Литература

Откъс от „Пазарът на поета“ на Ханс Кристиан Андерсен

28.06.2021

Превод от датски: Петър Милков 

През по-голямата част от живота си Андерсен предприема продължителни пътувания в различни части на Европа, впечатленията от които отразява в редица пътеписи, съчетание на документални свидетелства и описания с по-философски.

На 31 октомври 1840 г. Андерсен тръгва на пътешествие, което ще му отнеме почти осем месеца, ще го преведе през около 10 страни и ще завърши на 22-ри юли 1841 г. На следващата година той издава пътеписа „Пазарът на поета“.

Първата страна, която Андерсен посещава, е Германия. Пътуването е с дилижанс, но от Магдебург до Лайпциг за първи път в живота си той се вози на чудното за онова време транспортно средство – влак. Пътят му продължава през Тирол за Италия, а с кораб стига до Малта, тогавашна британска колония. Оттам Андерсен се отправя за Гърция, току-що освободена от турско владичество, установява се в Атина и описва подробно града, Великденските тържества, двора на крал Ото. По-нататък авторът продължава с параход през Смирна (Измир) за Константинопол, главната цел на пътешествието му. 

Писателят се двоуми дали да се върне в Дания през Италия, или да продължи през Черно море и по Дунава за Виена. Въпреки смутните времена на бунтове в България, Андерсен решава да тръгне с кораб до Румъния и оттам – с параход по Дунава за Виена. Една от главите на книгата се нарича „От Черна вода до Русчук“. По време на плаването по Дунава, вниманието на Андерсен е насочено основно към българския бряг, на сушата той слиза във Видин. След България, плаването на Андерсен логично продължава през Сърбия и Унгария до Виена, след което той се завръща в Дания.

XV

Черно море

Докато плавахме през Босфора, пред очите ни преминаваше прелестно ревю от пейзажи, което сега приключи; струваше ни се, че се носим сред облаците, които препускаха над морето по-бързо и от нас; имаше нещо толкова северно, домашно в тази мъгла, за мен това бе, като че плавах по Категат[1] през ноември. Човек трябваше да се увие във всичките зимни дрехи, които имаше; и колкото по-навътре влизахме, толкова по-студено ставаше; половин час ни притиска противната мъгла и изведнъж, с бързината на светкавица, тя изчезна, слънцето огря ясно, въздухът стана прелестно син, само дето водата не придоби синия цвят и прозрачността на Средиземно море. Черно море има съвсем същия характер като нашите, северни морета; вълните тук са къси, с един плътен, матов цвят като на олово, в сравнение с леките, блестящи вълни на Средиземноморието.

Нашият кораб, който тук пореше водите, по които някога са плавали аргонавтите, не можеше да се мери нито по големина, нито по удобства с параходите от първа класа, но все пак по времето на Язон би се считал за повече от кралски, дори би бил възприет за дело на магьосници; пружиниращи дивани и удобни легла окръжаваха голяма, украсена зала с огледала, картини и книги; по масата бяха сложени пресни египетски смокини, набрани преди седмица; имаше грозде от Смирна, вино от далечната Галия[2]; най-магическото обаче, великата искра, пламтящото чудовище, което водеше кораба срещу течения и вятър, лежеше вътре в плавателния съд и изпращаше оттам огнения си дъх като катраненочерен дим, един облак, който се разстилаше над морето. Подобно нещо и Медея не би могла да създаде, изобретението на нашето време стои над могъщите вълшебства на отминалите столетия; умението не принадлежи вече на отделната личност, то е притежание на целия свят.

Носим се напред ту в ясно, слънчево време, ту обгърнати във влажни мъгли. Освен нас, вече споменатите четирима в първа класа, във втора и трета класа имаше още една малка компания, която също отиваше за Виена. Най-знаменит бе отец Адам, арменски свещеник, в черен костюм и с шапка, голяма колкото рицарски щит; двайсет и пет години той не бе виждал приятелите си в имперската столица на Дунава и сега отиваше там на кратко посещение, като придружител на двама арменски младежи, племенниците на арменския епископ. По-големият, Хиронимус, имаше кръгло, момичешко лице и щеше да учи и да стане лекар, а по-малкият, Антонио Маруз, изключително красив, с умни, говорещи очи, много характерни черти и особена гордост във всяко движение, щеше да става духовник, и двамата носеха фес на главата и пантофи на краката. Раздялата с дома бе вече забравена, големият лежеше и се протягаше, пушейки пура, а по-малкият играеше с картинки на светии. Млад, дебел евреин, който се бъркаше във всичко, добродушен, млад слуга и страдаща от морска болест камериерка, която не бе станала от леглото си, така че ние не я бяхме виждали, трима немци, млад турчин и двама гърци бяха останалата част от компанията, която щеше да пътува с нас до края. Останалите отиваха само до Кюстендже и Силистриа[3]. Както в Средиземно море, така и тук ни посети уморен, летящ пасажер. Малката птичка си почиваше при нас на палубата, кълвеше трохи и пиеше вода от чинийка. Към свечеряване тя отлетя от нас, право на изток! Помолих я да поздрави кавказките планини, да поздрави дивите шубраци край реките, където тигри утоляваха жаждата си! Да поздрави града Тифлис[4] и прекрасните жени на Черкезия! Много исках да видя всичко в Изтока, но този път нямаше да стане, ние се носехме на север по влажния, бурен път[5], звездите блещукаха прелестно, както над Гърция и Средиземно море, но беше студено. На човек му се струваше, че бе на лятна експедиция до Шпицберген, а не на плаване в Черно море през месец май.

През нощта се събудих от спускането на котва, мъглата беше толкова гъста, че капитанът, в чиито мисли се въртеше засядането на „Стамбул“, не смееше да плава по-нататък; в сутрешния час времето малко се проясни и ние набрахме скорост, но след няколко минути отново застинахме на едно място. Изглеждаше, като че гъста пара бълваше от морето, големи водни капки се събираха по палубата и перилата, въжетата бяха мокри, сякаш бяха на дъното на морето.

Изведнъж слънцето проби, брегът се надигна, нисък и ненаселен, нито една къща, нито едно дърво, нито един навигационен знак не се виждаше, но въпреки това капитанът разчете по равния, земен контур, че бяхме стигнали почти две мили пò на север, отколкото трябваше; скоро корабът се обърна и потегли през зелените, пенещи се вълни към малък залив; котвата падна и чак сега се появи болната камериерка, с усмивка към брега, който не ѝ се усмихна в отговор. Сбогом, море на аргонавтите! Ако не Златното руно на поезията, то поне спомените от Ориента пренесох аз през твоите води.


[1] Проток, който разделя шведското крайбрежие на Скандинавския полуостров и датския полуостров Юландия. (бел. на прев.)

[2] Римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните ФранцияБелгияЛюксембург, ЗападнаШвейцария, и частите от Холандия и Германия на западния бряг на река Рейн. (бел. на прев.)

[3] Кюстенджа или Констанца в днешна Румъния и Силистра в България. (Бел. на прев.)

[4] Тбилиси, столицата на Грузия. (Бел. на прев.)

[5] През зимата и есента е изключително опасно, особено да се плава по маршрута през Черно море от Босфора до Одеса; много кораби са потънали; миналата зима потънаха австрийският параход „Сери Первас“ и един руски: „Нева“. (Бел. на Андерсен.)

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Анна-Мария Попова15 от най-очакваните книги тази зима16.02.2022

Още от Под Моста

Под МостаНад 200 деца в 7 града получиха безплатен урок по музика по време на „Rockschool на колела"Образование