Психеделичен рок и шоу на страха на сцената на „Терминал 1“

Проектът ‘Berlin-Sofia connected’ на GIBELIN AGENCY продължава. Идеята зад него е български и берлински изпълнители да си сътрудничат и да организират концерти заедно в двете столици. Първият концерт по проекта беше на група Iah Moontra, които посетиха София на 19 май тази година. Следващияте концерти ще бъдат на 05.10.2017 в клуб „Терминал 1“ и на 07.10.2017 в клуб ‘Void’ в Пловдив. На тях пловдивската алтернативна група „ТДК“ ще си партнира с ‘Redlake Circus’ от Берлин.

Redlake Circus’ е берлинска банда, която свири психеделичен рок и е известна със зрелищните си шоута. Както и заглавието подсказва, на сцената освен музика се представят и циркови номера, които надхвърлят рамките на обикновения цирк и включват ритуален ‘bondage’* и ‘body suspension’*. Срещам се с групата в Берлин, за да получа повече информация за символиката зад екцентричните им ритуали.

*bondage: практика да се завързват части от човешкото тяло с цел сексуално удоволствие

*body suspension: висенето на куки, забити в различни части на тялото

Срещам момчетата в мазето на тих берлински бар. Светлината е приглушена, а пред импровизираното „сцена“ са наредени дървени столове. Момчетата сядат в полукръг, а аз съм срещу тях. Разговорът неусетно става задушевен.

Няма да преувелича, ако кажа, че тези тримата са странна банда. Сантана, вокалистът, е татуиран рокаджия от Мексико, оставил охолния си живот, за да свири по улиците на света. Басистът, Матео, който е татуист по професия, е от Никарагуа, но само ако човек чуе испанския му акцент, може да се досети за латиноамериканските му корени. В действителност изглежда като герой, изкаран от някоя манга. Ако сте гледали ‘Death note’, ще разберете защо порцелановата му кожа, черната боядисана коса, стърчаща във всички посоки, и големите му, тъмни очи ме накараха да направя вече споменатата асоциация. Той самият признава влечението си към азиатска култура, като ми разказва, че татуировките, които прави, са предимно с азиатски орнаменти, митични създания и цветя. Барабанистът Йоханес е берлинчанин (буквално) до мозъка на костите си, както и на непукисткото си държание и панталони, които приличат на шалвари. Преди да сте стигнали до грешни изводи, ще кажа, че панталоните-шалвари са берлински атрибут и не са свързани с религия или етнос. Те са просто нещо берлинско – както хората на изкуството и хората с леви разбирания.

Но стига със стереотипите. Да се върнем към групата, която обаче не може толкова лесно да се обобщи. За да разшифровам името, се обръщам към Сантана, който е в първоначалния състав на бандата за разлика от Матео и Йоханес, които се присъединяват по-късно. ‘Redlake’ в превод от английски означава „червено езеро“. Червеният цвят описва палитра от чувства и често се асоциира със страст. „Може да е любов, може да е гняв, война“, допълва Сантана. „Езерото“ като водата символизира дълбочина и движение, преображение на едно състояние в друго. В контекста на заглавието „езерото“ е отражение на човешките чувства, които варират от радост и гняв до дълбока тъга. Втората част от заглавието, която означава „цирк“ (’circus’) пък е метафора за арената на живота, където „всеки е странен за другия“, обяснява Сантана. „Нашият живот и стил със сигурност са непонятни за доктори, архитекти и адвокати“, продължава той. „За тях сме откачалки, но в който и град да отидеш, ако приседнеш някъде и се вгледаш в хората около теб, ще разбереш какво имам предвид под „цирк“.

Как всъщност това странно трио попада на една и съща „арена“ и решава да свири заедно? „Това е забавна история“, казва Сантана и се замисля. След това започва да ми я разказва от самото начало, когато членовете на ‘Redlake Circus’ са трима мексиканци, между които и нашият герой. Когато идват в Германия, групата претърпява няколко промени и има нужда от басист. Докато Сантана и барабанистът организират прослушвания, в едно съседно студио свири Йоханес. Чрез общи познати той е Сантана се запознават и започват да поддържат редовен контакт. Йоханес е и човекът, който намира нов басист на група – Матео. Родом от Никарагуа, той идва в Берлин, за да се занимава с татуировки. Поканата да свири в ‘Redlake Circus’ е чудесна възможност за него да започне да се занимава с музика отново.

След турне в Мексико, Сантана и Матео се връщат в Берлин без барабанист. Липсата му се оказва проблем, понеже Сантана иска да запише някои парчета, по които работи, в берлинско студио. Йоханес, който няколко пъти е свирил неангажиращо с групата, се оказва насреща. Вместо обаче само да замества за повода, берлинчанинът остава за постоянно. „Получи се едно приятно „съотношение“, допълва Матео и всички се смеят, „защото сега всички членове на бандата са в Берлин“.

Когато ги питам с какво бандата е специална за тях, Сантана отговаря, без да се замисля: „Енергията и фактът, че сме като семейство.“ Матео добавя – ‘Redlake Circus’ съчетава личния и обществения аспект. Той обяснява, че от една страна всеки прави музика за себе си, от любов към изкуството, а от друга страна има и възможност чрез концертите да я споделя с другите, „с общността“. Бандата е накарала Матео да преосмисли и връзката си с китарата и „това, което прави с нея”. Обръщам се и към Йоханес за отговор и го подканвам да не е толкова срамежлив. Той се замисля и добавя спокойно, че за него най-важна е „искреността в свиренето”. Той истински се наслаждава да споделя музиката с хората, „да бъде гол пред тях, без „да цензурира” емоциите си”. Смята себе си за страстна, но и спокойна натура и това, че се движи с хора, които „не са толкова спокойни” (добавя Матео и всички се смеят), е „здравословно”. За Йоханес е много важно да се разбира с хората, с които прави музика. Аз добавям, че това си е направо наложително, когато ще плувате в едно и също езеро, и всички избухваме в задружен смях.

Понеже в музиката на ‘Redlake Circus’ има доста символи, а концертите приличат на церемонии или ритуали, решавам да ги питам за символиката зад творчеството им. Сантана обяснява, че бандата не иска да прави концерти, на които между публиката и артистите има бариера. Всяко представяне събира определена група от хора заедно и това преживяване трябва да бъде споделено и отпразнувано независимо от водещата емоция на събитието. „Трябва да почувстваш езерото”, добавя Матео и се усмихва. Според Сантана целта е хората да освободят емоциите си, да се разчупи леда и да се установи комуникация между тях. Той споделя, че често си мисли за „слепите хора“ и как може човек да ги накара „да почувстват нещо, което не могат да видят“. Всички от бандата вярват в силата на енергията, затова се опитват да се снабдяват с все по-добра техника, за да могат шоутата да се превръщат в едно „по-реалистично преживяване” (Йоханес). Сантана разказва въодушевено за концерти, на които са свирили пред непозната публика, но хората веднага са били заразени от атмосферата и са „издивявали” заедно с бандата.

Матео разказва, че именно чрез ритуал или церемония те успяват да „обхванат и насочат енергията в определена посока“, тъй като церемониите обхващат широк спектър от теми. За тях свиренето е „ритуал“, чрез който отварят на публиката „портал към друга реалност“. Сантана допълва, че идеята за ритуалите не е свързана с определена религия, а с традициите на дадени племенни общностни, в чиято сила той, Матео и Йоханес силно вярват. Матео посочва, че „духовността“ може да означава „религиозност“, но и че думите все пак не са синоними, което дава на бандата повече свобода.

Идеята за включване на церемонии в шоутата на ‘Redlake Circus’ е вдъхновена от богатия мексикански фолклор, в който церемониите заемат съществена част. Според Сантана те дават възможност на хората „да се свързват, а не да се преструват“. Освен това, те предизвикват различни интерпретации и възприятия. Матео описва концертите церемонии на ‘Redlake Circus’ като „енергиен процес, споделян от музикантите и публиката“. Йоханес от своя страна не се фокусира върху думата „церемонии“ по време на шоу, а по-скоро приема всеки концерт като „споделено преживяване, което е много интимно“. Според него много хора се разхождат наоколо със своите маски и обградени от стени, затова той би бил истински щастлив, ако може да допринесе за създаването на „пространство, където можеш да бъдеш себе си“. Барабанистът смята, че именно церемониите дават повод на хората да захвърлят навици и стереотипи и да се отворят за нови, „по-здравословни и по-щастливи“ преживявания.

Понеже момчетата вярват в енергия, ги питам как се мотивират да свирят, когато „батериите им са свършили“. Матео ми казва, че най-добрата мотивация е… „просто да свириш“. Това е тяхната „терапия“, чрез която трансформират чувствата си в музика. Сантана описва свиренето като „неизбежно“, защото умората от музиката е временна, докато музиката е вечна. Тя е целият им живот и докато са на сцената, независимо как изглеждат и колко са „издивели“, се чувстват „истински“.

В България освен ‘Redlake Circus’ публиката ще може да види и Coco Katsura, която ще направи ритуален bondage, както и принцеса Tweedle Needle, която ще лети на куки, забити в тялото й, над „Терминал 1”. Артистите, които участват по шоута на бандата, са и хората, с които момчетата често прекарват време заедно. Те споделят тяхната житейска философия, както и визия относно организацията на представянията. Относно концертите в София и Пловдив момчетата не споделят много. Звучи като изненада. Единственото, което споменават, е висококачествената техника, с която ще организират „незабравимо шоу”.

За в бъдеще бандата планира и следващ албум, но в момента момчетата все още „експериментират”, защото това ще е първият проект, който ще създадат заедно – от музиката до официалния запис. Подхвърлям, че явно им предстои скоро „да плуват заедно в езерето”. Докато всички се смеем, Сантана добавя: „Направо ще се гмуркаме”.

На 05.10. 2017 и 07.10.2017 българската публика също ще има възможност да се гмурне в едно „езеро” от нови емоции. Наличието на пояс е препоръчително. Наличието на „маски” – забранено.

 

Карина Николова
е на 24 и изучава магистърска степен по "Медии и политическа комуникация" в Берлин. Чете книги и пише разказии, статии и кратки истории от дете. В германската столица намира най-голямото си вдъхновение - различните хора и култури от цял свят

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to