‘Arrival’/„Първи контакт“ с Ейми Адамс – spoiler-free ревю

13.11.2016

„Научнофантастичен филм за мислещи хора“ е определението, дадено за „Първи контакт“ в критическия консенсус относно лентата на прословутия сайт Rotten Tomatoes. Дадената квалификация е точна – за около 3/4 от действието. Моментът, в който сюжетът се отклонява от научно обоснования си ход и навлиза в сферата на емоционалното лансиране на идеи, е единственият, в който филмът издиша.

arrival-featured-picture-amy-adams-jeremy-renner-podmosta

От това не следва изводът, че въпросните идеи са по някакъв начин погрешни или са изведени със лоши намерения. Напротив. Филмът застъпва две основни ценни послания, едното от които отеква с особена актуалност в изолационисткия политически климат в момента, доминиран от новини за разделение, конфликти и вражди. Като поставя 12 различни точки от планетата под потенциална заплаха от извънземна атака, сценарият подчертава дебело необходимостта от задружна работа и взаимно доверие за разрешаването на която и да е глобална криза. Без да звучи гръмко като политическа пропаганда, „Първи контакт“ се противопоставя на всички предразсъдъци, базирани на различни националности, етноси и вярвания, които позиционира като най-голям злодей в своята история с голяма доза артистичен финес.

Второто основно послание на филма е към воденето на личен живот, подчинен и определен от любовта като най-висша ценност. То е внедрено най-вече в персоналната арка на главната героиня, изиграна от блестящата Ейми Адамс. Актрисата напътства зрителските емоции със сигурна, но лека ръка, и безпроблемно печели симпатията ни с достъпното си, лесно за възприемане екранно поведение и делничния си вид. Там, където много други биха паднали в капана на преиграването – например в напрегнатата комуникация с извънземни същества и свръхчовешки елементи – Адамс показва забележително въздържание и точно затова е толкова по-въздействаща в най-емоционалните моменти. Представянето й е достойно за доста дискусии през сезона на наградите, за които феновете й ще се надяват, че ще завършат с номинации и отличия.

arrival-amy-adams-podmosta

В усилията си да не привлича погрешния вид внимание от зрителите актрисата е подпомогната най-вече от своя режисьор Денис Вилньов. Закоравелите фенове на визионера зад „Затворници“, „Враг“ и „Сикарио“ вероятно са очаквали да прочетат името му и по-рано в този текст, но макар и да го споменавам едва сега, със сигурност не мога да кажа нищо лошо за режисурата му в „Първи контакт“. С клаустрофобичния си визуален стил на снимане в затворени пространства с преобладаващо близки планове Вилньов насища атмосферата на действието със съспенс, при наличието на който не е нужно актьорите пред камерата да пищят, реват или ръкомахат, за да транслират на зрителя напрежението от ситуацията на екрана. Контраст на тези моменти създават панорамните кадри над отворените полета, които автоматично внушават спокойствие и безопасност. Не е за пренебрегване и безупречното изобразяване на извънземните същества, забулени в тайнствена бяла мъгла през по-голямата част от времето и разкрити едва в най-точния момент.

Компетентните поддържащи представания също заслужават споменаване. Китайският актьор Ци Ма изиграва войнствено настроения генерал Шанг с подобаваща доза натрапчив авторитет и прикрита емоционална уязвимост. Носителят на „Оскар“ Форест Уитакър пък дори успява да вмъкне в иначе строгата си роля на полковник няколко безкрайно нужни момента на лек хумор в натовареното с напрежение действие. Във втората по важност роля в лентата Джереми Ренър блести като съвършен екранен партньор и симпатичен контрапункт на Ейми Адамс с умишлено чести усмивки и постоянно ведро излъчване.

arrival-jeremy-renner-podmosta

Както казах и в самото начало на текста, филмът поддава под иначе научно издържания си сюжет едва в заключителната част с цел да изведе посланията си. Намирам за изключително забавен фактът, че двама мексикански критици са написали като акцент в рецензиите си, че „Първи контакт“ е филмът, който Кристофър Нолан е искал да направи, когато е снимал „Интерстелар“. Ако „Първи контакт“ беше и наполовина толкова натоварен, колкото „Интерстелар“ беше, с глобални, научни и личностни идеи, концепции, възможности и хоризонти, магическият му обрат в стил „deus ex machina“ в края на действието щеше да му бъде опростен (поне от мен самия) именно заради показаните грандиозни амбиции и мащаб. Но във филма си Вилньов се стреми към това да изведе именно двете основни послания, които аз самият подчертах в по-горните параграфи, и към нищо повече. Хуманните му идеи безспорно са достатъчно ценни, за да бъдат реализирани и прокарани в пълнометражен игрален филм, но и същевременно не са дотам изключителни или новаторски, за да оправдаят свръхчовешкото обяснение на финалния обрат.

arrival-amy-adams-jeremy-renner-podmosta

Това не променя факта, че през по-голямата си част „Първи контакт“ си остава брилянтно обмислен и интелектуално ангажиращ научнофантастичен трилър, който си струва да бъде видян дори и само заради централното превъплъщение на безупречната Ейми Адамс. А що се отнася до магическия завършек, мнозина вероятно не само биха го оправдали, но и дори биха го харесали най-много заради вдъхновяващото настроение, което внася в един иначе крайно церебрален филм. В поредния си проект Денис Вилньов не посяга към звездите като Кристофър Нолан – но и не изневерява на себе си. В предстоящия „Блейд Рънър 2049“ с Райън Гослинг, Харисън Форд и Джаред Лето по всяка вероятност ще има възможността да компенсира, стига сам да пожелае.

„Първи контакт“ излиза по кината в България от 11 ноември 2016 година. Разпространява „Александра Филмс“.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Георги Петров„Пасажери“ с Дженифър Лоурънс и Крис Прат - spoiler-free ревю07.01.2017

Още от Под Моста

Калоян ГуглевВечните театрални постановки, които не омръзват на публикатаТеатър