Златните елементи на добрия хорър филм

10.09.2018

Днес ще напиша статията си с помощта на един от главните показатели за един качествен хорър филм – безсънието. Случвало ли ви се е измислица да ви държи будни и да ви кара да вярвате в невъзможното? Защо хорър филмите са толкова влиятелни над човешката психика? Кои са характеристиките на едно добро сплашване?

От какво е изграден добрият хорър филм?

На първо място хорър филмите се концентрират върху най-висшата ценност за всеки човек – животът, и я поставят под съмнение. Този тип филми разрушават всички важни фактори от ежедневието ни. Безнадеждността, неизбежността, разрухата на защитената и спокойна среда – най-често домовете на хората – води човек до това познато на всички ни ужасно безпокойство и напрежение през целия филм.

Ако сте гледали хорър филми, лесно ще се досетите за най-важния ефект, който спомага на ужасяващите сцени да ви смразят кръвта – музиката. Слуховото възприятие е перфектно средство за оформянето на цялостна представа за безпомощност, беда и ужас. Само слушайки саундтрака на всеки хорър филм, ние променяме усещането си и психическата ни сигурност се разклаща.

Доказано е, че музиката променя драстично възприятията и настроенията на хората. Различните честоти влияят по различен начин и предават емоцията на посланието, което ни е заложено във филмите.

Следователно настроението ни се повлиява лесно и музиката извършва ролята на въведение в страшната филмова сцена още преди тя самата да е започнала. Добавените звукови ефекти като падащи предмети предизвикват “шок фактора”, нужен във филма.

Напрежението и забавянето на действието в дадена сцена също са изключително важна част от добрия хорър филм. Кога човек е имал търпение за нещо, което очаква с желание и готовност? Никога!

Отлагането на кулминацията на дадена сцена създава нервно усещане у зрителя. Тя го кара да желае повече развръзката и да насочи вниманието си изцяло върху екрана. Бдителността и сетивата му се изострят, а предстоящата шокираща сцена изисква пълната му концентрация.

Писъкът и шокиращата картина след тишината, или така нареченият “jump scare”, са моментът, който предизвиква желаната реакция у публиката. Представената картина, която остава само намекната чрез музика и ретардация, оживява и негативното усещане се оказва рязко оправдано. Но никога не трябва да се прекалява с такива кулминационни моменти в един филм, защото често могат да се превърнат в скучни клишета и да станат неефективни.

Тъмнината също е изключително силен похват. Тя се отъждествява с всичко прокълнато, жестоко и зло. Скритите обекти зад булото на мрака добиват нечовешки размери и способности, а нулевата видимост ги прави безсмъртни. Незнанието винаги буди у зрителя чувство за загуба на контрол над ситуацията.

Следващ важен фактор е мястото на развитие на действието. Всяко място, което напомня за страх, отдалеченост или дискомфорт, е перфектната сцена за страшен филм. Едно гробище никога не се асоциира с положителни мисли и такива “негативни” места са добре дошли за хорър филмите.

Създаването на ненормално изглеждащ антагонист също автоматично предизвиква неудобство. Хората забелязват различните и те често пъти са приемани за отблъскващи и страшни създания. Колкото по-изкривен и нетрадиционен вид има главният злодей, толкова по-голяма е и вероятността самият филм да бъде успешен.

Но нищо в хорър филмите не е по-важно от доброто планиране. Бавното разкриване на цялата история, структурирането на дадена сцена около страшната й кулминация, постепенното увеличаване на страховия фактор и логически обоснованото, дълго отлагано и шокиращо разкритие в края могат да се обобщят с един често употребяван чуждоземен израз – „изграждане на съспенс“.

Съспенсът е това, което отделя класиките в хорър жанра от евтините попълнения към него, като „Монахинята“ и „Слендърмен“, които в момента върлуват из киносалоните у нас. Той е крайният продукт на всички фактори, изброени в горните параграфи, и в ръцете на способни режисьори съспенсът е водещият инструмент за игра с човешкото сърце и съвест.

И макар да сме наясно, че не всеки хорър може да се мери по летвата, поставена толкова високо от класици като Кубрик и Хичкок, поне можем да се надяваме повече творци от жанра да се учат от техните примери. А сега, скъпи читатели, ви пожелавам спокойна… или не толкова спокойна нощ.


Автор: Алекса Кошутова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Илияна Маринкова5 филма, посветени на художници, които си струва да гледаш25.09.2019

Още от Под Моста

Боян Симеонов5 албума от януари, които трябва да слушатеМузика