LIFE

Свободен като Франк Лойд Райт. Архитектът.

02.10.2020

Тази година Тодор Колев щеше да навърши 81. Макар и неволно, мисълта за знаменитият актьор ни отвежда към един от най-известните му филми – „Опасен чар“.  Филм, преминаващ отвъд култовите реплики, останали и до днес в популярния жаргон. Ако погледнем отвъд характерния хумор в „Опасен чар“ ще успеем да видим и идеите за свободен живот отвъд статуквото, които се прокрадват между редовете.

Една от най-запомнящите се реплики на свободния като птица герой на Тодор Колев определено е за неговия приятел Франк Лойд Райт. Архитектът, не разузнавачът. Може би се питате защо точно най-известният американски архитект е избран за символ в култовия български филм? Отговорът се крие в живота и философията на Райт. Философия, която ще го превърне в един от пионерите на ново архитектурно течение и живот, посветен на индивидуалната свобода.

Също като героят с много имена от „Опасен чар“, Франк Лойд Райт отрича животът „от-до“ и се посвещава на това да разбива класическата представа за архитектурата. Архитектът вярва, че свободата идва отвътре и прилага това свое разбиране във всеки аспект на работата и живота си. А всеки детайл от сградите, които проектира е свидетелство за революционните му идеи.

Роден в семейство на учителка и църковен деятел, Франк Лойд Райт от малък проявява интерес към строителството. Дори се твърди, че майка му Анна Лойд е заявила, че щом порасне, синът ѝ ще строи красиви сгради. Макар и вдъхновението на госпожа Лойд да идва от класическите катедрали, бъдещите проекти на архитекта, особено Unity Temple (1908) не само сбъдват предсказанието ѝ, но и го надминават.

Unity Temple
Снимка: Teemu008

Самият Unity Temple скъсва почти всички познати конвенционални връзки със западната църковна архитектура. Вдъхновен от философията на  Ралф Уолдо Емерсън, в която Райт се припознава, Unity Temple е едновременно олицетворение на единението на човешката душа с природата и търсенето на индивидуализма. В храма могат да се забележат и други черти от стила на Франк Лойд Райт, които ще продължат да бъдат актуални и за други негови сгради – взаимодействието на светлината и тъмнината, използването на естествени материал. Все нетипични за тогавашната архитектура характеристики, особено за църковната. Запазена марка остава и това, че самият Райт е проектирал всеки детайл от интериора – от осветителните тела до рамките на огледалата в тоалетните.

Интериорът на храма
Снимка: QuartierLatin1968 

Още началото на кариерата на Франк Лойд Райт дава предпоставка за бляскаво бъдеще, отвъд статуквото. Райт започва  работа в кантората на Луис Хенри Съливан – бащата на небостъргача. Експериментирайки с опростяване на формите и отричайки популярните за времето класически гръцки и римски мотиви на фасадите, съвсем естествено Съливан се превръща в негов ментор. Докато работи при един от основоположниците на модернизма, Франк Лойд Райт помага на Съливан в създаването на първата модернистична къща в Америка – по думите на самия Райт. Eлементи от едноименната James Charnley House (1892) младият тогава архитект ще използва и в прерийните къщи по-нататък в кариерата си.

James Charnley House
Снимка: CVB

Седемте години при Луис Съливан остават завинаги в съзнанието на Райт и до края на живота си ще продължи да го нарича “моят любим учител”. А що се отнася до прерийните къщи – това е съвсем нов дизайн на градските домове, който архитектът развива в унисон с разбирането си, сградите трябва да са в хармония с околната среда.

Но без съмнение най-известната сграда на Франк Лойд Райт е Fallingwater (1935). Поръчката за построяването й идва в момент, когато обществото вярва, че кариерата на Райт, вече написал и автобиографията си, е приключила. Къщата над водопада се превръща символ на течението в архитектурата, което Райт изповядва – органичната архитектура. Принципите на органичната архитектура се основават на революционното за времето си вярване, че най-важна е връзката на сградата със заобикалящата я среда, залагайки на функционалността ѝ.

