Винилът – книгата на музиката

12.01.2014

Тихата умора, настъпваща след дългите коледни празници, винаги поражда у мен необичайния порив да се ровя в стари, забравени вещи. Запретвам сериозно ръкави и слизам смело в мазето. Тъмно, прашно и влажно. Сред шарения хаос ми се усмихва прилежно завит старият грамофон. Отвивам го в отговор на поздрава и забелязвам запечатания кашон под него. Плочите, разбира се. Не без усилия, прах и пристъпи на кашлица занасям съкровищата в стаята си. Изваждам ги едно по едно от убежищата им и помещението се изпълва с джаз, блус, рок, класика. Тънката игличка нежно целува винила, а той развълнувано казва „пук!“.

1
Отправям се към едно от любимите ми музикални места в София. Не е магазин – на табелката пише „Оказион“, а всъщност е малко мазе зад хотел „Хемус”, пълно с грамофони, декове, кашони и купчини плочи върху колоните. Сред всичко това се мъдри макет на голям дървен кораб. Поздравявам собственика Наско. Заговаряме се и той бавно си свива тютюн. Докато прехвърлям набързо албумите, Наско пуши замечтано и ми разказва: „Общо взето работя си хобито. 95-та отворих оказиона за аудио техника, а с плочите започнах скоро, защото имаше много търсене. Когато се появи CD-то като формат, винилът се оттегли, защото се наелектризира, пука, има паразитен шум. Завръщането започна може би преди 7-8 години. Издават се нови плочи, но старите са си аналогови и интересът към тях е много голям. Търсят се първи издания, оригинали.“ Малко кълбо дим се изнизва под мустака му. „Търсят се много джаз, фюжън, хард рок, рок, поп. От хард рока White Snake доста трудно се намират, Metallica също. Последният албум на Pink Floyd – The Division Bell, който е издаден 1994 г., е рядко срещан и доста скъп. А цената на плочата зависи от състоянието й. Ако е запазена и хубава, може да достигне висока цена, като става въпрос за добри заглавия. В по-лошо състояние се намират по 5-8 и стигат до 60-80 лв.“


2
Продължавам да прехвърлям плочите в захлас – Paul McCartney, Beatles, Chicago, AC/DC. Тананикам си стари хитове, кадифените звуци се въртят, Наско пуши и къдри вълнисти облачета дим. Дори без да са пуснати, плочите създават усещане за тиха еуфория, за присъствието на нещо истинско и живо, което ме вълнува така както само музиката може. „Много аудиофили предпочитат плочата пред CD-то, защото там е аналогов звук – по-благ е, по-благороден. Казват, грамофонът имал ниска динамика. Да, ама не е така. Слухово си има много добра динамика. По-жив е. Цифровият запис е по-сух, някак по-метален – няма смущения, няма пукотевици, няма статично електричество. Докато плочата някой път при триенето ще каже „пук!”. Но пък то си има чар.“


3

На следващия ден отивам в скрит и препълнен магазин за музика и аудио техника – “Yo Music Studio”. От уредбата звучи рок, служителите търчат между рафтовете и тезгяха, докато си пускат шеги и обслужват клиентите. Бързо се заразявам с енергията на Пламен, Ясен и Йонко, а те започват да ми обясняват светкавично с непонятни термини и още майтапи. „Едно нещо като навърши 25 години и вече става ретро и отново е интересно. И джаз, и рок, и класическа музика се купува. Но по принцип най-много се търси рок. Примерно групи като Led Zeppelin, Pink Floyd, The Doors, Black Sabbath, Kiss.“ Пламен се занимава отскоро с продажба на винил. Веднага започва въодушевено да ми показва, да се шегува с новите „джаджи на младите“. „Завръщането на плочите се дължи на това, че младите хора не са запознати. Влизат в някакво мазе, в някакъв таван и намират една машина, която за първи път виждат през живота си, и си казват „какво е това?“. Всички работят с компоти-айпоти и като видят грамофон им става интересно. И си казват „чакай пък да чуем това какъв звук издава, как работи.“

Продължава на следващата страница

1|2Next page sign

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon

Момчил РусевРазговор с Жлъч за "Звяра" и безстрашния сблъсък с реалността13.09.2019

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE