За „Хелоуин“ 2018 или защо класиката си остава класика

Хелоуин
  • "Хелоуин"
  • Режисьор: Дейвид Гордън Грийн
  • Сценарист: Дейвид Гордън Грийн, Дани МакБрайд, Джеф Фрайдли
  • Главни актьори: Джейми Лий Къртис, Тоби Хас, Уил Патън
  • Година: 2018 г.
  • Оценка от IMDB: 7.2/10
01.11.2018

През 1978 година Джон Карпентър пренаписва историята не само на хорър жанра, но и на цялото кино. Творбата, която той създава за скромните 325 000 долара, днес е считана от мнозина за еталон в седмото изкуство. „Хелоуин“ на Карпентър разбива боксофиса, донасяйки печалби за над 70 милиона, правейки лентата една от най-успешните от чисто финансова гледна точка. Това обаче далеч не е най-голямото постижение на филма. Той е толкова новаторски, толкова зашеметяващо добре направен, толкова страшен, че ражда след себе си стотици имитатори, които и до ден днешен се опитват да му подражават, но без особен успех.

Филмът също така дава на хората и попкултурната икона Майкъл Майърс, чиято маска се превръща в задължителна част от инвентара на множество празнуващи празника Хелоуин. Разбира се, няма как да се подмине и музиката във филма, композирана от самия Карпентър, която също оставя трайна следа след себе си, а днес е една от най-разпознаваемите филмови теми въобще. Толкова много е писано за този филм, че наистина е трудно да се каже нещо ново, но все пак, ако още някой не е сигурен колко велик е този филм, то ще спомена и това – с успеха си „Хелоуин“ успява да затвърди дотолкова популярността на „слашър“ поджанра, че да го направи един от най-желаните за гледане от зрителите по това време (доказателство за това е и броят на филмите, които излизат в периода 1980-1981, а това са над 15 филма). Нещо повече – филмът слага началото на „Хелоуин“‘ франчайза, който пък днес може да се похвали с над десет филма, множество комикси и книги, и игри.

Истината обаче е, че нито един от тези продукти не се доближава дори малко до оригинала. С минималистичната си визия, простичък, но ефективен сценарий, изпълнен с множество съспенс, и с брилянтната режисура и начин на заснемане, Карпентър и произведението му остават все така ненадминати. Множеството прикуъли, сикуъли, рестарти и прочее даже до някаква степен успяват да навредят на оригинала, демитологизирайки образа на Майкъл Майърс, превръщайки го в обикновен убиец с някакви мотиви. Нещо, което е тотално противоречащо на концепцията на Джон Карпентър, а именно – злодей, който няма мотиви, без всякакъв рационализъм в действията си, без обхват на жестокостта си. Казано накратко – персонификация на Злото, което не просто не може да бъде убито, но и което винаги съществува и се завръща – още по-безмилостно и брутално.

Разбира се, ние живеем в ерата на безкрайните продължения и предистории, така че беше въпрос на време да се стигне до нов филм и в тази поредица. Този път с тежката задача се заема небезизвестният Дейвид Гордън Грийн, в чиято филмография личат някои наистина стойностни заглавия – „Джордж Вашингтон“(2000), „Джо“ (2014). Част от сценария също е поверена на Грийн, а Джейми Лий Къртис и самият Джон Карпентър също се завръщат – Къртис в ролята на Лори, която я прави суперизвестна, а Карпентър – като продуцент и композитор. И ако това не са достатъчно добри новини, то от екипът обявиха, че ще направят пълен retcon, сиреч никое от слабите продължения всъщност не се е случило, а техният филм ще бъде единственото официално такова на оригинала от 1978

Ето го и синопсиса – действието се развива точно 40 години след края на първия филм. Лори Строуд живее в абсолютна изолация, раздирана от пост-травматичния стрес от нощта на Хелоуин, в която Майкъл Майърс убива най-близките ѝ приятели, а за малко и нея. Оттогава той е прекарал всичките тези години заключен в лудница, но най-после успява да избяга и да се завърне у дома, за да довърши това, което е започнал преди толкова много време. Лори обаче очаква тази вечер, очаквала я е през цялото време, подготвяйки се за нощта, когато ще се изправи срещу Злото. Няма да издавам повече, защото всичко друго може да се брои за спойлер.

Е, филмът излезе. Очаквано доминирайки американския боксофис, а ревютата, които получи бяха повече от задоволяващи – през „страхотно постижение“, та чак до „добър почти колкото оригинала“, западните критици се надпреварваха със суперлативите. А това ме озадачава безкрайно. Защо? Защото филмът ми се стори много слаб и  разочароващ. За сравнения с оригиналната лента – дума да не става. Сега ще ви дам и мотивите за това свое твърдение.

Първо, нека да кажа това – по-добър е от всички продължения, които и без това не зачита, а това говори страшно много за техните качества. Второ, ще започна с позитивните неща, колкото и малко да ми се сториха те. Категорично мога да кажа, че Джейми Лий Къртис в ролята на Лори беше най-доброто нещо във филма. Човек наистина може да види желанието на актрисата и отношението ѝ към иконичната роля. Лори страда от пост-травматичен стрес, отношенията ѝ със семейството са разбити, а единствената ѝ цел в живота е да се подготви за Майъкл Майърс и да го довърши, когато се срещнат. Друго нещо, което харесах, беше дизайнът на продукцията и по-конкретно – костюмът и маската на Майърс. Изглеждаше наистина добре отлежала, но и все така простовата, в което всъщност се крие и страшното. Някои от сцените във филма, които Грийн заснема, са наистина майсторски, пълни с референции към предишните части, а някои са си директен омаж към работата на Карпентър, въпреки че не са върхът на оригиналността.

За съжаление, положителните неща за мен свършват тук. Най-големият проблем на филма е неговата режисура. Грийн, колкото и талантлив да е, не успява да придаде на лентата дори капка атмосфера и напрежение. Насилието и убийствата са в големи количества, но вместо да служат на драматургията, те са просто там, защото трябва да са там. А това е разочароващо, като се има предвид подходът на първия филм към този аспект. Друг проблем на Грийн е тоналността. Филмът се усеща като много разбъркан и несигурен какво точно иска да е, а Грийн не успява добре да имплементира напрегнатите моменти с комичните такива, които и без това се усещаха много неподходящи. Сценарият също не помага. Филмът гъмжи от ненужни неща, глупави герои, филъри, както и безсмислени обрати, а интересните концепции като например по-дълбоко изследване на болестта на Лори, конфронтацията с Майкъл и прочее, са страшно незадоволителни. Имах чувството, че сценаристите дори не се опитват да избягат от клишетата, а директно ги приветстват.

Като се добави и липсата на елементарен реализъм в някои сцени, нещата наистина изглеждат зле. Ясно е, че има проблем щом дори епохалният саундтрак на Карпентър се усеща муден и без ясна цел. Другите актьорски изпълнения бяха прилични, без да бъдат нещо особено, като Джуди Гриър (Карън Строуд, дъщерята на Лори) беше може би малко по-поносима. Едва ли обаче може да се очаква кой знае какво от тях, при наличието на такъв сценарий. Много хора ще отидат да гледат филма, за да видят кулминацията на сблъсъка между Лори и Майкъл Майърс. И предполагам, че немалка част ще се разочароват толкова, колкото и аз. Времето, което ѝ беше отделено, просто не беше достатъчно, а самата битка – поредното слабо звено. Без да издавам нищо, ще кажа, че можеше да се измисли много по-умен начин за цялостното развитие.

В заключение, „Хелоуин“ 2018 със сигурност ще се хареса на много зрители, сигурен съм, но при мен просто проблемите бяха твърде много – от незадоволителните сценарий и режисура до актьорите. Все пак всеки прилага различни критерии към дадено произведение, така че по-скоро бих го препоръчал, за да може някой да ми обясни какво му е харесало. „Хелоуин“ на Джон Карпентър си остава ненадминат и затова си има причини. Уви, докато стотиците продължения и предистории на култови класики, продължават да правят пари, ще се увеличава и броят им. А за нас ще остава да номерираме филмите и да се захласваме – по отминалите златни времена на киното.

Автор: Зафир Зафиров

 

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„В опасни води“ с Блейк Лайвли - spoiler-free ревю28.08.2016

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаЗа по-добри градски пространства – интервю със създателите на ПОдЛЕЗНОLIFE