Sting: The Best Of

Снимки: Facebook

Sting не създава музика, а емоция. Всяка песен от концерта му в София беше безкраен празник, а всеобщото очакване, че ще представи единствено новия си албум, беше една страхотна заблуда.

Сред музикантите, които са част от турнето ‘57th & 9th’, е и синът му Джо Съмнър, чийто глас неслучайно звучи като по-рок версията на Sting. С английска точност двамата излязоха в 20:00 за първото парче, след което Джо остана сам с китара в ръка пред микрофона, за да подгрее публиката. От загряване обаче нямаше нужда – час по-късно залата беше препълнена, а появата на Sting по обичайните дънки и тениска предизвика експлозия от викове и аплодисменти.

Преди концерта в Арена Армеец.

Напоследък практиката повелява популярни изпълнители да дойдат, за да изпеят новите си песни, а публиката остава да се надява напразно на повече от два-три от старите хитове на бис. Тук пропорцията обаче се обърна в полза на феновете, когато още след второто парче в плейлиста се подреди най-доброто от The Police до самостоятелните албуми на Sting. ‘If I Ever Lose My Faith in You’, ‘Englishman in New York’, ‘Every Little Thing She Does Is Magic’, ‘Message In A Bottle’, ‘Walking On The Moon’, ‘Fields of Gold’ се застъпиха без почивка, а енергията и кадифеният глас на Sting се превърнаха в любовно писмо с получател София (да се чете с ударение на „и”).

Място за разочарование не остана, особено след като цялата зала се изпълни със светулки още с първите акорди на ‘Shape Of My Heart’. Песента от криминалната драма „Леон” беше изпята заедно с публиката и създаде почти религиозно усещане, а малко по-късно ‘Desert Rose’ раздвижи дори седящите с изпълнението на акордеон. Всяка импровизация майсторски надграждаше всяко парче, без да разваля познатото звучене, а единствено плавно отвеждаше към следващото. Несъмнено един от най-силните моменти за близо двата часа на сцената беше ‘Roxanne’. Докато Sting я разубеждаваше да не облича червената рокля довечера, песента постепенно се забави, появиха се грууви нотки, в следващия момент рязко се трансформира в секси джаз версия на ‘Ain’t No Sunshine When She’s Gone’, а накрая отново се върна към оригинала, за да избухне в добре познатия рок завършек на парчето от 1978.

Подобаващият финал на този безкраен празник дойде с ‘Every Breath You Take’, а вторият бис донесе и окончателното „довиждане, до следващия път” с ‘Fragile’. Да видиш цялата препълнена зала на крака след подобно изживяване е гледка, която все по-рядко се среща. Без излишен патос, без рекламни трикове и промотиране на нови албуми, Sting отново успя да ни докосне с музиката си и най-доброто от 70-те до днес. Благодарим ти, Гордън Матю Томас Съмнър, за чистата емоция и че остаряваш като уиски, което с времето става все по-добро.

Габриела Канджева
е на 25, завършила е Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересува се от литература, кино и най-вече от музика. Има своя категория песни – космически: онези, които се слушат в кола със спуснати прозорци, за да може свободата да нахлуе вътре с вятъра. Извън сайта работи като журналист и редактор.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to