smallman – различният малък човек

1

Снимка – Момчил Николов

 smallman са институция в българския ъндърграунд. Състав, чието творчество е абсолютно достойно за износ. Българските банди, за които бих казал това, се броят на пръсти. Казано накратко, smallman са тотален култ. И о, бога ми, има защо!

Ако попитате за стила, facebook страницата им ще ви отговори „without borders…”, а ако обърнете въпроса към феновете  – че са „българските Tool, ама с кавали и гайди” – задължително клише, което вече започва да става малко досадно. Истината, както ообикновено се случва, най-вероятно ще откриете сами за себе си. Излезлият през пролетта трети албум на бандата – Envision е прекрасна отправна точка за откриването на тази истина, а ние със Стефан Пенев – дърпащ струните на баса – ще се опитаме да ви дадем няколко насоки по пътя към разбирането на Малкия Човек.

Привет! Тъй като голяма част от аудиторията ни най-вероятно не е запозната с вас, може ли да нарпавите едно кратко историческо и съдържателно разгръщане на бандата – от къде идвате, къде сте в момента и на къде отивате? Малко амбициозно стана за първи въпрос май, а? Нищо, пробвай!  

Привет на читателите на „Под Моста“. Смятам, че правилно е да не навлизам в подробности кой от къде, но да се опитам да наблегна на пътя на Малкия Човек, защото ние гледаме на бандата като на съмостоятелен организъм, изграждащ собствен свят.  Идеята за него доби окончателен и по моему въздействащ образ с работата ни по първия албум – “smallman, през 2006 година. Дотогава той имаше само същност, но не и форма, поне не такава, че да удволетворява и четирима ни. Този албум бе началото на пътя му. Тогава оставихме почти всичко композирано от нас назад, развитието на групата потегли в друга посока. За съжаление, тогава не представихме подобаващо първото ни творение, направихме около двугодишна пауза без почти никакви участия и без много шум около проекта.

Когато се престрашихме отново да излезем на сцена, вече у нас имаше глад за композиране, усетихме прилив на енергия. Не отне много време преди да влезем в студио и да започнем работа по втория албум “Labyrinth of Present”. Вече не искахме да спираме, а да разгърнем създадената от нас концепция. Образно казано, да позволим на Малкия Човек да направи крачка навън към заобикалящото го пространство.

Envision” е последната му засега стъпка. Не искам да звучи нескромно, но според нас продължаваме да развиваме групата и образа на “smallman” и то успешно.

Безспорно един от най-интересните моменти в музиката ви е гайдата. Откъде дойде решението да я включите към звученето си и каква е личната история на Цветан с този така специфичен инструмент?

Още с първите си песни опитвахме да използваме кавала като изразно средство. Искахме и се влияхме от българския фолклор. В онези дни Цецо обикаляше из различни крайща на България, а и Европа. Някъде в Странджа, чул един майстор на гайдата – Кольо… Помолил го да го научи. Така вече имахме и гайда в арсенала. В повечето от песните ни ще забележите, че нямаме типично солираща китара, оставяме това пространство за гайдата или кавала. Тези инструменти са неделима част от нас, българите. Когато чуем гласа им, знаете, нещо те жегва отвътре.

Снимка - Момчил Николов

Снимка – Момчил Николов

Записахте настоящия си албум – Envision – в малкото родопско селце Манастир. Като любител на природата и уединените планински кътчета мога само да си представя вдъхновението, което сте изпитвали, докато сте работили над музиката си там. Разкажи повече за това ваше решение и как премина творческият ви престой там?

Само искам да те поправя, че записите бяха осъществени в студиото на Лъчезар Георгиев (Studio 42) в Пловдив. Работихме с Лъчо и по трите си албума и той в голяма степен оформи звука им. Иначе не бихме имали нищо против да запишем горе на това райско кътче. Но засега нямаме ресурса да го сторим.

В действителност основната част от албума бе създадена в Манастир. Решихме, че ежедневието ни е преитиснало достатъчно, а мислите ни биха били по-свободни там, отколкото долу. Двама от нас, Иван- китаристът ни и Андон- барабанистът ни, имат къщи в селото. Обособихме една от стаите в къщата на Андон, тази с печката, и я направихме своеобразна репетиционна. Празниците и почивните дни около Коледа и Нова Година прекарахме там, близо две седмици. Ставахме и лягахме с музика, а и при инструментите бе единствената топла стая, можеш да си представиш какво е на над 1400 метра надморска височина в планината по това време на годината. Не се занимавахме с друго. А колкото до атмосферата, най-малкото е, че въздухът там е друг…

Envision изпъква с по-голяма мелодичност и по-засилено фолклорно присъствие – усещам го във вокалите на Цветан, а и в почти постоянните намеси на гайдата. Май сте отпуснали  по-свободно юздите на традицията в музиката си? Умишлено ли е това или тя сама се разбушува така неудържимо? И има ли атмосферата на село Манастир влияние върху тази посока?

