилия се смях, актъорите пресъздадоха еднообразното и сиво ежедневие на повечето българи. Нищо ново не се случва. Никой не се стреми да разнообрази сивотата. Всеки е потънал в собствения си безперспективен свят. Стана някак си безнадеждно.

„Пак нямаме ток. Нямаме топла вода. Парно нямаме. И тази проста телевизия. Добре, че имам студена вода…”

Най-тъжна е символиката на обречената борба между бедността и богатите. За престорената доброта и смеха зад гърба на безнадеждната слабост на бедните.

image_07

Една от най-трогателните картини пък е скайп връзката между родителите и техните деца в чужбина. На импровизиран лаптоп от кутия бонбони „Черноморец” уморените старци съзират своите пораснали рожби. И в този момент „връзката” се разпадна. Разпадна се точно така, както се разпада и народът ни. Актъорите-родители са облечени в дрехи втора употреба, изнемощели от това да издържат своите деца, за да им осигурят блестящото бъдеще, което не може да им даде собствената родина.

„Скачане му е майката.”

 „На ръба” се състои от изключително малко слово. Доминират изцяло действията, които сами говорят за себе си. Смисълът и идеята на цялата постановка всеки трябва да разгадае сам.

„Имало едно време един народ. Те се наричали българи. Но вече ги няма.”

Така завършва и целият спектакъл. Скачайки от ръба. Гледайте. Заслужава си!

Автор: Мадлен Илиева

image_10

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Калоян ГуглевПерфектните „Чудаци“ на Максим Горки31.10.2017

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE