„Сол при солта” от Рута Сепетис – разказ за най-голямата морска трагедия

Разказ за най-голямата морска трагедия

Победителят в категория „Young Adult Fiction“ на Goodreads за 2016 г. от превежданата на над 50 езика американска писателка излиза на български (ИК „Сиела“), за да възкреси спомена за морска катастрофа с 6 пъти повече жертви от „Титаник”.

В царството на Посейдон всяка човешка война изглежда малка и незначителна. Заобиколени от морската шир историите за безчестие, предателство и смърт придобиват различен смисъл.

В „Сол при солта” американската писателка с латвийски произход Рута Сепетис възкресява спомените на последните оцелели от „Вилхелм Густлоф” – немски лайнер който отплава на 30 януари 1945 в изпълнение на операция „Ханибал” – евакуация на немски войници и цивилни по време на настъплението на руската армия. Според немските архивисти този ден на борда си корабът е качил 10 582 пасажери при капацитет от 1900. Половината от тях са били деца.

На кораба, който обещава спасение и свобода, сред украинци, евреи, немски, латвийци и поляци съдбите на четирима бегълци се оказват неразривно свързани. Всеки един от тях е от различна страна, всеки един от тях е преследван от своята лична трагедия, над която е надвиснала сянката на войната.

Литовската медицинска сестра Йоана, красивият прусак Флориан, носещ мистериозно писмо от високопоставен нацистки офицер, невинното и беззащитно полско момиче в розово плетени шапки Емилия, немският войник Алфред крият раните и тайните си, но за преживелите военните ужаси кошмарът продължава и далеч от брега. Видяна през детските очи, жестокостта на времето се оказва още по-страшна.

Скоро след отплаването „Вилхелм Густлоф” е забелязан от съветска подводница и е торпилиран, оставяйки хората на борда в ледените води на Балтийско море. Смъртта си на борда на немския лайнер според оценките намират 9343 души, което превръща потъването на кораба в най-голямата трагедия в историята на корабоплаването, чиито следи обаче и руската, и немската страна се опитват да заличат.

Ужасите, привидно плод на авторовото въображение, и малките актове на героизъм в творбата превръщат „Сол при солта” от Рута Сепетис в една от важните книги за Втората световна война, чрез която цяло поколение ще се запознае с трагедиите, формирали облика на миналия век.

„Бяхме невероятна група – влюбено бременно момиче, добродушен обущар, осиротяло момченце, сляпо момиче и жена гигант, която непрекъснато се оплакваше, че всички ѝ пречат, а всъщност заемаше най-много място в сравнение с всички останали. И аз – самотно момиче, което тъгуваше за семейството си и се молеше да получи втори шанс.

Бяхме непознати, докато не се превърнахме в семейство.

А посланието към нашето семейство беше ясно.

Бягайте за живота си.”

„Ние, оцелелите, не сме истинските свидетели. Истинските свидетели, притежателите на отвратителната истина, са удавените, мъртвите, изчезналите.”, Примо Леви