Както и с предния наш запис, така и с Envision се стараем да вдигнем до някаква степен летвата, от страна на аранжимент, на звук, на съчетание от елементи. Предполагам, че това е естествения ход на нещата. Традиционното, както го наричаш, е вече неизменна част от този процес. Такъв е начинът ни на мислене относно проекта. Когато създаваме една песен, не се ограничаваме с това да искаме или не присъствието на гайдата или на който и да е инструмент. Следваме настроението и се стараем да го пресъздадем по най-добрия начин. Така определяме и нужните изразни средства.

Снимка - Момчил Николов

Снимка – Момчил Николов

Композиционен и студиен Ад ли е да аранжирате и без това неравноделения си и разчупен инструментал с един особено предизвикателен инструмент като гайдата?

Вече не. Подходът е установен и по-скоро е въпрос на подбор на идеи, отколкото трудност. Ако го разгледаме като предизвикателство, то това е търсено умишлено от нас, а и е това, което ни провокира. Носи ни удоволствие от работата. 

В албума има две парчета с български текст – Първом, първом и Възпело е пиле. Интересно ми е – в основата си това традиционни фолклорни песни ли са или са ваши оригинални композиции? Защото звучат дяволски автентично!

Възпело е пиле е народна песен и бе единственото пaрче, към което нямахме идея как да подходим. След доста главоблъскане се оказа нужно да потърсим „външна“ намеса. Тук се появи и Петър Делчев от “Кайно Ясно Солнце”. Петър дойде с малка част от колекцията си инструменти и създаде тази така нужна ни атмосфера, която чувате.

А Първом Първом е песен със статут на народна, но реално не е. Текстът и първите и аранжименти са създадени в началото и средата на миналия век. Поне такава е информацията, която имаме.

Целта ни и за двете песни бе да запазим оригиналното им звучене, а съпроводът им да е типичен за нашето такова.

Снимка -  Bck Bocislav

Снимка – Bck Bocislav

В Envision има нещо силно спиритуално – не само звученето, но и имената на песните, текстовете. Целият албум е много мета – много отнесен, дълбок, отвъден, дори. Можем ли, в този ред на мисли, да го наречем концептуален – по-скоро по усещане, отколкото по строг замисъл?

Концептуален – да. Мога да поставя нещата по следния начин. Замисъл има и той е строг до толкова, до колкото всеки елемент от албума, независимо дали от музикален или визуален характер, е на мястото си, та да създава пълна картина. От друга страна, това са основни щрихи, чиято цел е да напътстват слушателя, но в никакъв случай да не ограничат въображението му. Тук е мястото и на усещането. Това е целта ни – да провокираме начин на възприятие.

Прави впечатление, че визуално – от светлините до абстрактните проекции на платната над сцената – концертите ви са изключително стилно издържани. Пиршеството не е само музикално, но и визуално. Очевидно това е важен момент за вас. Защо? И кой всъщност стои зад тази красива визуална концепция?

Ами, това е днешното време. Съзнанието на човек е много по-отворено, отколкото преди. Технически светът се развива. На наш концерт се стараем да заемем възможно най-голяма част от възприятията на слушателя или наблюдателя, всяко едно твърдение е вярно. Опитваме се да го постигнем, но, за съжаление, е доста трудоемко. Разбира се, това не ни спира засега.

Иначе, Цветан е този, който се грижи за визуалната част. Той се интересува живо от материята и постоянно е готов за експерименти, а smallman му дава част от нужното поле за такива.

Снимка -  Iva Nova-Freddie

Снимка – Iva Nova-Freddie

От промоционалните ви концерти успях да хвана само този в София. Как се чувствахте в клуб, пръскащ се по шевовете от близо шестстотин души, дошли да видят точно вас?

Това бе и официалното представяне на албума. Успоредно със записите и подготовката на физическия носител работихме и по този първи концерт. За нас бе много вдъхновяващо да се сблъскаме с подобен интерес. Искрено благодарим на хората, дошли да споделят този вълнуващ и важен момент за нас.

