Кои са Highly Suspect и защо трябва да ги чуем?

Рок бандата на новото поколение

През последните години инди стилът завзе изцяло музикалната рок индустрия и колкото и голям почитател да съм на групи като Arctic Monkeys, Kings Of Leon и Kasabian, започна да ми омръзва от еднообразието, което ни е заляло.  За щастие, Royal Blood разбиха донякъде статуквото с по-бурно звучене, оглавявайки британските класации с новия си албум ‘Why Did We Get So Dark?’, но една друга банда отвъд океана привлече още повече вниманието ми.

Highly Suspect имат всичко – комплексна музика, от която строи страшна енергия, хубави текстове, които не са единствено и само за любов, и нещо сравнително рядко срещано днес – магнетично сценично поведение. Комбинацията от гръндж, блус и гаражен рок бързо води до успехи, като само няколко месец след излизането на първия им студиен албум през 2015 г., групата получава две номинации за наградите Грами – за най-добра рок песен (‘Lydia’) и най-добър рок албум (‘Mister Asylum’). Година по-късно повтарят частично успеха, като този път номинираната песен е ‘My Name Is Human’, сингъл от второто им LP – ‘The Boy Who Died Wolf’.

Highly Suspect е трио, създадено от двамата близнаци Рич (бас и беквокали) и Райън (барабани и беквокали) Мейър и техния най-добър приятел Джони Стъвънс в най-известия район на Ню Йорк – Бруклин. Появяват се на бял свят още през 2009 г., но дълго  време правят главно кавъри, макар все пак да имат 4 EP-та преди да излезе ‘Mister Asylum’. Фактът, че са трима не им пречи да изпълват сцената от край до край всеки път, когато се появят на нея.

Сравненията с други изпълнители валят отвсякъде, като най-дръзките са тези с Nirvana, Джими Хендрикс и Крис Корнел (визирайки вокалните възможности на фронtмена на бандата). Въпреки това Highly Suspect имат свое собствено лице, което дори и на такъв ранен етап от кариерата им е най-малкото обещаващо. Разнообразието в музиката им е впечатляващо – макар всяка тяхна песен да носи задължителния заряд, породен от мръсните китари в инструменталите, темпото варира – от по-бавно като в ‘Wolf’ до безкрайно енергичните и буйни ‘Claudeland’ и ‘Vanity’. Често то се мени и в течение на самите парчета, което също създава интересен ефект.

Песента, която официално подпечата статутa ми на фен на Highly Suspect, обаче се нарича ‘Serotonia’. Не знам точно колко дни поред я слушах с часове, след като я чух за пръв път. Ако не привлече вниманието с първите няколко тона, то със сигурност първите думи на Джони ще го сторят: “I wish that everyone I knew was dead/ So that I’d never had to pick up the phone/ I just wanna be naked/ Masturbating all day at home”. Бам. Колко по-провoкативно може да стане? Продължава с познатото от безброй песни „California dreaming” и обяснение в любов към Ню Йорк, където се е изградил като човек, но с уговорката, че има нужда от промяна, за да може отново да се „чувства жив“. С началото на солото идва и частта от инструментала, която с пространствеността си просто няма как да не предизвика сравнения с Pink Floyd.

“Oh my heart just started screamin’
I think I just want to be alive
I wish I lived on top of the sunset
Yeah cause Holiwood you know my type
I’ll get stoned all night with Lana
Half in and half out of the light
It’s California dreaming’”

За жалост, вероятно именно поради факта, че се намират чак в Америка, Highly Suspect са поредната добра група, която минава покрай информационния поток у нас и хората, които изобщо са ги чували в България не са много.  Ако това, което сте прочели, тук не ви е спечелило, то оставям отдолу линк към изпълнението им на фестивала в Рединг, за да го стори то:

Момчил Русев

е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to