LIFE

Рубик – човекът, който създаде най-популярното кубче

05.10.2020

Ерно Рубик, който е създал една от най-популярните пъзел игри в света, наскоро издаде своята книга – „Cubed“.

Първият човек, който се справя с Кубчето на Рубик прекарва цял месец в търсене на идеалната подредба. Това е неговият създател – невзрачен унгарски професор по архитектура на име Ерно Рубик. Когато изобратява този пъзел през далечната 1974г., той не знае дали има как да бъде решен. Малко по-късно математиците изчисляват, че има 43,252,003,274,489,856,000 варианта за подреждане на квадратчетата, но само една от тези комбинации е вярна.

Когато най-накрая, след седмици разочарование, Рубик нарежда правилно своето кубче, той изпитва огромно чувство на удовлетворение и задоволство. Рубик осъзнава, че произведението му работи. Днес, поглеждайки към новото поколение „speedcubers„, той надали е толкова впечатлен от своето постижение – китаецът Юшенг Ду постави световен рекорд за най-бързо подреждане на квадратите през 2018-та. Той го направи за 3.47 секунди.

Ерно Рубик (вдясно) на световното първенство за решаване на Кубчето на Рубик в Будапеща, 1982г. (снимка: Rubik’s Brand)

Почти пет десетилетия след своето създаване, Кубчето на Рубик се е превърнало в един от най-популярните, обсебващи, влудяващи и запленяващи пъзели правени някога. Повече от 350 милиона кубчета са продадени в световен мащаб (без да броим милионите фалшификати). Кубчето пленява хора с всякакви професии, интереси, социален статус. Публикувани са стотици книги, обещаващи стратегии за скоростно решение на пъзела, анализи на дизайн принципите на куба или изследващи тяхното философско значение. Кубът е „много повече от пъзел“, пише когнитивният учен, Дъглас Хофстадтер, през 1981г. „Това е гениално механично изобретение, забавление, инструмент за обучение, източник на метофори, вдъхновение„.

И въпреки, че Кубчето на Рубик завладява безцеремонно света, неговият създател и кръщелник не търси пубичност и остава загадка за обществеността. Книгата „Cubed„, която излезе съвсем наскоро, е отчасти неговите мемоари, отчасти научен труд и до голяма степен любовна история за непрекъснато развиващата се любовна история между него, изобретението му и глобалната общност от „cubers„. Книгата не трябва да се разглежда толкова като автобиография, а по-скоро като изследване върху невероятната популярност на едно необичайно изобретение и поп-културата, която се създава около него.

Първата версия на Кубчето на Рубик е от дърво. Впоследствие, Ерно Рубик добавя и цветове. (снимка: Rubik’s Brand)

Рубик е на 76 години, говори оживено, официално, с дълги и сложни отговори пред медии. Често надига очилата си нагоре. Отдалече му личи, че е професор. Огромен феб на научната фантастика, закърмен с книгите на Айзък Азимов и полския писател Станислав Лем. Говори за кубчето като за свое дете. Дори малко обсесивно. И винаги има кубче в близост до себе си.

Докато пише „Cubed“, връзката му с изобретението му се развива още повече и той започва да разбира и подрежда много по-добре събитията от последния почти половин век. Успява да разбере много по-добре не толкова природата на своя пъзел, а по-скоро връзката му с хората.

Вълнуващото в „Cubed“ е, че самата книга не следва обичайната повестователна структура. Тя може да бъде започната от средата или от края и често те вкарва в объркване, като постепенно читателят успява да подреди информацията в нея. Точно както и при кубчето.

Ерно Рубик със своето кубче.
Снимка: Rubiks

Ерно Рубик е роден на 13-ти юли 1944г., близо месец след D-Day, в мазето на болница в Будапеща, която се е превърнала в бункер-приют при въздушни атаки. Баща му е работил като инженер, проектиращ въздушни планери.

Като дете Рубик обичал да чертае, рисува и създава неща с ръце. По-късно учи архитектура в Техническия университет в Будапеща, а след това учи в Колежа по приложни изкуства. Буквално се обсебва от геометричните модели. Като професор той води лекции по „описателна геометрия“, където студнтите са се учели да използват двуизмерни изображения, за да представят триизмерни форми и проблеми. В тези години това е било по-скоро „екзотичен“ клас, който не е събирал огромна популярност, но полага основите на това, което по-скоро ще с превърна в най-популярното кубче в света.

