LIFE

Морската градина на Варна – в традициите на западното парково изкуство

18.10.2019

На 27 юли тази година Варна официално получи релефна карта на култовата Морска градина. Приморски парк и всичките му забележителности от историческото ядро вече са достъпни на входа на парка в умален размер, а новооткритата карта е удобна и за хора с нарушено зрение – предвиден е брайлов надпис. Макетът включва триизмерни изображения на двадесет и осем обекта, разположени в района на Морската градина. Зад този проект обаче не стои известно име от варненските архитектурни кръгове, а младият Кристиян Иванов, студент по архитектура във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“.

С този акт на почит към забележителностите на града Варна най-сетне отдаде дължимото на най-голямата си природна ценност. Каква е историята на прословутата Морска градина и защо тя си остава уникален образец на парковото изкуство вече повече от сто години? Акценти в композицията на новата карта са именно Антон Новак – ландшафтният архитект, и Михаил Колони – тогавашният кмет на Варна, който поставя идеята за направата на приморска градина и по чиято покана австрийският възпитаник от чешки произход идва във Варна.

Историята в дати и личности

До средата на 19 век районът на днешния парк е голо поле и е извън крепостните очертания на Варна. В района на Военноморския музей и в близост до Римските терми се разпростират лозя. Под известния ни Пантеон се помещава френското гробище, в което са погребани починалите от холера през 1854 г. френски войници. На морския бряг не се е гледало като на природна даденост – той е превърнат от хората в сметище.

Създаване на Морската градина, ок. 1920 г. Снимка: wikipedia.org

Още през периода на Османско владичество обаче се зараждат идеи една част от територията да бъде отделена за парк. През 1881 г. кметът на Варна Михаил Колони първи предлага да се създаде градска градина, както и приморски парк. Идеята му се възприема с недоверие от местната управа, която отпуска незначителна сума за проектите. Но Колони не се отказва. Голям принос в осъществяването на замисъла му има известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна и кани чешкия паркостроител Антон Новак. По това време Новак е уважавано име в Европа – именно той участва в работата по дворците Шьонбрун и Белведере във Виена.

Новак идва в България и не само създава Морската градина на Варна, но проектира и всички градини в тогавашните очертания на града – Градската градина, парковете на Музея „Владислав Варненчик“ и на Девическата гимназия (днес – Регионален исторически музей на Варна), озеленяването край църквите и др. Благодарение на дейността си и вдъхновението, което Новак притежава, варненци остават впечатлени, а през 1899 г. Общината му построява къща край входа на Морската градина, точно до сградата на радио Варна.

Морската градина през 1935 г. Снимка: wikipedia.org

Новак прави всичко възможно Морската градина да се превърне в богато на растителни видове място и да събере най-редките образци от различни краища на Европа и България. Така се и случва –  от Цариград и Средиземноморието са донасяни с каруци ценни дървесни и цветни видове.

Постепенно Морската градина нараства. През 1908 г. е взето решение да се създаде Алея на възрожденците с паметници на някои от най-големите личности от освободителните движения. В най-високата част на Алеята през социализма е построен партиен паметник, известен до днес като Пантеона. Интересна е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край Пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов. Първото такова дърво пък е засадено от самия Юрий Гагарин.

Алеята на възрожденците днес. Снимка: wikipedia.org

През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града – Аквариума (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА. През 50-те години в Морската градина намира своето място Музеят на Военноморския флот. Днес Военноморският музей е сред Стоте национални туристически обекта.

През април 1961 г. е открита Зоологическата градина на Варна. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от ескадрения миноносец „Георги Димитров“. Зоопаркът събира своите обитатели бавно през годините, но днес може да се похвали с цели седемдесет и два животински вида и с активна дейност по опазване на застрашени такива.

Входът на Морската градина, ок. 1950 г. Снимка: wikipedia.org

В преустроената сграда на армията пък се нанася Природонаучният музей на града. В последните няколко години той дели парка си с Терариума. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория, а на входа на Морската градина е изграден известният слънчев часовник, изобразяващ излитащ лебед.

Морската градина продължава да се развива, а в нея се появяват нови и нови архитектурни елементи, какъвто е и новооткритият месингов модел на парка.

Какво да видим в Морската градина

За разходка и отдих варненският Приморски парк предлага Алея на възрожденците, както и Алея „Паметни за България места“ (разположени са плочи с пръст от Сливен, Връх Шипка, Дряновски манастир и много други). Вече споменахме и Паметник на загиналите борци против фашизма и капитализма от Варна и Варненски окръг през 1923 – 1944 г., по-известен като Пантеона. Той се явява като център на приморската зона, а от него бързо се стига до повечето музеи в района.

Обсерваторията. Снимка: wikipedia.org

Ако предпочитате архитектурните маршрути, Радио Варна и Военноморски музей, както и Варненска обсерватория с планетариум грабват с облика си. За феновете на животните и природните развлечения пък препоръчваме Варненски природонаучен музей заедно с Терариума, Зоологическата градина, Аквариума и Делфинариума.

Почитателите на изкуството могат да му се насладят на хубава музика в красивия и зелен Летен театър, сцена на открито „Раковина“ и култовото „Морско казино“, което вече работи активно и дава трибуна на много музиканти и художници.

Делфинариумът. Снимка: wikipedia.org

Морската градина остава уникален парк за България. Заедно с ботаническия парк в Балчик и ботаническата градина край „Св. Св. Константин и Елена“ паркът е сред единствените изкуствени резервати за редки и защитени растения по морското ни крайбрежие. Уникалността му идва от естественото продължение към плажа и плавното преливане с морския ландшафт. Във все по-силно разрастващия се град Морската градина е зелен център и притегателен пункт за местните и за гостите на Варна.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова„В началото бе рисуването” – интервю с Люси Крумова за „Скритите таланти на България”18.06.2019

Още от Под Моста

Вяра ЖелязковаНеобятната Рила – пленителните кътчета на БългарияLIFE