Превод от чешки: Васил Самоковлиев
„Страхливци“ е първият роман на чешкия писател дисидент Йозеф Шкворецки. Написан през 1948 – 1949 г., той вижда бял свят едва десет години по-късно (1958) и предизвиква скандал, довел до изземането и унищожаването на почти целия тираж. Авторът е обвинен в омаловажаване на героизма на поборниците за установяване на комунистическата власт и изпада в немилост.
Романът ни пренася буквално в последните дни на Втората световна война, между 4 и 11 май 1945 г., във фиктивен град в Североизточна Бохемия, и представлява разказ от първо лице на доскорошния гимназист и страстен джаз саксофонист Дани Смиржицки., литературно алтер его на Шкворецки.
Дани и приятелите му се отнасят с презрение към по-старото поколение, което ръководи града и се старае да организира мирен преход от германско към съветско владичество. Младият джазмен извършва редица смели постъпки, участва в бойни действия и дори успява да взриви немски танк, но не се ръководи от благородни идеали, а от желанието да впечатли обекта на въжделенията си, Ирена. На практика главният герой в романа е малкият човек и неговата съдба сред бурите на световните катаклизми. През неговите очи авторът разглежда вечните теми като индивидуалната и общата памет, смелостта и страха, свободата на избора, толерантността.
Йозеф Шкворецки (1924–2012) е чешки писател, издател и преводач. Завършва философия и английска филология в Карловия университет и работи като редактор в „Държавно издателство за изящна литература“ и списание „Световна литература“. След смазването на „Прашката пролет“ емигрира в Канада, където заедно със съпругата си, писателката и актриса Зденка Саливарова, създава легендарното дисидентско издателство 68 Publishers и застава зад първите издания на Лудвик Вацулик, Вацлав Хавел, Бохумил Храбал и Милан Кундера. Носител на редица награди, Шкворецки е централна фигура на литературната сцена, както в родната си страна, така и в чужбина.

Неделя 6 май 1945 г.
Сутринта, някъде към осем без петнайсет, тръгнах към склада на Скочдополе. Времето навън бе дъждовно и мъгливо. Още щом излязох от къщи, разбрах, че това с революцията е нещо сериозно. Хора с туристическо облекло и такета на главите бързаха към пивоварната. Нямаха оръжия, поне аз не видях, но към такетата си бяха зашили трикольорни ленти, а на гърба си мъкнеха торби. И аз бях облякъл спортни дрехи, защото валеше и не исках да намокря официалното си сако. Под виадукта до склада на Скочдополе срещнах господин Мозол, целият пребледнял и накуцващ, геройски да се тътри към пивоварната. На кръста си бе закачил стара австрийска сабя и приличаше на герой от американска крейзи комедия. Налагаше му се да се прави на герой. Щото през войната не бе никакъв герой и във фабриката стигна до контрольор на Bauaufsicht des deutschen Luftfahrtministeriums1. Затова сега му се налагаше да се прави на герой. Много бях любопитен дали в пивоварната ще има и други такива хапльовци. Сигурно ще има. Трябва да са там, нещастници, все герои.
Когато влязох в склада, Пршема, вече с кадифени канадски панталони и пълно бойно снаряжение, седеше върху празен сандък от цигари, край него се бяха скупчили момчетата, а от тавана върху тях хвърляше светлина слаба крушка, увита в паяжини. Напомняха бандата на Бабински2. Пршема си бе обул ловни ботуши с връзки и се бе препасал с колан с пълнители. Диагонално през гърдите му се полюшваше връв с ръчни гранати, а на гърба му висеше немски автомат. Лицето му под каскета беше изпито
1 Надзор на министерството на авиацията (нем.) – Бел. прев.
2 Вацлав Бабински (1796–1879) – легендарен чешки разбойник. – Бел. прев.115
и с хлътналите си бузи малко приличаше на монголец. На главата на Бенда лъщеше пожарникарска каска. Момчетата нещо обсъждаха.
– Дрън-дрън – рече Пршема. – Предлагам да не ходим там.
– Аз съм на същото мнение. Отидем ли веднъж, измъкване оттам няма – рече Перлик.
– Но… – рече Бенда.
– И без това Шабата иска само да се затворят всички по-опасни в пивоварната.
– Но, момчета, аз мисля, че все пак, по-добре ще е, ако отидем там –рече Бенда.
– Щото те е страх, нали? – рече Перлик.
– Не ме е страх. Но сами какво можем да направим?
– С оръжието също се снабдихме сами.
– Да, ама дойдат ли швабите, с нас е свършено. Я погледни колцина сме.
– Не сме малко. А теб, като те е страх, да си си седял вкъщи.
– Ама…
– Или върви в пивоварната…
– Я не ме ядосвай.
– Ти си се насрал от страх.
– Не съм.
– Сериозно?
– Не се карайте, момчета – рече Пршема. – Въпросът е дали да отидем там или не.
– Аз съм на мнение да не ходим – рече Перлик.
– Аз пък смятам, че трябва да отидем – рече Вахарж.
– И теб те е страх, нали? – рече Перлик.
– Факт е, че автоматите ни са повече от нас и ще е жалко да ги оставим тук.
– И затова ще отидеш да те вербуват в пивоварната, така ли?
