LIFE

Социалната чайна в нова светлина

08.05.2019


След близо две години, отново сме на гости на Социалната чайна във Варна. Посрещат ни нови лица и апетитен аромат на прясно приготвен брънч. Освен новите попълнения в екипа и менюто, Социалната чайна продължава да развива смело и всеотдайно своята мисия, да печели проекти и радостта на хората.

Срещаме се с Мария Атанасова, координатор на доброволци към чайната, за да ни разкаже повече за новите дейности и развитието на менторската програма.

Личен архив

Под Моста: С какви идеи, цели и мисия предприехте да кандидатствате по програма VIVACOM Регионален грант?

Мария Атанасова: В началото основателките Мая Донева и Стояна Стоева са събирали неформална група, с която започват да ходят по домовете и да работят с децата там. Тогава осъзнават нуждата от този преход към създаване на Социалната чайна и появата на менторска програма, която да дава умения на младежите, да ги подкрепя.

Сега установяваме обаче, че няма как да се запълнят липсите, да се компенсира това време, което децата са прекарали в дома. Всъщност такава е идеята – отново да се възвърне тази работа на терен.  С кандидатстването ни по този проект, който е насочен към малки организации, и спечелването на гранта, подпомагаме менторската си програма и работим по-интензивно. Целта е да започнем да привличаме деца от по-ранна възраст, да им създадем социална среда,  да придобият различни умения,  да разширяват кръгозора си на общуване. По този начин ги подготвяме да могат да влязат в менторската програма на чайната, когато дойдат да работят тук.

Проектът, който стартирахме тук с VIVACOM се разви добре и затова пренесохме модела на работа и в Добрич, въпреки че там няма чайна.  По този начин покрихме очакванията си  и дори всъщност ги надвишихме.

ПМ: На какъв принцип избирате домовете, с които работите?

МА:  На този етап се работи само с институции, в които има деца и младежи, лишени от родителски грижи. Като организация нямаме капацитет да работим с институции, които предлагат резидентна грижа за деца с по-специални потребности и нужди. Но всъщност сме отворени да работим с всяка институция, която прояви желание за съвместна работа. 

ПМ: В какво се състоят ателиетата, които организирате – брой, теми, заетост и времетраене, индивидуален принос към заниманията?

МА:  Дейностите, които проведохме в рамките на спечеления проект на VIVACOM, са осъществени, но продължаваме да работим в тази насока и да развиваме ателиетата. Те са ежеседмични, заедно с доброволците посещаваме домовете или извеждаме децата. Някои от ателиетата имат тема. Правили сме например лего работилници. Основното е да си говорим, докато строим.  Провеждаме кулинарни работилници в чайната, водим ги в музеи – избираме дейности, в които да прекарваме време заедно с тях, в рамките на час и половина, два. Адаптираме ги спрямо техните интереси и нужди.

Кулинарно ателие. Личен архив – Стояна Стоева

ПМ: С какви наблюдения и впечатления останахте? Кое най-много липсва в живота на децата, което откриват в тези игри?

МА: Самото общуване и индивидуалното внимание, което им се обръща. Това беше едно от първите ми впечатления – децата едва ли не се конкурират помежду си за внимание, особено когато харесат някой определен доброволец и искат да прекарат време с него. Но вече по-скоро се стараем да ги караме да работят един с друг, защото децата вътре в институцията нямат чувство за сплотеност, всеки е сам за себе си, а всъщност са семейство.

ПМ: Преди две години, когато говорихме с Мая Донева имаше голям проблем с момичетата, защото тяхното внимание трябва да бъде привлечено от по-детска възраст. В момента как е ситуацията?

МА.: За съжаление, все още работим основно с момчета, но имаме и момичета. Всъщност за разлика от преди две години, вече има две момичета, които са минали през чайната. Едното от тях все още работи при нас. За тези две години за първи път наехме на работа момиче, което е страшен прогрес. И това пак е плод на доброволческа дейност, една от нашите доброволки беше препоръчала едно от момичетата и така то започна работа тук.

ПМ: Проявяват ли децата сами желание да се включат в такъв тип инициативи?

МА: Сами желание – не. То и при всички останали деца е малко трудно да задържиш вниманието и фокуса им върху едно нещо. Успяваме с това, че ходим често, виждат ни всяка седмица и свикнаха с нас, вече ни познават. Първите няколко пъти ни гледаха странно, защото много са хората, които ходят в дома, но нашата идея e доброволчеството ни да бъде дългосрочно и устойчиво. Започнахме с малки групи от 3-4 деца, на възраст между 8 и 14.

Привличаме интереса им чрез нашите разговори, преди всичко с приятелско, освен менторско отношение. Вече, познавайки ни, си говорим за всякакви ежедневни неща. Имат нужда да говорят, да споделят на някого. Много често ние сме тези хора.

Мария Атанасова. Снимка: личен архив

ПМ: Ти си координатор на група от доброволци за Социалната чайна, какъв е напливът от хора, които искат да станат ментори, да работят с деца или просто да помогнат?

МА:  Определено има интерес за работа с деца от институции. Когато  обаче правим кампании за набиране на доброволци много често идват 20-30 човека на въвеждаща среща и след като обясним естеството на работа, ангажимента, с какъв контингент деца работим, че е необходимо по-специфично поведение от наша страна, остават например 5-ма. Не всеки е готов. Изисква се и времеви ресурс, и емоционален такъв, но има интерес.

Имаме доброволци на всякакви възрасти, от 14 до 40. Много често  това са хора, които имат съвсем други професии, животът им не е свързан с нищо социално в професионалното им развитие, просто са решили да отделят от времето си, за да помагат.

Доброволците ни са много важна част от Подготвителната менторска програма. Те са много отдадени в това да помагат на Социалната чайна и децата.

ПМ: Срещнахте ли някой неочакван обрат или проблем?

МА: Едно от нещата, които ми направи най-силно впечатление още в началото беше, че на лего работилниците децата строяха затвори и домове за деца. За едно дете на 10 години това едва ли трябва да бъде първата асоциация.

Ние в Социалната чайна правим и отворени лего работилци за деца, които идват с цялото си  семейство, за да играят. Децата, които идват тук,  строят много по-различни неща, отколкото децата, които строят с нас в дома.  Те всъщност не могат да разширят знанието си, че съществуват и други сгради. Това показва, тяхното ежедневие, какво виждат и слушат, върху какво пада акцентът. С доброволците се променя тяхната социална среда, дори един доброволец като човек и личност е много различен, което ги обогатява и им дава изключително много.

Лего ателие. Личен архив: Стояна Стоева

ПМ: А приятна изненада?

МА: Приятна изненада имаше преди няколко седмици. Бяхме придружили децата до една библиотека, където имаха организирано събитие от тяхната институция, като просто ни помолиха да ги придружим. Ние отидохме с тях и всъщност това, че ни познават много помогна, за това да се включат в организираната игра. След това им подариха по една книга. Аз им разказах, че като по-малка съм чела част от разказите и приказките в книгата.

На следващото ни ателие запитахме децата дали са отворили да прочетат книгите, които са им подарили, а те проявиха желание да четат на нас доброволците. Редуваха се, а останалите слушахме. След това задавахме въпроси, свързани с приказката и се получи като игра. Обикновено, когато си дете, някой ти чете. Но тук децата искаха да ги слушаме. Ролите се бяха сменили. Явно с имали нужда някой просто да ги слуша.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Димитър ПанайотовVarna Buddies – морски хора, морски идеали10.07.2019

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър