Литература

Откъс от „Антена“ на Сергий Жадан

19.05.2020

Жанр: поезия

Превод от украински: Райна Камберова

Този, когото някога наричаха „ украинския Рембо“, днес е просто„ Жадан“.

Юрий Андрухович

След романите „Депеш Мод“ и „Ворошиловград“ и сборника с разкази „Химн на демократичната младеж“ (излезли на български с логото на „Парадокс“), разтърсващата стихосбирка „Антена“ (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. „Антена“ включва осемдесет стихотворения, „осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории – сутрешни новини. “ Стихосбирката съдържа и 150 уникални илюстрации от култовия харковски уличен артист Хамлет.

Сергий Жадан е роден през 1974 г. в Старобилск, Луганска област. „Черният романтик“ на украинската литература е всестранно надарен и активен артист – поет, прозаик и фронтмен на ска-пънк бандата „Кучета в космоса“ (или просто „Жадан и кучетата“), той е и украинският преводач на Паул Целан и Чарлс Буковски. Неговите собствени поетически и прозаични текстове, отличени с много национални и международни награди, са преведени на над двайсет езика.  

***
Какво е това обляното с кръв?
Антена.
Сгоден случай да се свали посмъртната маска.
На площада стои скованата от дъски сцена.
Апостолите трети ден мият следи от домашната загуба.

Антената се обръща като слънчоглед към светлината,
чувствително лови в небето сигналите на сутринта.
Лови ги за тези, с които е свикнала,
а те я разпознават без грешка.

Ветровете през април стават доста зловещи.
Сатаната разпалва черните си пещи.
Като в ограбена църква въздухът екти
Неизвстно на какво се крепи
на антената чувствителността.

Химерни са сега облаците над града.
В небето е мъртвило, като пред битка.
Трети ден антената лови във въздуха
невидимите и надеждни сигнали на любовта.

Но завесата на света е така пурпурна,
обсипана с реки от изгаснали звезди
като арамейски език са нейните сигнали,
разбират го само лястовици и скорци.

Като гнездо на птица огънят превзема града,
светлината на скъпи метали
от гробовете заслепява стражата
и сатаната заспива в колата си на сутринта,
но не изключва,
не изключва каналите.

***

Танцувай, тесло, докато има слънце
над най-големия създаден от бог град.
Танцувай, Омир всичко е написал в книгите си.
Градът не заспива през нощта
като влюбен тинейджър; пътникът тръгва по моста.
Търговци носят червени петли в черни торби.

Помниш ли думите на песента,
тесло, излетяла от прозореца на сутринта?
Помниш ли как излетя от прозореца на сутринта?
Помниш ли как от училище избяга
и как по крайбрежната след това вървя?
Само тя те обича на този свят, тесло, само тя.
Като майчино сърце с аромат на хляб и чесън е
вечерната ѝ улица.

Танцувай в света,
въртящ се без цел и умора.
Момчето напуска бащината къща,
както утринното слънце напуска мрака.
Всеки един от нас, тесло, има белег, белега на любовта
и самотата.
Когато ти се роди син, ще ти обясни причината.

И дългите нощи на нежността, когато по име я зовеше,
наричаше я така, сякаш език за немите измисляше.
Ето че сега като че ли е твоя и пееш песента,
като че ли си я намерил в книга някоя.

От танца ти спира дъха и пот студена те облива.
Кръвта се слива във въздуха с миризмата на морската вода.
На площта на слънцето сутринта може да се смести
цялата земя.
Когато ти се роди син, доведи го тука.

Танцувай, тесло, викат прекупвачите, танцувай, радват
се месарите.
Някой плете света като кошница от зелени клонки.
Помниш ли песента, с която започваха всички речници.
Обича те само тя една, независимо от сина ти.

Всичко, което умеем, всичко, което знаем,
всичко обичаме.
Всичко, от което се боиш. Тесло, всичко, което искаш.
Слънцето като петел с откъсната глава, маха с крила.
И този странен свят, най-справедливия от световете,
поздравява.

***
Сянката на Палестина през януари,
гласовете, които изглеждат обикновени,
светлината в пустошта –
всичко е само заради това,

овчарите, които пасат добитъка,
да видят как изглежда
и със сигурност после всеки да каже
всичко се случи заради мене.

Равният тревожен огън на мистериите
за гражданите на една от империите,
за преселника
тежки са основите на късното небе.

Източните реки с нощната вода,
думите, с които се коледува,
произнесени със страх и уплаха –
всичко е затова

да държи влага при размразяване
на политиката в библейското писмо,
с неговите прозрения и страхове,
от овчарите разказано.

Нека паметта ти да е лош съветник.
Ветровете изстудяват лозето.
Топло навътре е през зимата морето.
Странни са обичаите на Близкия Изток.

Църквата като направена от камък е,
предвидливо и с разбиране.
Да пази най-простите души,
гласовете на овчарите да изсуши.

Да закодира в езика всекидневен
построяването на този свят химерен
неправдоподобен и обикновен
само за това предвиден.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Югославските войни
Калоян ГуглевЮгославските войни през погледа на изкуството24.02.2021

Още от Под Моста

Анна-Мария Попова„Как се пише?“ и говори уместно в днешно време: Интервю с Павлина ВърбановаLIFE