
Превод: Анжелина Пенчева
МАДДА СЕРАФИМОВА (19)
Босо тъмнокосо момиченце само по рокличка, без гащички отдолу, седи на ръба на тротоара, под който вятърът е навял гладки гребенчета бежов прах, гребе с ръчички праха и затрупва с тях краката си, после ляга по гръб в праха и започва да го сипе върху цялото си телце, чак до брадичката. Досущ като децата в Остенде, Биариц, Сочи, Кан и Маями (на плажа в морския пясък, под изпълнените с любов погледи на родителите си).
„Виж, не можеш да разправяш, че не се нуждаем нито от майка, нито от баща…“, шептеше ужасена красивата златокоса учителка (изпод синята й трикотажна пола се подаваше бялата дантела на комбинезона й). Целият клас се заливаше от смях, докато учителката дърпаше и късаше съсипаната пола и комбинезона от стола, намазан с епоксидно лепило. Целият клас обвини Мадда, вдигаха ръце с очи, още влажни от бурния смях.
Мадда нямаше родители. Когато другите деца трябваше да се прибират за вечеря вкъщи и падащият мрак заличаваше улиците с безкрайни огради, складове с ослепели прозорци и с гъсталаци от кучешка трева зад ръждивата бодлива тел, уличните лампи светваха като неоновите светлини на големите градове в седмичния кинопреглед и разпъваха сребърните си електрически палатки. На слънце никога не беше толкова красиво.
На теста в училище само тя от целия клас не знаеше името на държавния глава. Върху точките след въпроса „Кой е най-красивият град на света? изписа красиво „Люксембург“ (от 34 ученици 19 бяха отговорили „Прага“, 11 – „Москва“ и 3 – „не знам“).
Мадда беше учила в три училища, и трите основни, и трите незавършени. Когато беше четиринайсетгодишна, беше най-младата работничка в предприятие, където по шест часа дневно изработваше антиревматични пластири (съвсем безобидни, някои работнички си ги лепяха върху коремите и срещу възпаление на яйцепроводите) за по-малко от 400 крони месечно. В цеха за пластири беше хубаво, всички жени носеха бели престилки, а през почивките отиваха да похапнат под великолепен стар кестен (после го отсякоха, за да се осигуряло място за паркиране на колите на служителите. От 512 служители четирима притежаваха автомобили, марка „Спартак“, декорирани поради дефицит на хром с алуминиево сиво покритие.
Развойният технолог магистър-фармацевт Филип Очко предложи на Мадда да събира тен при него в лабораторията. Тя обичаше да ходи там, макар че всъщност предпочиташе кожата й да е възможно най-бяла (обаче беше мургава практически през цялата година). Двамата си слагаха очила с кожени рамки и черни стъкла. Мадда се събличаше до кръста, а магистърът включваше UV-лампата.
Скоро след това я преместиха (един елегантен инженер и един любезен доктор ѝ обясниха необходимостта да подпише, че напуска по собствено желание, поради което изгуби цяла седмица отпуск) в стъкларски цех, където оглеждаше на конвейер осветените отзад дефилиращи бутилки. Тук нямаше съвместни закуски, от една страна, поръчките за чужбина валяха една през друга и вечно трябваше да се форсира заради не знам си каква годишнина, от друга страна, се работеше на акорд и всички се натягаха да припечелят допълнително. По неизвестни за Мадда причини един ден я преместиха в кланицата. Вонята и кръвта изобщо не й пречеха и за първи път в живота си тя се наяждаше до насита. Любопитно наблюдаваше разтоварването на добитъка от вагоните, клането, разсичането и разфасоването на месото.
При дефлорирането си от млад, хубав женен касапин Мадда усещаше само болка и страх да не забременее. Касапинът веднага след акта ѝ написа бележка за зъболекар, защото се стресна от внезапното й пребледняване, та се наложи да му обещае, че няма да иде на доктор, защото ще си има неприятности (случката стана сутринта, в работно време) и защото така и така до седмица щяло да зарасне. Мадда слезе в града, валеше дъжд и тя дълго се разхожда по улиците, спираше се при витрините, влизаше в различни магазини, навсякъде имаше приятно малко хора, всичко бе разкошно свободно и просторно – за първи път в живота си беше в града преди обяд, в работно време, и това й се струваше страшно хубаво. В „Гранд“ се спря при джубокса, беше сама в кафенето, по големите прозорци тихо се стичаше дъжд и Мадда си пускаше плоча след плоча, поръча си кутия скъпи цигари „Мемфис“ и изпуши две, просто един чуден предиобед. Върна се в кланицата чак в края на смяната. После беше с касапина още няколко пъти, обаче той повече не ѝ подписа извинителна бележка, защото първия път се бе прибрала от града прекалено късно.
При производството на „винени“ колбаси носеха тубата червено вино вече посолено, за да не го пият работниците, обаче по някое време те успяха някак да се договорят с бригадира, пийваха си здраво от виното и посоляваха само останалото в тубата. И там се крадеше като навсякъде другаде и когато накрая вкараха в затвора сума ти касапи („нейния“ го осъдиха на девет години заради някакви салами), прехвърлиха Мадда чак зад реката, във фабриката за сапун в квартал „Стршеков“.
После смени още много местоработи – опаковаше санитарна керамика, облепяше с ленти кашони бира, белеше картофи в заводски стол… всъщност няма особено значение каква работа вършиш. Само когато срещнеше някоя колежка от цеха за пластирите, си припомняха закуските под стария кестен. Но разговорите им траеха кратко, нямаха какво друго да си кажат.
За атентата срещу Кенеди научи от фризьорката, защото стана много модна прическата „Жаклин“, но не се впечатли, тези неща са само за хора, на които не им се налага да стават за работа в пет сутринта. При всяка акция за събиране на помощи за Алжир и Северен Виетнам даваше по една крона, и то чак когато дадяха всички останали момичета от работата. По време на десетминутната оперативка узна за китайската културна революция и за първи и последен път заяви публично, че и срещу нашите ръководни кадри трябва да се открие огън. На другия ден с нея за първи път говори директорът на предприятието, носеше масивен златен пръстен („Значи за тия смешни чичковци се трепем…“), за първи път се вози в лека кола (в камиони се беше возила вече много пъти, а веднъж дори прави секс в каросерията на петтонен самосвал по време на движение) и в крайна сметка си издейства едноседмична карта за почивка в Карлови Вари.
Още първия ден (пристигна в курорта в 16.52 часа) се сближи интимно с един берберски студент и за първи път изпита сексуално удоволствие. Така и не стигна до оргазъм, обаче ѝ харесваше и можеше да го прави произволно дълго. Правиха го през всичките шест дни в стаята на студента и всеки път тя хукваше малко преди 22 часа, когато заключваха, в своята стая в почивна станция „Суворов“. Споделяше стаята с три възрастни кооператорки от Спишска Магура, които говореха на такъв диалект, че тя не разбираше нито дума.
Незабравим остана последният следобед, когато берберинът си замина, а Мадда откри за себе си Карлови Вари. Запленена се връщаше отново и отново в аристократичния парк, разхождаше се там цялата вечер преди отпътуването, омаяна от металните кремави орнаменти на Градинската колонада и от изкуственото езерце, под чиято повърхност сияеха разноцветни прожектори. На една ръка разстояние в тревата покрай алеята спяха два лебеда.





