„Убийство в Ориент Експрес“ се оказа изненадващо ненатруфен филм въпреки холивудския си произход и времето и мястото на действието си. Точно този холивудски произход прибавя няколкото нужни нотки екшън и прави филма приятен за гледане.

Филмът започва в Йерусалим през 1934. Запознаваме се с главния герой – Еркюл Поаро. Белгийският детектив в романа на Агата Кристи е представен като умен човек с множество обсесии. Във филма от 1974 година обсесиите на героя са изиграни в най-лошия случай противно, а по-леко казано – дразнещо. Кенет Брана обаче успешно балансира героя си. Той вплита във вманиаченото поведение на Поаро харизма. Придава на героя чара, който му е така нужен – както в екранизацията от 1974, така и в романа на Кристи. Мустаците му пък са просто прекрасни!

Първоначално лентата създава впечатление за преекспониране на характерните черти на героите, но всъщност това е съвсем търсен ефект. Така успяваме максимално бързо да се запознаем с тях сами, вместо да ни бъде внушено що за хора са те. Хубаво е, че персонажите се различават съвсем малко, но осезаемо, от първообразите си в романа на Кристи. Така се изненадваме приятно и намираме нещо ново в познатата история.

Граф Андрений, изигран от Сергей Полунин, например размята хора като професионалист и има склонност към чупене и свръхпротекция. Героинята в романа Грета Олсън тук се нарича Пилар Естравадос и е изиграна от Пенелопе Крус. Г-жа Хъбърд на Мишел Пфайфър носи харизмата на актрисата и точно както Поаро в книгата и Поаро тук, вместо да ни подразни, ни очарова. Мери Дебенхам на Дейзи Ридли също е много по-уравновесена и далеч не толкова злобна колкото в романа. Една от хубавите промени, включително чисто физически, е в героя на г-н Бук, изигран от Том Бейтман. Героят в лентата е много по-млад и сто пъти по-чаровен.

Изненадващо е колко умерена и спокойна е играта на Джони Деп в ролята на Рачет въпреки откритата възможност за преиграване на точно този герой. Не мога да скрия, че това особено ми допадна, защото много режисьори биха използвали актьор като Деп, за да подправят филма си с оригиналност. Кенет Брана, който играе и главната роля във филма, обаче не насочва героя в неестествена посока.

Там, където трябва да се намира кулминацията във филма, темпото се забавя. Контрастът със забързаността на действието досега балансира първоначалното преекспониране. В тишината и замръзналото действие откриваме откровение – на героите, на чувствата им, на съдбите им.

Споменах вече холивудското допълнение към историята на Кристи. То се изявява в няколко кратки екшън сцени. От една страна чрез тях изискаността на героите и на обстановката е нарушена, но от друга, те придават човечност и обикновеност, която балансира.

Нещото, което направи филма настина приятен за гледане, е класическата му визия. Цялостната цветова гама на картината напомня на залез. Топли цветове като кафяво и меко оранжево се сливат с наситено синьо и сребристосиво. Цялата лента е излята в такава гама – от интериора на влака и виелицата извън него до лицето на Поаро с точно този нюанс на кожата му, сивите мустаци и сините му очи. Освен класическа визия, филмът притежава и класически саундтрак. Музиката във филма е само инструментална, а думи в нея чуваме чак по време на финалните надписи.

Интересен беше и начинът, по който Кенет Брана е решил да се справи с тясното пространство на влака. Сцените в коридора с повече герои са заснети отгоре. Така не само че всичко се вижда чудесно и окото ни се разнообразява, но и е избегнато задушаващото клаустрофобично усещане за тясна стаичка, препълнена с хора.

Ако трябва да критикувам лентата, то ще е заради малкото екранно време на Уилям Дефо и Джуди Денч. Ако пък се чудите дали да гледате „Убийство в Ориент Експрес“, бих ви посъветвала да го направите, независимо дали сте запознати със сюжета, или не. Екшън сцените наистина са много кратки и премерени, не развалят в никакъв случай историята и акцентът определено не пада върху тях. Промените в героите са простими дори и за най-върлите любители на романите на Кристи. Лентата е точно толкова интересна за всички, които познават романа и първата му екранизация, колкото за тези, които никога не за чували за Поаро.