Кино

Топ 12 актьори, които най-после искаме да видим с „Оскар“ в ръка

05.03.2021

След прегледа на Топ 12 актриси, които най-после искаме да видим с „Оскар“ в ръка, е време за също толкова на брой актьори. И в този случай изборът е труден, предвид дългия списък с имена, записани в историята на Академията. Но затова и тук са използвани няколко критерия – не само най-много на брой номинации, но и редовно присъствие пред камера (а понякога и зад нея) през годините, което кара хората да мислят: „Не е възможно той да няма „Оскар“!“

Иън Маккелън

Иън Маккелън в „Богове и чудовища“ (Снимка: Lionsgate Films)

Той може и да има само 2 номинации от Академията, но едва ли някой ще отрече, че е легенда в киното. Иън Маккелън започва кариерата си през 60-те на театралната сцена, а малко по-късно и пред камера, но предимно в телевизионни продукции. Някои от най-добрите му филмови изпълнения са като военния министър Джон Профумо в „Скандал“ и Ричард Трети в едноименната продукция, който пренася Шекспировата пиеса в 30-те години на XX век.

Първата му номинация за „Оскар“ идва през 1999 г. Британецът я получава за главната си роля в „Богове и чудовища“, където играе режисьора Джеймс Уейл в последните му дни, докато изпитва несподелено влечение към своя градинар. Няколко години по-късно той заснема незабравим образ като Гандалф в поредицата „Властелинът на пръстените“. За първото заглавие от нея, „Задругата на пръстена“ от 2001 г., той отново влиза в надпревара за „Оскар“, този път за поддържаща роля.

Иън Маккелън се връща към образа по-късно и за трилогията „Хобит“, като междувременно става известен на широката публика и с образа на Магнито в поредицата за „Х-Мен“. Той продължава да се снима в исторически заглавия, правейки силни превъплъщения в продукции като „Крал Лир“, „Гардеробиерът“, „Мистър Холмс“ и др.

Джон Малкович

Джон Малкович в „Под прицел“ (Снимка: Bruce McBroom/Columbia Pictures)

Признаниието от Академията започва още с първия му пълнометражен филм след прехода от сцена към камера. За образа на незрящия г-н Уил в „Място в сърцето“ през 1985 г. той се състезава за най-добра поддържаща роля. Няколко години по-късно печели популярност с „Опасни връзки“, който се бори общо 7 награди „Оскар“. Следващата и единствена засега номинация, отново в категорията за поддържащ актьор, Джон Малкович получава през 1994 г. за играта като налудничав наемен убиец в „Под прицел“ на Клинт Истууд.

Освен с продуктивност през последните десетилетия, в своята богата на заглавия филмография (над 100!) той впечатлява най-вече с харизматични, но зли или чудати герои. Работейки с някои от най-изявените режисьори – от Антониони през Спайк Джоунс и Люк Бесон до братята Коен, неговото присъствие на екран е невъзможно да остане незапомнено, независимо колко голяма е ролята му или успеха на филма. Извън „Да бъдеш Джон Малкович“, може и да не узнаем какво наистина е да си на негово място, но знаем със сигурност, че е вълнуващо да го гледаш.

Уилям Дефо

Уилям Дефо в „Проектът „Флорида“ (Снимка: A24)

На не по-малко впечатляваща кариера се радва и човекът, изиграл образи като Христос, комиксовия злодей Зеления гоблин, Пазолини и Ван Гог. В 40-годишната си кариера Уилям Дефо работи неуморно е номиниран за „Оскар“ четири пъти, три от които за поддържаща роля. Първата от тях е на американски сержант, участващ във Виетнамската война, във „Взвод“ от 1986 г. Подготовката му за филма на Оливър Стоун включва и 30-дневен военен тренировъчен режим.

Въпреки силни превъплъщения в „Мисисипи в пламъци“, „Английският пациент“ и „Светците от Бундок“, следващата си номинация получава 14 години по-късно за „Сянката на вампира“. Сюжетът проследява събитията около снимките на „Носферату“ от 1922 г., а Дефо играе актьора Макс Шрек, взел ролята си на вампира твърде насериозно.

