Музика

„Орендъ“ – различният прочит на българските народни песни

13.10.2020

Един горещ августовски ден преди две години попаднах в малък задушен бар в Бургас. На сцената се появи момче, заедно със своята група. Те носеха тениски с щампована шевица. Това бе достатъчно, за да събуди любопитството ми, което се засили многократно, след като чух призива на вокалиста към публиката да се хване на хоро по време на изпълнението на една от следващите песни. Първоначалното объркването бе всеобщо, но то бързо прерасна в почуда и въодушевление, щом зазвуча „Катерино моме“ в непозната метъл интерпретация. Хоро се изви в претъпкания бар, множеството надпяваше групата, а Петър Стоянов, момчето със шевицата, даде силен старт на осъществяването на мечтата си, наречена Орендъ. Какво се промени от онова участие досега, имах възможност да узная от него през един уютен предобед.

Жаклин Тодорова: Като за начало бих искала да те помоля да се представиш с няколко думи!

Петър Стоянов: Казвам се Петър Стоянов и съм на 22 години. Родом съм от Бургас. Завършил съм Немската гимназия там, а сега ми предстои да бъда четвърти курс по специалност архитектура към УАСГ. Основател съм на музикалния проект „Орендъ“, който се занимава с преработката на български народни песни в съвременен метъл вариант.

Ж.Т.: Преди да започнем да говорим за „Орендъ“, ми е любопитно да разбера, дали страстта ти към музиката предхожда тази към архитектурата или точно обратното?

П.С.: Определено тази към музиката! Още когато бях на три-четири години, родителите ми ми пускаха да слушам касети на касетофона с творчеството на Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд, а аз хващах дистанционното в ръка и започвах да пея. (смее се) На по-късен етап подреждах играчките си като барабани и така репетирах до петгодишна възраст, когато ме записаха на уроци в музикалното училище в Бургас. В гимназията се научих постепенно да свиря на китара, бас и пиано и имах възможността да участвам в няколко училищни банди.

Ж.Т.: А в такъв случай как ти дойде наум идеята да следваш архитектура?

П.С.: Аз никога не съм имал желание да следвам музика в университет, защото съм на мнение, че човек трябва да се стреми да се развива всестранно и да се самоусъвършенства. За мен архитектурата предоставя тази възможност за личностно израстване. Освен това имам добри познания по математика, а пък и рисуването ми се отдава, така че нещата се наредиха съвсем естествено. (смее се) За мен е много важно да завърша специалността си, но вярвам, че музиката е професионалният път, по който искам да вървя!

Ж.Т.: Тоест твоята цел е хобито да ти се превърне в професия, а професията в хоби.

П.С.: Да, може така да го кажем!

Ж.Т.: В такъв случай нека да преминем към главната тема на разговора ни, а именно музикалния проект „Орендъ“, за който спомена в началото. Разкажи ми повече за него!

П.С.: Идеята за проекта се зароди през 2015 година, когато с една от групите, в която свирех в гимназията, решихме да участваме на един поп-рок фестивал в Несебър и условието беше да представим авторска песен на български език. Още тогава имах желанието да направя свой вариант на фолклорна песен и така се появи първата версия на „Катерино моме“, която не беше завършена и изпипана докрай, когато кандидатствахме за участие с нея. Поради тази причина не бяхме одобрени за фестивала, а песента не беше в готовия си вид до 2017 година, когато с помощта на мои приятели я записах в демоверсията ѝ. Това ми даде тласък да се пробвам да направя още една песен в свой аранжимент –  „Назад, назад, моме Калино“, за да видя какво ще се получи. Така започнах да обмислям да събера моя прочит на още няколко народни песни в миниалбум, който по-късно нарекох „Максул“. В продължение на три години записвахме и обработвахме звукозаписите. В крайния вариант на албума са включени общо девет произведения, като две от тях са авторски инструментали, а останалите са преработки на моите най-любими български народни песни.

Ж.Т.: Разбирам, че процесът е бил доста трудоемък. Бих искала да те върна в периода между 2015-та и 2017-та година, когато сам спомена, че си оставил работата по първата песен настрана. Как успя да съхраниш идеята през тези две години пауза?