Ерно Кубик тепърва осъзнава своето изобретение
Снимка: ANL/Rex Shutterstock

През пролетта на 1974-та, когато е на 29 години, Рубик често лежи в леглото си в апартамента на майка си, размишлявайки. Стаята му е била като вътрешността на детски джоб – пълна с всякакви пружинки, хартийки и бои. Освен това, е пълна с кубчета, направени от хартия и дърво.

В един от тези дни той спонтанно решава да събере осем от тези кубчета, като ги закрепи така, че да могат да се придвижват, разменяйки местата си. Той прави кубчетата от дърво и пробива дупка в ъглите, за да ги свърже. Предметът бързо се разпада.

Разпадналият се прототип на Кубчето на Рубик.
Снимка: Rubiks

Много повторения по-късно Рубик успява да намери правилния дизайн, който му позволява да създаде нещо парадоксално – твърд, статичен предмет, който е също гъвкав. Изминава малко време и той решава да добави цвят към малките квадратчета на всеки куб – за да ги направи по-видими при местенето. Боядисва ги в жълто, синьо, червено, оранжево, зелено и бяло. Той завърта кубчето няколко пъти и осъзнава, че не знае как да се върне до първоначалната му позиция. Няма лесен път наобратно – трябва да намери уникалната комбинация, в която всички страни са с по-един цвят, отново.

След като кубчето става световен феномен започват да се появяват различни истории за това как Ерно Рубик е бил вманичен по идеята за създаването на своето произведение и е работил денонощно по него. Истината е, че той работи по него в свободното си време и в нито един момент не му е давал приоритет, дори и пред срещи с приятели и забавления.

След създаването на Кубчето на Рубик, той подава документи в унгарското патентно ведомство. Производител на шахове и пластмасови играчки изработва първит 5000 бройки на кубчето. През 1977-та година „Buvös Kocka“ или „Magic Cube“ на Рубик дебютира в унгарските магазини за играчки. Две години по-късно в Унгария са продадени 300 000 кубчета.

Ерно Рубик със своята дъщеря Анна.
Снимка: ANL/Rex Shutterstock

Рубик получава договор с американската компания Ideal Toy, която иска да продаде един милион от кубчетата в чужбина. През 1980-та Ideal Toy води Рубик в Ню Йорк на изложение за играчки. Служител от компанията разказва как той със сигурност не е бил най-харизматичният продавач – срамежлив професор по архитектура, който едвам говори английски. Но е трябвало да има човек, който да покаже, че пъзелът е решим.

Продажбите избухват. В рамките на 3 години Ideal Toy продава над 100 милиона от кубчетата. Наръчници със съвети и стратегии за решаване на кубчето стават бестселъри в книжарниците. Трикът е, че кубчето изглежда много прост модел – шест страни, шест цвята. Но всъщност поглъща всеки, който се заеме с него.

В началото Ерно Рубик не получава запалата от „Ideal Toy“ и взима много малка част от продажбите. Живее с професорската си заплатата си от 200 долара на месец. И старателно се опитва да страни от цялата слава, съпътстваща грандиозния успех на неговото изобретение.

Започват да циркулират слухове, че е най-богатият човек в Унгария или че е изгубил всичките си пари от безскрупулни „партньори“. Нито едно от двете не е вярно.

Колкото е бърз успехът на кубчето, толкова и бързо той стихва (поне финансово), след като евтините фалшификати се появяват и наводняват пазара.

Рубик решава да стартира свое собствено дизайнерско студио, в което работи по нови проекти и съживява изоставени игри като „Snake“ и „Rubik’s Tangle“.

Робот решава Кубчето на Рубик.
Снимка: Rubiks

Статиите за краха на Кубчето на Рубик обаче се оказват преход, защото през 90-те то отново става изключително популярно. Появяват се нови ентусиасти, които подобряват рекорда за бързина. Хора започват да решават пъзела в необичайни ситуации – под вода, скачайки с парашут, със завързани очи, докато жонглират. Световната Куб Асоциация (да, има такова чудо) организира над 100 събития за „speedcubing“ всяка година.

Самият Ерно не участва. Той вече решава кубчето за под минута, но няма интерес към състезанията за скорост. Дизайнерите се впечатляват от други неща.

Кубчето на Рубик има вече множество приложения в образованието.
Снимка: Rubiks

В днешни времена Ерно Рубик чете научна фантастика, играе тенис на маса, занимава се с градинарство и се грижи за своите кактуси. Продължава да мисли как може да развие своето кубче – не като дизайн, а като приложение в образованието. Смята, че изобретението му тепърва може да разкрие потенциал, който още не е използван.

Главна снимка: Maik Wiesegart / Flickr

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСвободен като Франк Лойд Райт. Архитектът.02.10.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър