„Потъването на „Вилхелм Густлоф“ е най-голямото морско бедствие, но въпреки всичко светът все още не знае нищо за него.Често се чудя дали това някога ще се промени, или трагедията ще се превърне в поредната погълната от войната тайна.“

Трудно се пише за книга, която си предполагал, че просто ще харесаш. Но впоследствие се е оказало, че тя те е разтърсила, разплакала и изпълнила с гняв и надежда едновременно. Оставих „Сол при солта“ на Рута Сепетис да отлежи в съзнанието ми с надеждата, че така думите ще се появят от само себе си. Но месец по-късно те все още са някъде дълбоко в мен и историята на кораба „Вилхелм Густлоф“ и неговите пасажери ме оставя безмълвна пред чудовищността на трагедията.

„Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни. Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война. Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода. Но не всички обещания могат да бъдат спазени.“

Йоана – латвийка, медицинска сестра, която бяга от миналото и угризенията на съвестта;

Емилия – полякиня, бременна в осмия месец;

Алфред – член на екипажа на „Вилхелм Густлоф“;

Флориан – реставратор, доближен на Райха.

Четирима бегълци от 4 различни страни, виждащи във „Вилхелм Густлоф“ единствения път към спасението. Това, което ги свързва e, че всеки един от тях крие тайни. Действието, което виждаме през взора и мислите на четиримата герои, се развива през последните дни на януари 1945 година.

Техният вътрешен монолог ни връща назад в миналото им, показва ни отношението им към войната и Райха, разкрива чувствата и намеренията им. В близо 400 страници се редуват кратки глави от по само няколко страници, но всяка една е въздействаща, интензивна и емоционална. Рута Сепетис определено успява да въвлече читателя в действието, да го накара да изпита ужаса, глада и отчаянието. Но едновременно с тях, тя не го лишава и от тънкия лъч надежда, че краят ще е щастлив. Макар и за малцина …

Въпреки, че е в категорията YA Fiction корабът „Вилхелм Густлоф“, операция „Ханибал“ и Кехлибарената стая не са плод на художествена измислица. Капацитетът на германския лайнер е бил не повече от 2 000 пасажера, но потъвайки, улучен при атака от подводница на СССР, Вилхелм Густлоф взема със себе си на морското дъно близо 10 000 жертви, половината от които деца. За сравнение – в най-известното морско плаване – това на Титаник – смъртта си намират около 1 500 човека. Но за тази най-голяма трагедия в историята на корабоплаването се мълчи години наред. Заслужава си да прочетете романа на Рута Сепетис, за да разберете повече за тази покъртителна катастрофа, а и в почит на загиналите. Защото подобни крушения трябва да се помнят, за да се избегнат бъдещи.

„Сол при солта“ е продукт на три години проучвания, на посещения на Сепетис в половин дузина държави, неуморен труд, ентусиазъм и вдъхновение. Напълно заслужено е отличена като победител в категорията YA Fiction в най-голямата онлайн платформа за литература Goodreads 2016. А за мен „Сол при солта“ е най-добрата книга, която съм чела през тази година.

Издава я „Сиела“ в превод на Стоянка Сербезова-Леви.

„Майки подхвърляха децата си към пътниците на палубата, но разстоянието беше твърде голямо. Бебетата им се блъскаха в борда на кораба и падаха в морето. Жените пищяха и скачаха във водата след децата си. Някакъв мъж в женски дрехи беше пребит от охраната, защото се опита да се изкачи по трапа. Наблюдавах отвисоко, премалял от състрадание, как хората плачат и крещят, че ще умрат, ако не им бъде разрешено да се качат на кораба. „Густлоф“ беше единствената им надежда.

Стисках раницата си и клатех обезверено глава

„Густлоф“ беше и моята единствена надежда.

И бях успял да се кача на него.“