През новото хилядолетие се появява в множество второстепенни роли, а трогателното му изпълнение като мениджър на хотел в „Проектът „Флорида“ е определяно като едно от неговите най-добри, носейки му ново признание от Академията. Първата му номинация за главна роля обаче идва през 2019 г. с блестящия образ Винсент Ван Гог в „Пред портите на вечността“.

Кенет Брана

Кенет Брана в Моята седмица с Мерилин“ (Снимка: The Weinstein Company)

Познат най-вече с работата си по творби на Шекспир, през годините британецът се развива както пред камера, така и зад нея. В началото на 80-те той започва да играе на сцена, а през 1990 г., след поредица от телевизионни и филмови участия, неговата звезда заблестява с „Хенри V“. Той е номиниран не само за режисьор, и то за първия филм, който ръководи, но и за най-добър актьор в главна роля.

През 1992 г. излиза първият късометражен игрален филм под негова режисура. „Лебедова песен“ по пиесата на Чехов му осигурява признание от Академията в съответната категория. Той се завръща към Шекспир с „Много шум за нищо“ и „Зимна приказка“, но „Хамлет“, където играе и главната роля, е филмът, който му печели номинация за адаптиран сценарий. Признание за актьорския си талант Кенет Брана получава отново през 2012 г., този път за поддържащото си изпълнение като Лорънс Оливие в „Моята седмица с Мерилин“.

Уди Харелсън

Уди Харелсън във „Вестоносецът“ (Снимка: Oscilloscope Laboratories)

Ако има десетилетие, което свързваме с него, това определено са 90-те. През тези години Уди Харелсън прави едни от най-запомнящите си роли. След като 8 години се снима в сериала „Бар Наздраве“ и получава награда „Еми“, той участва в емблематични заглавия като „Белите не могат да скачат“, „Убийци по рождение“, а година преди „Тънка червена линия“ отбелязва първата си номинация за „Оскар“ с „Народът срещу Лари Флинт“. Като издателя на списание Hustler във филма на Милош Форман той получава всеобщо критическо признание.

В надпреварата за награда от Академията той влиза още два пъти благодарение на свои поддържащи изпълнения. Във „Вестоносецът“ от 2009 г. той предава тънки и противоречиви емоции в ролята на раздирания от вътрешен конфликт капитан Тони Стоун, а това превъплъщение е смятано за може би най-доброто на Харелсън. Сред боксофис хитове като „Игрите на глада“, „Войната за планетата на маймуните“ и „Зрителна измама“ е отличено с номинация сладко-горчивото му изпълнение като шериф Уилъби в „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона.

Том Круз

Том Круз в „Магнолия“ (Снимка: New Line Cinema)

Макар и през последните години да го свързваме предимно с екшън жанра, все пак не можем да пренебрегнем цялостния актьорски талант на Том Круз. След няколко малки участия критици и зрители започват да го забелязват със заглавия като „Рискован бизнес“ и „Рейнман“, а „Топ Гън“ го превръщат в звезда още преди първата му номинация за „Оскар“. Тя идва с ролята на парализирания ветеран от Виетнамската война Рон Кович в „Роден на четвърти юли“ от 1989 г.

Наред с „Мисията невъзможна“, която по-нататък ще стане неразделна част от филмографията му, актьорът се снима и в „Джери Макгуайър“. Многопластовият образ на спортния агент от заглавието му носи по-нататъшното признания от Академията. То продължава и с ролята, която мнозина считат за най-силната в кариерата на Том Круз – тази на в „Магнолия“ на Пол Томас Андерсън. За образа на мотивационен лектор с лична драма той излиза от зоната си на комфорт към по-мрачни емоционални територии.

Така между 1990 г. и 2000 г. Том Круз получава общо 3 номинации за „Оскар“, а след това отдава почти изцяло на екшън продукции като „Забвение“, „На ръба на утрешния ден“, поредицата, посветена на Джак Рийчър, и разбира се, „Мисията невъзможна“.

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Дюнкерк“: Техническо съвършенство и емоционален вакуум от Кристофър Нолан23.07.2017

Още от Под Моста

Анна-Мария Попова„Как се пише?“ и говори уместно в днешно време: Интервю с Павлина ВърбановаLIFE