„Летни деца” е дебютната книга с разкази на Ния Цанева (изд. Жанет 45). Винаги, когато държа първа книга в ръцете си, по някакъв странен начин усещам трепета на неговия автор. Тази книга носи аромат на младост, лято и… изненади.
Ния е на 19 години и пише страхотни разкази! Ей това ми идва да ми кажа, след като затворих „Летни деца”.
И съвсем не ми се иска да разтягам локуми, защото щом я видите, ще искате да прочетете. Струва ми се, че напоследък излиза много повече поезия, отколкото проза, разкази. А ние обичаме да казваме, че сме много добри в късите разкази. Наистина мога да се сетя за много добри автори. Но младите хора някак все по-често бягат от прозата. Затова и смятам излизането на един такъв сборник за събитие.
„Неизвестното невинаги е лошо, както и настоящето невинаги е хубаво. С тези определения трябва да се внимава. Те са съвсем общи, просто названия, измислени за удобство. Никога не поставяй всичко под общ знаменател, нито се опитвай да определиш истинската му същност. Да определиш, значи да ограничиш, а истинската граница, която е в състояние да определя, е само една и ти в момента се намираш на нея.“

„Летни деца” съдържа 6 разказа – „Следващият щастлив миг”, „Преброждащият пустини”, „Къщата на плаващите пясъци”, „Посвещава се на Джак”, „Летните деца” и „Александра”. Преплитането на реално и фикционално е магически увладяно от Ния – можете да изберете дали да вярвате на написаното, да сте съпричастни с него и да бъдете участници в случващото се или просто да му се наслаждавате. Макар стилът й е да е удивително лек, на моменти усещах как препрочитам изречения, защото искам да се убедя,че да, наистина го е написала по този начин! Свърхсетивността й ни води в едни пътеки, поляни, коридори, които ако се обърнем след минутка, вече ще бъдат изчезнали. Точно както всичко в живота. На героите й се случват всякакви странности, но не ми се иска да издавам нищо, освен че всеки от тях търси своя път, изход или вход за един свят, в който ще е близо до щастието.
Харесвам разказите на Ния Цанева, защото обичам нечие въображение да води моето към нови светове. Успех на Ния и допремиерни срещи!
„Защото единственият изход е онзи, който сам си създаваш – осъзнавах го докато крачех по каменистата земя, а сенките все повече избледняваха…“
Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса – наричат ги деца индиго, кристални, звездни… Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно.
Различна е Ния. Разказите й. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от
свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове – стои едно крехко момиче.
Оказа се не крехко. През въпросната година, докато ходи на училище, печели конкурси и препрочита/дооглежда разказите си, преди да станат книга. Тя приема с разбиране „възрастни“ мнения и поуки, например за по-„реални“ развития, но остава вярна на своята си интуиция, на собственото си – как да го определя, може би – предзнание?
Екатерина Йосифова





