Литература

Откъс от „Страхливци“ на Йозеф Шкворецки

19.08.2020

Превод от чешки: Васил Самоковлиев

 „Страхливци“ е първият роман на чешкия писател дисидент Йозеф Шкворецки. Написан през 1948 – 1949 г., той вижда бял свят едва десет години по-късно (1958) и предизвиква скандал, довел до изземането и унищожаването на почти целия тираж. Авторът е обвинен в омаловажаване на героизма на поборниците за установяване на комунистическата власт и изпада в немилост.

Романът ни пренася буквално в последните дни на Втората световна война, между 4 и 11 май 1945 г., във фиктивен град в Североизточна Бохемия, и представлява разказ от първо лице на доскорошния гимназист и страстен джаз саксофонист Дани Смиржицки., литературно алтер его на Шкворецки.

Дани и приятелите му се отнасят с презрение към по-старото поколение, което ръководи града и се старае да организира мирен преход от германско към съветско владичество. Младият джазмен извършва редица смели постъпки, участва в бойни действия и дори успява да взриви немски танк, но не се ръководи от благородни идеали, а от желанието да впечатли обекта на въжделенията си, Ирена. На практика главният герой в романа е малкият човек и неговата съдба сред бурите на световните катаклизми. През неговите очи авторът разглежда вечните теми като индивидуалната и общата памет, смелостта и страха, свободата на избора, толерантността.

Йозеф Шкворецки (1924–2012) е чешки писател, издател и преводач. Завършва философия и английска филология в Карловия университет и работи като редактор в „Държавно издателство за изящна литература“ и списание „Световна литература“. След смазването на „Прашката пролет“ емигрира в Канада, където заедно със съпругата си, писателката и актриса Зденка Саливарова, създава легендарното дисидентско издателство 68 Publishers и застава зад първите издания на Лудвик Вацулик, Вацлав Хавел, Бохумил Храбал и Милан Кундера. Носител на редица награди, Шкворецки е централна фигура на литературната сцена, както в родната си страна, така и в чужбина.

Неделя 6 май 1945 г.

Сутринта, някъде към осем без петнайсет, тръгнах към склада на Скочдополе. Времето навън бе дъждовно и мъг­ливо. Още щом излязох от къщи, разбрах, че това с рево­люцията е нещо сериозно. Хора с туристическо облекло и такета на главите бързаха към пивоварната. Нямаха оръ­жия, поне аз не видях, но към такетата си бяха зашили трикольорни ленти, а на гърба си мъкнеха торби. И аз бях облякъл спортни дрехи, защото валеше и не исках да на­мокря официалното си сако. Под виадукта до склада на Скочдополе срещнах господин Мозол, целият пребледнял и накуцващ, геройски да се тътри към пивоварната. На кръста си бе закачил стара австрийска сабя и приличаше на герой от американска крейзи комедия. Налагаше му се да се прави на герой. Щото през войната не бе никакъв ге­рой и във фабриката стигна до контрольор на Bauaufsicht des deutschen Luftfahrtministeriums1. Затова сега му се на­лагаше да се прави на герой. Много бях любопитен дали в пивоварната ще има и други такива хапльовци. Сигурно ще има. Трябва да са там, нещастници, все герои.

Когато влязох в склада, Пршема, вече с кадифени ка­надски панталони и пълно бойно снаряжение, седеше вър­ху празен сандък от цигари, край него се бяха скупчили момчетата, а от тавана върху тях хвърляше светлина слаба крушка, увита в паяжини. Напомняха бандата на Бабин­ски2. Пршема си бе обул ловни ботуши с връзки и се бе препасал с колан с пълнители. Диагонално през гърдите му се полюшваше връв с ръчни гранати, а на гърба му ви­сеше немски автомат. Лицето му под каскета беше изпито

1 Надзор на министерството на авиацията (нем.) – Бел. прев.

2 Вацлав Бабински (1796–1879) – легендарен чешки разбойник. – Бел. прев.115

и с хлътналите си бузи малко приличаше на монголец. На главата на Бенда лъщеше пожарникарска каска. Момчета­та нещо обсъждаха.

– Дрън-дрън – рече Пршема. – Предлагам да не ходим там.

– Аз съм на същото мнение. Отидем ли веднъж, из­мъкване оттам няма – рече Перлик.

– Но… – рече Бенда.

– И без това Шабата иска само да се затворят всички по-опасни в пивоварната.

– Но, момчета, аз мисля, че все пак, по-добре ще е, ако отидем там –рече Бенда.

– Щото те е страх, нали? – рече Перлик.

– Не ме е страх. Но сами какво можем да направим?

– С оръжието също се снабдихме сами.

– Да, ама дойдат ли швабите, с нас е свършено. Я пог­ледни колцина сме.

– Не сме малко. А теб, като те е страх, да си си седял вкъщи.

– Ама…

– Или върви в пивоварната…

– Я не ме ядосвай.

– Ти си се насрал от страх.

– Не съм.

– Сериозно?

– Не се карайте, момчета – рече Пршема. – Въпросът е дали да отидем там или не.

– Аз съм на мнение да не ходим – рече Перлик.

– Аз пък смятам, че трябва да отидем – рече Вахарж.

– И теб те е страх, нали? – рече Перлик.

– Факт е, че автоматите ни са повече от нас и ще е жал­ко да ги оставим тук.

– И затова ще отидеш да те вербуват в пивоварната, така ли?

– А ти какво искаш да правим с тия автомати?116

– Да ги раздадем на момчетата.

– Момчетата всички са вече в пивоварната.

– И сега, кʼво, пичове? – рече Пршема.

– Тръгваме ли към пивоварната? – каза Джери.

Наблюдавах ги. Стояха край обърнатия сандък като разбойници в къщурка в гората и, с изключение на Прше­ма, всички бяха готови да тръгнат за пивоварната. Един­ствен Пршема не знаеше какво да прави. Само че той бе водачът и не можеха да не се съобразяват с него. Гледах ги през стъклената врата и слушах какво си приказват. После отворих вратата и влязох в склада.

– Здравейте – казах.

– Здрасти. Влизай – рече Пршема.

– Е, отиваме ли в пивоварната? – казах.

– Тъкмо за туй умуваме.

– И кʼво?

– Не можем да се разберем, да ходим ли или да не ходим.

– Що бе, всички отиват там.

– Така е – рече Бенда. – И ние ще отидем. Давайте, да вървим.

– Аз не отивам никъде – рече Перлик.

– Ами стой си тук.

– По-добре да отида с комунистите, отколкото да се оставя да ме вербува Шабата.

– Че върви! Никой не те спира – рече Бенда.

– Не ставай глупак, Перлик – рече Пршема.

– Аз ли съм глупак? А вие, умните, к̕во?

– Ами ще отидем там и ще видим.

– Вие кʼво бе, сякаш не познавате доктор Шабата? Още ли не сте разбрали, че той е само един посерко.

– Стига си дрънкал глупости.

– И вие си мислите, че ще ви остави да си размахвате автоматите? Ами че така ще предизвикате немците.

Перлик бе гневен и ироничен. Познавах го. Веднъж немците го бяха пратили в трудов лагер заради постоян­117

ни отсъствия от работа. Беше от хората, които са толко­ва смели, че никога не проявяват ни капка страх. Опасно беше да се водиш по акъла му. Но само той беше такъв, другите не бяха.

– Не, момчета – рече Пршема. – Въпросът е дали ще успеем да се справим сами.

– Естествено, че ще се справим – рече Джери.

– Факт е, че фронтът от Германия идва насам. Какво можем да направим сами срещу танковете? – рече Бенда.

– А с доктор Шабата к̕во искаш да правиш срещу тан­ковете? – рече Перлик.

Пршема се направи, че не го е чул.

– Факт е, че автоматите ни са два пъти повече от нас. Факт е също, че в пивоварната ще има мъже, които могат да боравят с тях.

– Да, но само ако доктор Шабата им позволи.

– Мамка му, ти к̕во бе, искаш да ги оставим да се вър­галят тук ли?

– А ти какво, да не си мислиш, че доктор Шабата ще те остави да стреляш с тях, а?

– Слушай, бе, защо си толкоз против доктор Шабата? И откъде знаеш, че е посерко?

– Що, ти не знаеш ли?

– Аз знам само, че той бе този, който измъкна баща ми от концлагера – рече Вахарж.

– Ами да – рече Бенда.

– И как го измъкна? – рече Перлик.

– Важното е, че го измъкна – рече Бенда.

– Като ядеше и пиеше с областните гестаповци.

– И така да е, важното е, че го измъкна. А и не само него.

– Момчета, дайте да се разберем.

– Аз смятам, че трябва да отидем в пивоварната – рече Бенда.

– Аз също – каза Вахарж.

– Аз също – рече Джери.118

– Добре – каза Пршема и погледна към останалите. Востал и Прохазка мълчаха. Пршема рече:

– Е, момчета?

– Ами, да тръгваме към пивоварната.

– Ти кʼво ще кажеш?– обърна се Пршема към Прохазка.

– Ами кʼво, да вървим – рече Прохазка.

– Аз мисля, че е по-добре да не ходим – обади се и Кочандърле.

– А ти? – попита ме Пршема. Малко ме изненада, че вече и мен ме има пред вид. За мен беше ясно, че Перлик е прав. Но ми се искаше да съм с тях в пивоварната. Исках да видя що за цирк ще е там. Това чистилище за протекторат­ни грехове. А Перлик може и да греши. В пивоварната ще има много жадни за мъст мъже, а ако се наложи, дори и док­тор Шабата няма да може да ги спре. Много от тях ги позна­вах, не членуваха в никаква организация, но бяха готови да въстанат. А там можеше да се очаква и такова преживяване. Щеше ми се да видя и останалите. Не исках да се лиша от удоволствието да видя какви ще ги върши господин Мозол. А и господин Моутелик. Погледнах Пршема казах:

– Аз смятам, че трябва да отидем в пивоварната. Ако нещо не ни хареса, винаги можем да се чупим.

– Естествено – рече Бенда.

– Момчета, големи сте глупаци – рече Перлик.

– Затваряй си човката. Повечето сме за пивоварната – сопна му се Бенда.

– Защото сте глупаци.

– Не се карайте – рече Пршема. – Хайде, тръгваме към пивоварната.

– Добре – каза Бенда и момчетата се надигнаха.

– Идиоти – рече Перлик. Бенда свирепо го изгледа.

– Слушай, щом не ти харесва, не идвай с нас!

– Абе я си затвори плювалника – каза Перлик и също се надигна. Изчаках един след друг да излязат от склада и тръгнах към Пршема.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Карина НиколоваГеорги Бърдаров: За войната, думите и дългия път към прошката01.04.2022

Още от Под Моста

Под Моста15 български групи и артисти ще развият своята музикална кариера в третото издание на програмата Музикален АкселераторМузика