П.С.: Всичко в проекта се случва постепенно. Въпреки че беше все още в незавършената си версия, с групата, в която членувах тогава, успяхме да я представим на няколко други участия. Реакцията на публиката беше много положителна и това ми даде сигнал, че това начинание има потенциал. Дадох  през тези две години време на самата идеята да узрее и да се развие. Още от самото начало бях заобиколен от хора, които ме подкрепяха, започвайки от семейството и приятелката ми и стигайки до приятелите, които ми помогнаха да запиша в крайна сметка песните. Вярата в музиката ми и мечтата ми е моят творчески двигател и ме поддържа през трудните моменти, когато проектът остава на по-заден план.

Ж.Т.: А как се вдъхнови да се занимаваш с преработка на народни песни и чувстваш ли се свързан с този тип музика?

П.С.: Както споменах, още от малък съм фен на творчеството на Ку-Ку Бенд и по-специално на техните фолклорни обработки. Това в комбинация фестивала в Несебър ме подтикна да се замисля за идеята. По отношение на това дали се чувствам свързан с този тип музика, съм на мнение, че нещо трябва да потрепва в душата на всеки един българин, щом зазвучат фолклорни ритми, и именно този трепет да го кара да чувства, че има нещо общо с това творчество, било то и непряко само като слушател.

Ж.Т.: Как би определил музикалния стил на проекта и кои други изпълнители са оказали влияние върху звученето на аранжиментите ти?

П.С.: Трудно ми е определя жанра на музиката на „Орендъ“. Според мен той е смесица от фолк, прогресив и хеви метъл с леки препратки към джаза и фънка. Мои приятели от друга страна дори са го определяли като чорбаджийски метъл. (смее се) Тъй като слушам предимно рок и метъл музика, смятам, че различни групи като започнем от Avenge Sevenfold, Nightwish и Trivium и стигнем до най-класическите в жанра, са ме вдъхновили и са ми оказали влияние със своето творчество.

Ж.Т.: А как всъщност се спря на името на проекта „Орендъ“ и на това на албума „Максул“?

П.С.: Орендъ всъщност е езически символ с религиозно значение, който се среща не само при прабългарите, но и в други азиатски племена. Той символизира онази движеща сила, която се крие във всяко едно живо същество и която те подтиква към това да сбъдваш и реализираш онова, което си си поставил за цел. Избрах така да назова проекта, защото самият му замисъл цели да покаже, че човек не бива да се отказва от мечтите, защото вътре в него се таи точно този заряд, който ще му помага да се движи напред и да се бори. Колкото до името на албума, максул е дума, която идва от родопския край и може да се преведе като собствена реколта.

Ж.Т.: Виждам, че и тази символика зад имената е добре премислена. А в каква фаза се намира проектът сега? Кога се очаква албумът да бъде издаден?

П.Т.: До края на август месец се провеждаше кампания за събиране на средства за издаването на албума. Тя беше повече от успешна и благодарение на нея очаквам албумът да започне да се разпространява на есен тази година. Благодарен съм на всички хора, които повярваха в идеята и подкрепиха проекта! Надявам се до края на годината, ако епидемичната ситуация го позволява, да успея да представя албума и пред публика.

Ж.Т.: Имайки предвид амбициозния старт на „Орендъ“, как си представяш развитието ѝ за в бъдеще?

П.С.: Бих имал огромното желание да направя още един албум. Представям си, че концепцията му би била подобна – авторски инструментали в комбинация с преработки на фолклорни песни. Разбира се, далеч не е изключено и да има изненади!

Ж.Т.: Като за последно бих искала да те попитам какво послание искаш да предадеш чрез песните си?

П.С.: Подкрепяйте българското – то е оригинално и автентично! Никъде по света няма по-богато разнообразие на ритми и размери във фолклорната музика. Надявам се чрез моята музика да докосна хората душевно.

Разделяме се с усмивка и удовлетворение от приятния разговор. Вдъхновена от позитивизма на Петър и красивото послание на проекта му „Орендъ“, бързам да си пусна някоя от вече публикуваните песни. Ако тези редове са събудили и твоето любопитство, не губи време и се запознай с творчеството му!

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Момчил Русев17 години и 38 издания: Как Seattle Night промени София12.10.2020

Още от Под Моста

Калоян ГуглевИзкуството в дигиталната епоха. Как артистът живее от него?LIFE