After all it’s not easy banging your heart against some mad bugger’s wall.
(Outside The Wall – The Wall, 1979)
Говорейки за Pink Floyd и неповторимия им стил, не може да се подмине с лека ръка един от най-великите концептуални албуми на всички времена – The Wall (1979). Въпреки че художествената работа по него не е дело на Сторм Торгерсън, албумът остава в музикалната история с уникалните си илюстрации, анимации, герои, идеи и дори филм и спектакъл. Джералд Скарф, който е дългогодишен политически карикатурист за лондонския вестник „Сънди Таймс” и работи за списание „Ню Йоркър”, сътрудничи на Pink Floyd, като съвместно с Уотърс разработва оригиналните визуални идеи както за албума, така и за сценичните представления. Първоначално изпълнява ролята на сърежисьор, а впоследствие е художник-постановчик и режисьор на анимираните сегменти във филма. Злият учител, тъпчещ децата в месомелачка, обърканият и самотен Пинк, зловещите, но омагьосващи в любовния си акт цветя, майката, съпругата и съдията-червей от делото – всички тези образи влизат в сюрреалистичен вихър на лудостта, който прелива в умопомрачителни видения и послания и се превръща в символ на самоизолацията, на отдалечаването от безсмислената реалност и обезличаващата жестока система.
Репортаж от спектакъла „Roger Waters’ The Wall“ можете да прочетете ТУК!

При срещата на сюрреализъм и психеделия в обложките на Pink Floyd се ражда не просто изкуство, а история. Сторм Торгерсън и Джералд Скарф успяват да изрисуват пътя на музиката на миналия век. Със социалните, политически, икономически и чисто човешки проблеми, които засягат заедно с групата, те оставят дълбока следа и описват съдбата на едно цяло поколение. Чрез сюрреалистичните и психеделични елементи, способи и картини те съумяват да се впишат в културната среда на 60-те и 70-те години и да достигнат до умовете на хората по цял свят. Албумите им продължават да се продават и до днес, а психеделичната музика набира нови и нови поклонници. Така музиката и изкуството на психеделията и сюрреализма изграждат заедно един гениален с лудата си оригиналност образ, който се откроява на фона на масовата музикална индустрия с дълбоките си текстове, мащабни спектакли и съвършени мелодии – Pink Floyd.
1|2






