„Rogue One: История от Междузвездни войни“ – spoiler-free ревю

14.12.2016

Пустиня. Малък град с ниски постройки. Цивилни граждани, загърнати в изтъркани дрехи, и засилено военно присъствие. Танк на улицата. Експлозия. Престрелка, трупове, викове в полза на властта и крясъци в полза на нейните противници. Косвени жертви. Звучи досущ като репортаж от улиците на някой размирен град от Близкия Изток. Но това не е „По света и у нас“. Това е „Rogue One: История от Междузвездни войни“.

Галактическата сага под вещия режисьорски контрол на Гарет Едуардс навлиза в територии, неизследвани преди от поредицата, и се връща в смутното време между Епизод III и Епизод IV, в което Империята е унищожила ордена на джедаите и разпилени независими военни части се опитват да сформират единен Бунтовнически съюз. Както стана ясно от трейлърите за лентата, главната героиня Джин Ерсо в изпълнение на Фелисити Джоунс се оказва въвлечена в конфликта, за да издири баща си, от когото е била отделена в ранна детска възраст, и да помогне в унищожаването в най-страховитото оръжие на имперските сили – добре познатата ни „Звезда на смъртта“. Ако си спомняте ясно Епизод IV, в него станцията бе взривена от вездесъщия Люк Скайуокър, тъй като Бунтовническият съюз разполагаше със структурните й планове. Намирането на тези планове и доставянето им на бунтовниците са в основата на сюжета на „Rogue One: История от Междузвездни войни“.

Сега, след като отстранихме от пътя си този задължителен кратък поглед върху сюжета, можем да навлезем и под повърхността му. „Rogue One: История от Междузвездни войни“ се отличава доста рязко от останалите филми от легендарната поредица с единственото изключение на „Империята отвръща на удара“, петия и най-харесван епизод от сагата. Само този филм успя достоверно да предаде на зрителите реалистично впечатление от живота на бунтовниците в постоянна надпревара с Империята и непрекъсната опасност за живота им. Но дори и там фокусът не бе върху перипетиите на цялата организация, а върху космическите приключения на главните герои, обвързани от своите приятелски взаимоотношения, семейни връзки и любов. „Rogue One: История от Междузвездни войни“ не е „космическа сапунена опера“, както гласи приетото дори от Джордж Лукас определение за цялата сага. Това на практика е военен филм в любимата на всички ни „далечна, далечна галактика“.

Тук няма мистика. Джедаите са изчезнали, никой не размахва светлинни мечове, никой не използва Силата, за да мести предмети или хора, с едно-единствено изключение – вероятно вече се сещате за кого говоря, но до него ще стигнем по-нататък. Главната героиня не е непорочно зачената като Анакин Скайуокър, няма скрити свръхсили като Рей, а е просто едно нещастно дете, израснало без родители във време на гражданска война. Фелисити Джоунс в ролята на Джин носи същата невинна красота и използва същия очарователен английски акцент като Дейзи Ридли в амплоато на Рей от Епизод VII, но невъзможната за пренебрегване разлика помежду им е в тяхната човечност. Ако едната от тях правеше мозъчни трикове и отхвърляше хора назад със Силата два дни, след като бе разбрала за съществуването й, другата не притежава нищо повече от бластера в ръката си и калената си воля. Мотивът й не е да открие митичен майстор джедай в лицето на Люк Скайуокър и тя не чака непознатите й родители да се върнат на родната й планета. Тя просто си представя, че са мъртви, защото това диктува суровата реалност около нея.

А реалността, в която живее, наистина е сурова. Паралелите с тежката ситуация в страните от Близкия Изток никога не са били по-ясни, отколкото са в „Rogue One: История от Междузвездни войни“. Империята властва с железен юмрук и възнаграждава предателите и шпионите, докато твърди в пропагандата си, че оръжията й са истината и справедливостта. Бунтовниците, разпилени и отчаяни, умират един след друг. Вероятно няма по-красноречива сцена от първата, в която се срещаме с главния мъжки герой, изигран от Диего Луна. В нея той получава информация от имперски дезертьор и веднага след това го умъртвява хладнокръвно и решително, както би постъпил всеки революционер и в нашата скучновата, скромна галактика. Имперските щурмоваци не са чучела, които Хан Соло поваля един след друг, а един от символите на страха, от който бунтовниците бягат.