Макар основната част от чара на smallman да се крие в умелата хармония между тежката, ударна и бавна ритмика на китарите и барабаните, съчетана с магичните фоклорни мелодии, понякога се чудя дали не би било супер яко да чуем някой акустичен запис от вас.  Възпело е пиле e може би любимото ми парче от целия Evnision, а то е чисто акустично – меко казано ви се е получило чудесно. Обмисляли ли сте идеята за цял акустичен албум и как бихте погледнали на едно такова – да кажем – предизвикателство?

Нямаме планове за акустичен албум. Поне за сега не сме и мислили върху подобна възможност. Опитваме се да следваме естествения си път на развитие и вярвам, че насоката личи след всеки запис. Засега сме фокусирани върху новия матерял и искаме да му се насладим до край.

6

Помня, че миналата година за първи път свирихте акустични версии на песните си на живо. Добре ли се получи според теб и смятате ли да го повторите отново?

Разбира се, мислим за акустично представяне, за нещо по семпло, което би се вписало в различна среда от голям клуб. Направихме го в Пловдив и много ни хареса, планът е да го представим отново и то на няколко места. Подготовката на нов акустичен сет ще отнеме своето време и няма да се ангажираме със срок, но се надяваме да е скоро.

Смятам, че голяма част от успехите на един артист, независимо в коя област „създава светове”, зависят от степента на неговото вдъхновение и отдаденост? При вас определено и двете са силни, а резултатите – на лице. Та, къде намирате вдъхновение и как успявате да бъдете толкова отдадени на това, което правите?

Основнен фактор е желанието да творим и създаваме. Предполагам, всеки от нас има причини да го прави. Навярно те са доста различни. Но, обединени под формата на smallman, тези търсения се канализират в една обща посока. Вдъховяваща за мен е работата ни заедно, това да се докоснеш до виждането на другия.

В този ред на мисли –  изтъркано и неправилно клише ли е вече, че в България условията да създаваш, записваш, издаваш и разпространяваш музика са безкрайно лоши или напротив – има защо това твърдение да е повтяряно непрестнно и до днес?

Условията са такива, каквито са. Тук нямаме развит музикален пазар, като няма да се задълбочавам в причините за което. Това не позволява на групите да печелят от музиката си. Основен проблем е техническото обезпечаване във всеки един аспект, сега говоря изцяло за нашия проект. В огромната си част ние импровизираме. Може да се каже, че правим от нищо – нещо. Не се получава винаги, но и удовлетворението при положителен резултат е по-голямо.

Всеки път се стараем да звучим по-добре, да има градация, а не установено статукво. Предполагам, че това важи за всеки, който обича това, с което се занимава. Развитието е естествен начин да продължиш напред, идеята е да предложиш нещо ново на слушателя, а най-вече и на себе си. Вярвам, че подобен подход ще промени нещата рано или късно.

Снимка - Момчил Николов

Снимка – Момчил Николов

Каква е за самите вас музиката на smallman – път за бягство от ежедневието или начин на живот?

Ами, голяма част от съзнателния ни живот е заобиколен от музика. Да правим това е чудесен начин да избягаме от ежедневието, ала вече е и начин на живот. Хората от групата са до теб и зависиш от тях, както и те от теб. Заедно имате цели, чакащи  да бъдат постигнати. Идеи, които се развиват във времето. Невъзможно е да не се съобразиш с това и да го пренебрегнеш.

Благодаря за отделеното време! За финал – какво предстои непосредствено оттук настне за “smallman”?

На финала на краткото ни европейско турне сме, чието „затваряне” ще отпразнуваме и с българските фенове на 29 ноевмри в клуб “Mixtape 5”. Също така подготвяме издаването на албума Envision на плоча. Много сме развълнувани от това, тъй като е първият ни албум, представен в такъв формат, като очакваме да е готов към края на ноември. Предстоят хубави неща…

Повече за smallman:

https://www.facebook.com/smallmanband

www.smallman-band.com
Билети за концерта в София, клуб “Mixtape 5”, на 29 ноември може да намерите тук!

Христиан Йовчев
е на 25 и е завършил Културология в СУ „Св. Климент Охридски”. Слиза под моста след четири години прекарани в екипа на единственото независимо списание за рок музика в България – „Про-Рок”. Обожава литературата, театъра, алтернативна музика и планинското катерене. В момента се занимава като организатор на културни мероприятия сред които „Фестивал за свободен театър” и „София филм фест”.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to