– А ти какво искаш да правим с тия автомати?116
– Да ги раздадем на момчетата.
– Момчетата всички са вече в пивоварната.
– И сега, кʼво, пичове? – рече Пршема.
– Тръгваме ли към пивоварната? – каза Джери.
Наблюдавах ги. Стояха край обърнатия сандък като разбойници в къщурка в гората и, с изключение на Пршема, всички бяха готови да тръгнат за пивоварната. Единствен Пршема не знаеше какво да прави. Само че той бе водачът и не можеха да не се съобразяват с него. Гледах ги през стъклената врата и слушах какво си приказват. После отворих вратата и влязох в склада.
– Здравейте – казах.
– Здрасти. Влизай – рече Пршема.
– Е, отиваме ли в пивоварната? – казах.
– Тъкмо за туй умуваме.
– И кʼво?
– Не можем да се разберем, да ходим ли или да не ходим.
– Що бе, всички отиват там.
– Така е – рече Бенда. – И ние ще отидем. Давайте, да вървим.
– Аз не отивам никъде – рече Перлик.
– Ами стой си тук.
– По-добре да отида с комунистите, отколкото да се оставя да ме вербува Шабата.
– Че върви! Никой не те спира – рече Бенда.
– Не ставай глупак, Перлик – рече Пршема.
– Аз ли съм глупак? А вие, умните, к̕во?
– Ами ще отидем там и ще видим.
– Вие кʼво бе, сякаш не познавате доктор Шабата? Още ли не сте разбрали, че той е само един посерко.
– Стига си дрънкал глупости.
– И вие си мислите, че ще ви остави да си размахвате автоматите? Ами че така ще предизвикате немците.
Перлик бе гневен и ироничен. Познавах го. Веднъж немците го бяха пратили в трудов лагер заради постоян117
ни отсъствия от работа. Беше от хората, които са толкова смели, че никога не проявяват ни капка страх. Опасно беше да се водиш по акъла му. Но само той беше такъв, другите не бяха.
– Не, момчета – рече Пршема. – Въпросът е дали ще успеем да се справим сами.
– Естествено, че ще се справим – рече Джери.
– Факт е, че фронтът от Германия идва насам. Какво можем да направим сами срещу танковете? – рече Бенда.
– А с доктор Шабата к̕во искаш да правиш срещу танковете? – рече Перлик.
Пршема се направи, че не го е чул.
– Факт е, че автоматите ни са два пъти повече от нас. Факт е също, че в пивоварната ще има мъже, които могат да боравят с тях.
– Да, но само ако доктор Шабата им позволи.
– Мамка му, ти к̕во бе, искаш да ги оставим да се въргалят тук ли?
– А ти какво, да не си мислиш, че доктор Шабата ще те остави да стреляш с тях, а?
– Слушай, бе, защо си толкоз против доктор Шабата? И откъде знаеш, че е посерко?
– Що, ти не знаеш ли?
– Аз знам само, че той бе този, който измъкна баща ми от концлагера – рече Вахарж.
– Ами да – рече Бенда.
– И как го измъкна? – рече Перлик.
– Важното е, че го измъкна – рече Бенда.
– Като ядеше и пиеше с областните гестаповци.
– И така да е, важното е, че го измъкна. А и не само него.
– Момчета, дайте да се разберем.
– Аз смятам, че трябва да отидем в пивоварната – рече Бенда.
– Аз също – каза Вахарж.
– Аз също – рече Джери.118
– Добре – каза Пршема и погледна към останалите. Востал и Прохазка мълчаха. Пршема рече:
– Е, момчета?
– Ами, да тръгваме към пивоварната.
– Ти кʼво ще кажеш?– обърна се Пршема към Прохазка.
– Ами кʼво, да вървим – рече Прохазка.
– Аз мисля, че е по-добре да не ходим – обади се и Кочандърле.
– А ти? – попита ме Пршема. Малко ме изненада, че вече и мен ме има пред вид. За мен беше ясно, че Перлик е прав. Но ми се искаше да съм с тях в пивоварната. Исках да видя що за цирк ще е там. Това чистилище за протекторатни грехове. А Перлик може и да греши. В пивоварната ще има много жадни за мъст мъже, а ако се наложи, дори и доктор Шабата няма да може да ги спре. Много от тях ги познавах, не членуваха в никаква организация, но бяха готови да въстанат. А там можеше да се очаква и такова преживяване. Щеше ми се да видя и останалите. Не исках да се лиша от удоволствието да видя какви ще ги върши господин Мозол. А и господин Моутелик. Погледнах Пршема казах:
– Аз смятам, че трябва да отидем в пивоварната. Ако нещо не ни хареса, винаги можем да се чупим.
– Естествено – рече Бенда.
– Момчета, големи сте глупаци – рече Перлик.
– Затваряй си човката. Повечето сме за пивоварната – сопна му се Бенда.
– Защото сте глупаци.
– Не се карайте – рече Пршема. – Хайде, тръгваме към пивоварната.
– Добре – каза Бенда и момчетата се надигнаха.
– Идиоти – рече Перлик. Бенда свирепо го изгледа.
– Слушай, щом не ти харесва, не идвай с нас!
– Абе я си затвори плювалника – каза Перлик и също се надигна. Изчаках един след друг да излязат от склада и тръгнах към Пршема.






