LIFE

Скритите знаци на Микеланджело

06.10.2020

Ще ги видите върху стените като изградени мотиви. Върху множество интерпретации в други художествени творби. Дори като перманентен мастилен рисунък върху кожата. Почти допиращите се ръце на Създателя и Адам са навсякъде. И са се превърнали в олицетворение на всичко креативно около нас.

Но да започнем от създателя на Създателя.

Микеланджело Буонароти – италиански художник, поет, скулптор, архитект. Едно от най-известните имена в Ренесансовото изкуство, което остава на вечната сцена с патоса на творбите „Последният съд“, „Пиета“ и петметровата скулптура „Давид“. Картината, която ще бъде център на текста, е „Сътворението на Адам“. Това е една от фреските, намираща се в Сикстинската капела, която ежегодно привлича туристи и любители на изкуството. Стенописът изобразява сцени от Битието и е интерпретация на четвърти откъс: И Бог създаде човека по свой лик (1:27).

Посланието е ясно: Създателя вече е дал живот на своя физикоподобен образ. Но какво още виждаме в картината?  Възможно ли е човешкото око да асоциира видяното с нещо още по-интригуващо?

Годината е 1990-та, четири столетия след създаването на фреската. Франк Лин Машбергер, лекар в Андерсън, Индиана, публично отбелязва в списанието на Американско медицинско дружество, че фигурите и формите на Създателя съставят анатомично прецизна структура на човешкия мозък.

Асоциацията му е позитивно приета от обществото, защото Микеланджело, подобно на редица известни имена като Леонардо да Винчи и Тициан, използвал телата в моргата, за да изследва човешкия организъм. Така се създава детайлността в неговото творчество. Така можем да надникнем и да открием скритите форми в картините му.  

Да поговорим в термини. Обърнете внимание на дясната половина от фреската – въздушната постеля, на която са разположени Бог и ангелите.

A picture containing dog, laying, brown, food

Description automatically generated

Формата на човешки мозък се изостря, когато се забележи силвианската цепнатина. Тя разделя предния лоб от теменния и темпоралния. Визуално е изобразена през извивката на постелята, преминавайки през очертанията на ангела, чак до края на гънката в Божията туника.

Най-долният ангел, който сякаш поема от тежестта на Бог, Машбергер илюстрира като мозъчен ствол. Това е структурата, която контролира най-важните процеси като дишането, сърдечната честота, кръвното налягане, и поддържа функцията на мозъка.

Тюркоазеният шал, който само там е добавен като елемент, досущ прилича пък на гръбначна артерия.

Необикновените познания на Микеланджело за човешката анатомия са перото в тезата на Машбергер. Скрита фигура намира и в стъпалото на друг ангел, което асоциира с очертанията на хипофизната жлеза, а свитото коляно – на оптична хиазма, където зрителните нерви от очите частично се кръстосват. Намира се вляво от ангела, който придържа тялото на Създателя. Лицето му е скрито, Микеланджело поставя акцента върху долните части.

Отново пренасяме поглед към Създателя. Дясната му ръка се простира през префронталната кора на мозъка, която е седалището както на човешкия разум и обмисляне, така и на въображението и творчеството, което отличава човешкото същество от останалите бозайници. Друг интересен детайл е силно познатата човешка емоция, обвързана тясно с творчеството на човека – меланхолията. Забележително е, че Микеланджело е поставил сломен ангел в областта на мозъка, която понякога се активира, когато се изпита тъжна мисъл или горест. Ще видите лицето му точно под протегната ръка на Създателя – единственото изображение, за което са използвани по-тъмни нюанси на цветовете.

Търсенето на таен смисъл на Машбергер и негови колеги достига нови хоризонти. Ражда се твърдението, че миниатюрното пространство между докосването на Създателя и Адам представлява синаптичната цепнатина, през която невроните комуникират посредством невротрансмитерите.

Концепцията за био-електричеството обаче изпреварва хода на времето на Микеланджело. Тя датира едва от 18-ти век, когато Луиджи Галвани, експериментиращ с помощта на жаби, установява, че електрическата стимулация на седалищния нерв води до потрепване на мускулите на краката. Неговата идея бива доразвита от редица известни учени и води до един-единствен въпрос: синаптичната цепнатина, изобразена от Микеланджело, или е странно съвпадение от случайности, или забележителна интуиция и въображение, което доказано е притежавал.

В заключение, какво послание се опитва да предаде Микеланджело на хората? И какво всъщност дава Създателя на обикновения човек?

Ако се абстрахираме от популярната теза, че Бог не докосва човека, защото човекът сам трябва да достигне до Него чрез вярата, то си представяме как Създателя вече е осъществил своя контакт с Адам. И му е дал това, което го отличава от всяко едно създание на земята. Дал му е интелект. Подарил му е привилегията да мисли, да чувства, да помни, да създава с въображение. От същество от плът и инстинкти, Адам се превръща в мислител. Което дава началото на всяко последвало създаване, в което Създателя не поема инициатива.

Или поне това показва Франк Лин Маршбергер в своя основен труд “Explaining the hidden meaning of Michelangelo’s Creation of Adam”, задължително четиво за всеки, интересуващ се от творчеството на Микеланджело. И от една далечна от изкуството перспектива, която също грабва интереса.

Автор: Симеон Александър

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСвободен като Франк Лойд Райт. Архитектът.02.10.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър