„Сонет 130” от Ганка Филиповска

30.01.2014

Sonet 130Трябва да призная, че през 2013 година, едно от имената, за които чувах най-много похвали относно творчеството им, безспорно беше Ганка Филиповска. Все се намираше по някой, който да каже- „ооо, тя е страхотна!“.

Виж още: „ОБРАТНАТА СТРАНА” ОТ РАДОСТИНА АНГЕЛОВА

Чела съм някои нейни разкази в интернет, отвреме-навреме по някой ред, засичали сме се из литературните среди, но никога не съм знаела какво да й кажа. Чувала съм, че разказите й са  много добри, но нямам идея за какво иде реч. Започвам сборника „Сонет 130“ без да си давам ясна сметка с какво се захващам.
После думите ме хващат за гърлото и не мога да спра да чета.

Възхитена съм от тези разкази, побиращи мъката, надеждата, отчаянието, голямата крачка, която всеки трябва, просто трябва да направи в живота си, но дълго, дълго отлага… И макар безнадеждността да е основият тон, някои разкази ще ви усмихнат и ще припомнят, че животът не е само бял, нито само черен. Когато затварям книгата знам, че обичам тези „бяло-черни птици в единствения си полет“…

Сборникът съдържа 30 кратки разказа, които преливат от емоции, които обаче няма да ви разсмеят. Ако търсите нещо леко, с което да разпуснете вечер, не хващайте „Сонет 130”, или поне ако искате да заспите в прилично време.

Виж още: ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ И “НЕВИДИМИТЕ КРИЗИ”

Героите в разказите са прецаканите хора- самотни, разочаровани, изоставени, дори когато имат семейства. Те са реални, макар и много често без имена. Животът им е рутина, животът им е сивота. Всеки един от тях може да бъде човекът, който седи до вас в метрото, магазинерката в кварталния супермаркет, която най-вероятно е завършила Българска филология, лудото момче, което виждате всеки ден, но нямате идея какво му се е случило… Трагичните случки на героите не се побират просто в представата за лош ден-те запълват целия им живот, ден след ден, докато не си съберат багажа или не вземат още по-драстични мерки за начина си на живот, понякога свързани дори с убийство в името на това да се преродят, да започнат отначало. Нищо не е такова каквото изглежда, освен животът, който сякаш е спрял. Нито любовта е любов, нито приятелите-приятели. Децата ги няма- заминали са без билет за връщане- или в чужбина, или в смъртта. Отчаянието, лъжата, лудостта, изневярата, чакат просто следващата си жертва. А едно зло никога не идва само. Но само докато оставяме вратите си отворени за него.

Ще срещнете истории за човекът, който обичаме цял живот без дори да осъзнаваме; за ужасното преструване в любовта; за самотата- която го „залива,нахлува в него, изпълва го и руква изпод стиснатите му клепачи” ; за трънчетата, които ни напомнят, че сме живи; за усмивката – тази „плашлива нежна пеперуда, родена от чистото и мимолетно човешко щастие”; за смъртта, която винаги идва неочаквано и отнема най-любимото ни; и не на последно място- за надеждата, която ще живее- поне до утре вечер.
Настръхвам от края на всеки разказ!

Разказите за мен не са песимистични. Те са реални и са повод да се замислим, те са онова, което трябва да ни накара да се погледнем в огледалото, да се огледаме около себе си, да видим близките си, животът си и да си кажем, че всъщност живеем добре, че мрънкаме за дребните неща и не виждаме истинските- защото разказите в сборника са се случили, могат да се случат или се случват някъде на някого в момента. Или поне са толкова умело разкази, че аз им вярвам, вярвам на всеки ред.
С ръка на сърцето мога да кажа, че отдавна не се бях сблъсквала по този начин със силата на думите. Думите, които могат да ни спасят или удавят. А Ганка Филиповска умее добре и двете неща.

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под Моста,,3/4 любов‘‘: една различна любовна поезия с кауза08.03.2019

Още от Под Моста

Анна-Мария ПоповаTilly – иновация за стената на всеки домLIFE