Самите те далеч не са безусловно представени като благородните борци за свобода, които познаваме от идеалистичното им илюстриране в оригиналната трилогия. Вече описаната сцена с героя на Диего Луна говори за това достатъчно ясно – бунтовниците са отчаяни хора, притиснати до стената, отведени извън териториите на елементарния морал, където общочовешките правила за справедливост не важат. Те са „сиви“ персонажи, далеч от черното и бялото, от доброто и злото. Сред тях самите има идеологически различия и макар те да не са развити подобаващо, е безкрайно освежаващо да видим подобна доза реализъм, инжектирана в „Междузвездни войни“ под формата на параноичния екстремист Соу Герера, изигран от носителя на „Оскар“ Форест Уитакър с огромна доза патос, която изглежда форсирана през по-голямата част от времето, но попада в целта си във финалните му сцени. Негов контрапункт са образите на Дони Йен и Джианг Уен, следващи пътищата на Силата, без да имат джедайски способности, уверени в своя път и готови да посрещнат смъртта във всеки момент.

Суровият прагматизъм на двете основни сили във филма не означава, че липсва и сантименталност. Мадс Микелсен в амплоато на Гейлън Ерсо, бащата на главната героиня Джин, очевидно е селектиран за ролята заради безспорните си актьорски качества, които му позволяват ефикасно да изгради пълнокръвен персонаж в ограничен брой сцени. Най-разтърсващата от тях е негов монолог под формата на записана холограма, която извиква изключително трогателна реакция от Джин, пресъздадена безупречно от Фелисити Джоунс.

Бен Менделсон в ролята на имперския офицер, който заема функциите на главен злодей в сюжета, също впечатлява с автентичното си изпълнение, достойно за реален военен филм. Персонажът му на безскрупулен командир, погълнат от амбицията си и изцяло определен от военното дело, буквално е като изваден от споменатия жанр. Вишестоящите около него са редица познати лица от поредицата „Междузвездни войни“, станали известни преди почти 40 години. Някои от тях са плод на безупречни компютърни репродукции и също толкова качествени гласови имитации. Но ничия носталгична поява не е вмъкната в действието по-елегантно от тази на Дарт Вейдър. Страховитият лорд е невидимо заплашително присъствие през по-голямата част от времето, но все пак има сцени с диалог и си взаимодейства както с имперските лица, така и с бунтовниците. В какво се изразяват тези взаимодействия, разбира се, няма да ви издам, но ще подчертая задоволството си от това колко добре бяха инсценирани те и как не нарушиха, а дори подсилиха митичния ореол на Вейдър.

Колкото и много да дълбая, колкото и много да се вглеждам в човешките образи и хода на действието, възприятието ви на „Rogue One: История от Междузвездни войни“ зависи изцяло от самите вас. Легендарната поредица е разглеждана от мнозина като произведение на изкуството на ескапизма, магическо бягство от реалността в приказни светове и мистични образи. Ако сте сред тях, изгледайте си отново Епизод VII, защото той бе направен точно като за вас. Това, което въпросните фенове не разбират или отказват да разберат, е, че художествената цел на Джордж Лукас никога не е била да създаде такова произведение. Всеки път, когато той инжектираше политически конотации в действието на трилогията между 1999 и 2005 година, всеки път, когато обогатяваше света си с допълнителна експозиция и обясняваше как функционира той, беше критикуван от споменатите фенове. Аз не съм сред тях. На мен ми харесваха сцените от Сената на Републиката, беше ми интересно да разбера политическото устройство на галактиката, на ордена на джедаите, на търговските корпорации, на отделните планети. За мен това обогати света на „Междузвездни войни“ до пропорции, каквито оригиналната трилогия дори не загатва. Това прави и „Rogue One“ – обогатява, разнообразява, поема рискове и отказва да бъде като останалите. На мен ми хареса много. А ако този текст ви е накарал да го гледате, се надявам да хареса и на вас.

„Rogue One: История от Междузвездни войни“ тръгва по кината в България от 16 декември 2016 година. Разпространява „Форум Филм България“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Делиян МариновЧасът на чудовището08.03.2017

Още от Под Моста

българската музика през септември
Момчил РусевКакво се случи в българската музика през септември?Музика