Пътешествие из стилове и емоции с 2Cellos

Снимки: Rock The Night

Още преди концерта 2Cellos предупредиха, че всяка песен звучи по-добре, изсвирена на чело, а само момент по-късно ни доказаха правотата на думите си с действия. Безупречни, пропити с чувство и енергия изпълнения първо насълзиха публиката, а след това я накараха да пее, танцува и подскача. И всичко това беше поднесено с обичайното за тях бурно сценично поведение и с немалка доза хумор.

Добра вечер, София! Благодаря!

Нека първо да започнем с кратко представяне на групата. 2Cellos в най-чистия си вид е хървато-словенско дуо, съставено от Лука Сулич и Степан Хаузер. Двамата се срещат още като тийнейджъри по време на музикални уроци. Когато години по-късно в Youtube се появява изпълнението им на чела на “Smooth Criminal” на Майкъл Джексън, светът полудява по тях. В първите 2 седмици видеото събира 3 милиона гледания, а към днешна дата те са вече над 27 милиона.

Следват още редица кавъри на известни песни от всякакви стилове, сред които на парчета на AC/DC, Iron Maiden, Led Zeppelin, Риана, Coldplay и много други. Стават толкова популярни, че Елтън Джон ги кани в бенда си. В крайна сметка решават да продължат със своята самостоятелна кариера. През тази година излезе новият им албум, в който са се концентрирали над филмова музика и участието им в София е именно част от турнето, организирано по случая. На него те са придружени от оркестър и обичайния си съучастник Душан Кранич, който беше представен като най-добрия барабанист на сцената за вечерта.

Шоуто започна с триумфално изпълнение на саундтрака от “Chariots of Fire”, което бе последвано от една от многото закачки на Степан с публиката през вечерта:

Thank you for coming, I hope you stay.

Започваме пътешествие из филмови класики, изпълнени с такъв заряд, че още в началото попадаш в един от онези моменти, в които гърдите ти се свиват от удоволствие, а усмивката се е настанила трайно на лицето ти. Луташ се из нотите, а на екрана зад двамата виртуози като фон на съответните песни текат анимирани сцени от “The Godfather”, “Game Of Thrones”, “Cinema Paradiso”… Понасяме се из новите безупречни версии на композиции на Ханс Цимер и Енио Мориконе. На “My Heart Will Go On” от „Титаник“ вече се чудя колко ли хора ще заплачат тази вечер в залата.

Точно тогава обаче Степан отново поема думата с поредното „Добра вечер“ с глас в стил Джоко Росич.

We have some good news for you – there’s only one more slow song! It’s my favorite one from the last album. I get chills every time I hear myself playing it.

Темпото постепенно се вдига, а с началото на “Smooth Criminal” концертът вече далеч не бе единствено със седящи места. Пространството между първия ред и сцената се пълнеше бързо, докато накрая не започнаха да се изправят хора и между самите седалки. Лука и Степан вече също рядко седяха мирно на столовете си. Започна “Thunderstruck” на AC/DC, последва “Smells Like Teen Spirit” на Nirvana, а след това Степан изчезна за момент, за да даде няколко минути на Душан да ни разтресе с нестихващо, бясно соло на барабаните.

Завърна се за “You Shook Me All Night Long”, приближи се към ръба на сцената, засвири солото и направи известната походка на Ангъс Йънг. На “Highway to Hell” на главата му се появиха и типичните светещи в червено рогца, които съвсем завършиха картината.

Рок класиките продължиха да се редуват, дойде време към музиката да се прибави и текст. На “(I Can’t Get No) Satisfaction” на The Rolling Stones публиката запя мощно думите. Степан грабна момента и се включи, след което разходи микрофона из членовете на оркестъра, които също един по един заповтаряха припева.

След “Back To Black” някъде от залата се чу отчетливо вик „Велики сте!“, а изпълнението на “The Trooper” на Iron Maiden бе последвано от нова промяна в стила. Чухме “Wake Me Up” на Avicii, преди да дойде и изненадата на вечерта – “Despacito”. Е, ако имаше начин летният хит да се хареса някога на всички тези разнородни личности в Арена Армеец, то това беше той. Как обаче се продължаваше след това? Какво следваше?

Now from Despacito we go back to real music!

Не можех да измисля никакъв възможен преход, преди да чуя тези думи. Така отскочихме към Енио Мориконе и “Cinema Paradiso”, понасяйки се отново в друго измерение. Степан заговори с поредното „Добра вечер“:

Thank you for staying till the end, never happened to us before, you are so kind! I am staying here forever. There are so many beautiful women in the audience. Why to leave? Nah, I am joking, I am gay anyway.

Надеждата обаче, дами, умира последна, не се предавайте. Гледайки към тълпата пред сцената, танците из цялата зала и слушайки виковете, идващи от всички посоки, се замислих, че навярно наистина българската публика е една от най-добрите. Момент по-късно тези мои мисли бяха обнадеждени от няколко думи от сцената. Това е третото идване в България на 2Cellos, които вече гостуваха по веднъж в Пловдив и в столицата:

Every time we come to Bulgaria we say that the audience here is the best but it seems it is getting better and better with each time. We hope to see you again next year!

Прекрасната вечер беше завършена с красиво изпълнение на “With Or Without You”, а публиката осея цялата зала със светлините на телефоните си. Е, няколко часа след концерта вече гледаме с очакване и нетърпение към следващата година, когато се надяваме да имаме възможността да изживеем нова съвършена вечер заедно с 2Cellos.

Момчил Русев

е от Сливен, на 21 години и учи Журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Любимите му места са спокойните безлюдни плажове и препълнените клубове по време на концерт. Свободолюбив, обича да чете, да спортува и най-вече да слуша музиката. От години се рови из българският музикален ъндърграунд и опитва да популяризира качествените и интересни изпълнители, които намира там.

Сподели тази публикация

Google+ Linkedin Reddit Tumblr+ @Email to