Музика

Българската музика през 2021: Албумите

27.12.2021

Тази година обзорът ни на българската музикална сцена за 2021 година ще се раздели в три части, тъй като последните 12 месеци бяха повече от богати. След като в първата новите дебюти, е време за албумите.

Тъй като те са много, ще разделим статията на три страници – личен топ 5 на автора, албумите с дамски вокали и всички останали, сред които също има много добри попадения.

Топ 5

hug or handshake – Once Upon a Pink Sedan

Не мисля, че мога да отправя достатъчно суперлативи за това, което hug or handshake създават и албумът, който ни поднесоха.

Не се сещам български албум, който да се е задържал толкова дълго като ключова част от плейлиста ми. Боян Дечев от Jin Monic вече написа прекрасно ревю по темата в Под Моста – задължително четиво за всеки привърженик на местната сцена, а и на музикалния жанр.

Отвъд безспорните достойнства на музиката, за мен ключови са вокалните линии и текстовете. Обичайно съм малко по-голям привърженик на българските текстове, просто защото смятам, че въздействат по-силно и лесно – често английските се превръщат в просто още един инструмент в песента и е нужно допълнително усилие, за да обърнеш внимание специално на думите. Тук това е избегнато – чрез смените в темпото на вокала, игрите на думи и рядко оригиналния текст. Това, в комбинация с тембъра на гласа на Антон Георгиев, създава изключително интригуващ продукт.

Цялостно проектът по албума е феноменален – клиповете към Natural Phenomena и заглавното парче носят ценна допълнителна стойност, която допринася към постепенното изграждане на култов статут за групата. Музикалните видеа в тип „Black Mirror“ ни отвеждат към интерактивни истории, в които сами избираме следващата стъпка.

А като се замислиш, че това е техният дебют… Hayes & Y съвсем наскоро обявиха великолепната новина, че ще са на една сцена с групи като Arctic Monkeys и Nothing But Thieves на Summer Well Festival. Ако имат малко късмет, продължават да работят целенасочено и активно, в моите очи hug or handshake са следващата българска банда, която е с огромен потенциал да пробие в чужбина.

Nocktern – Scavengers

Друга група, която беше отразена подробно от Под Моста. И това не е случайно. Щастлив съм, че българската сцена започна да става все по-разнообразна и богата и подобни проекти са в основата на това развитие.

Много изпипана продукция – от записите до представянето на албума на живо в Пространство 108.

„Scavengers“ e перфектна комбинация от постоянен заряд, който те държи в напрежение, и финес. Обожавам концептуални албуми и тук също всичко беше в унисон – музиката, визуализациите и обложките и дизайна.

Албумът насочва поглед към „съществата, чиято цел е да преработват всичко изоставено“:

„Те са тези, които не оставят нищо неоползотворено. В животинския свят има много такива примери, като например лешоядите,“ разказа ни още преди промото вокалистът  Стоимен Стоянов. „Всяко едно животно има някаква цел. Тогава ми дойде идеята за аналогия с хората. В чисто социален план има такива хора и от добрата, и от лошата страна на тази метафора. Албумът съдържа осем парчета, които са като осем глави, обясняващи различните гледни точки в тази тематика.“

Григовор – Цех Депресия

So Called Crew са абсолютни гиганти и не само поддържат нивото си, но и продължават да повдигат летвата в хип-хопа все по-високо. Илия Григоров (Григовор) казва, че „Цех Депресия“ е с класи над всичко, което е правил досега и макар да е трудно да надскочиш нещо, което вече изглежда безупречно, изглежда той го е постигнал.

Животът на лиричния герой и този път ни потапя в чист български реализъм, в различни аспекти на който всеки от нас може да се открие. Детското безгрижие, мечтите и плановете често се сблъскват с вече изградени рамки, но от нас зависи дали ще извлечем максимума или ще се оставим по течението.

Социалната критика се преплита със социално примирение и разбиране. Не е нужно да се хвърлят грандомански твърдения, закани или да се описва неспирно парти – понякога битието ни може да изглежда като пълна скука, но пък е нашата скука. Не е нужно и да бъдем вечно черногледи – „Изход“ ни припомня че в живота има моменти на чисто щастие, които ни измъкват от монотонността.

14-те песни, в които участват десетима музикални продуценти и трима гост-изпълнители, са поредния безценен подарък, който Григовор и So Called Crew ни поднасят.

TROMBOBBY X C-MO и Единствените им Приятели

Постоянно ги виждаме разпръснати или заедно в чужди проекти, но когато Trombobby, C-MO и Единствените им Приятели се съберат за собствен проект, няма как да не наострим слух.

И тази година албумът им беше нужна почивка, свобода и саундтрак на лятото. Няма какво много да добавим – имената им са се превърнали в марка, която гарантира определено настроение и качество:

P.I.F. 6

Албум, който провокира смесени чувства. Димо почина в края на 2020 и така загубихме една от най-значимите фигури в историята на българската музика, но посмъртно ни остави един последен подарък – P.I.F. 6.

Често оценяваш истински нещо чак когато го загубиш, като преди това го приемаш за даденост. П.И.Ф. с Димо завинаги ще остане сред най-емблематичните групи у нас и миналогодишният албум беше красив завършек на музикалната историята на вокалиста.

Нещото, което най-много ме възхищава в P.I.F. е, че макар под повърхността да усещаш различни влияния, но никога те не надделяват над автентичната същност на бандата. Моменти като края на „Приказка“ например може и да напомнят на любимия на Димо Сиатъл и края на „Black“, но в същото време се различават и се превръщат в култови за местната сцена.

Изумително е и че успяват едновременно да са моментално разпознаваеми и много разнообразни в музиката си. Албумът „Най-доброто от P.I.F.“ например (Също 2021) е разделен на „облачен“ и „слънчев“ диск, но нюансите са много повече от два. За всяка „Оставам тук“ имаш „Приятел“, всяка „Кой си ти?“ се редува с „Колело“.

1|2|3Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновВ розовия седан на hug or handshake11.05.2022

Още от Под Моста

Под МостаТеатрално, визуално и културноКино