Fallingwater

Въпреки че във Fallingwater липсват типични детайли от предишните сгради на архитекта –  като витражите и използването на дървени материали, тази каменна постройка е олицетворение на схващането на Райт, че чрез природата човек може да достигне Ввселената. От всеки ъгъл в къщата се чува малката река наблизо. А дизайнът на мебелите е с мисъл за околната среда. Например, камината е направена от скалата на хълма, без тя да бъде разрушавана. А при поставянето на прозорците, стъклата са директно поставени в скалата.

Fallingwater не поставя края на кариерата на Франк Лойд Райт, както мнозина са очаквали. Напротив, след нея следват десетки сгради, включително музеят Гугенхайм в Ню Йорк (1959) – иновативно отворено пространство със спирална рампа, идеално кореспондиращо с творбите изложени в него. Музеят е открит за широката публика няколко месеца след смъртта на Райт, който издъхва на 91 години.

Сградите на Франк Лойд Райт са не само продукт на един от най-влиятелните архитекти в света и символ на модернизма. Те олицетворяват неговата философия, че архитектът е и поет, интерпретиращ по оригинален начин времето, в което живее. 

музеят Гугенхайм

Както в архитектурата, така и в дългия си и плодотворен живот Франк Лойд Райт вярва в свободата на индивида. Подобно и на героя на Тодор Колев от „Опасен чар“  архитектът има няколко брака и седем деца. Но една е жената, с която намира общ език – Мейма Ботуик, съпругата на негов клиент. Двамата споделят еднакви възгледи за модерното изкуство, музиката и живота. Следва бягство в Европа, обществен скандал в резултат на връзката им и развод на госпожа  Ботуик. Отношенията на отдадената феминистка и Райт са прекалено скандални са тогавашното американско общество. След като и Франк Лойд Райт напуска жена си, построява Taliesin (1911) – не само една от известните му прерийни къщи, но и така нареченото от американската жълта преса “любовно гнездо” на Ботуик и Райт. Докато се крият от агресивните репортери в имението в Айова, Мейма превежда трудове на шведската писателка и феминистка Елен Кей, а Райт продължава да работи с пълна сила и да колекционира японско изкуство.

Taliesin
Снимка: Nicholas Schwarzkopf

За съжаление най-бурната и истинска любовна история в живота на Райт завършва трагично. В горещ августовски ден един от служителите в имението изненадващо напада с брадва Мейма и двете ѝ деца, които също са в имението по това време. След това затваря останалите служители в трапезарията докато закусват и подпалва къщата. Всеки, опитал се да избяга е посечен с брадва. Няма видим мотив за престъплението. Твърди се, че убиецът е бил психически нестабилен. По същото това време Райт е в Чикаго по работа. В началото му спестяват детайлите, съобщавайки му единствено, че Taliesin е подпалена. Жестоките убийства остават отпечатък върху Франк Лойд Райт – бори се с безсъние и временна слепота. Изследващите работата му твърдят, че със загубата на Мейма архитектът спира проектирането на прерийни къщи. Но въпреки това той построява отново Taliesin и тя остава една от основните му резиденции. Там проектира много от своите сгради, включително Fallingwater.

Снимка: Allen Memorial Art Museum

Ако архитектурата е душата на цивилизацията, както вярва Франк Лойд Райт, то той е този, който успява да ѝ вдъхне нов живот. За него сградите са живот, придобил форма.  И така архитектурата се превръща в неговия най-добър запис – такъв какъвто е бил и ще бъде живян.

Визионер за времето си и свободен като птица, Франк Лойд Райт винаги ще има и един приятел тук, макар в съставеното от пиксели, емоции и идеи кино пространство. Приятел, който също като него вярва в живот отвъд статуквото и е обичал истински една жена. Макар връзката помежду им да не е първата асоциация, за която човек би се сетил, тя е там и кой знае, може би вече са се намерили?

Автор: Яна Стефанова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Боян СимеоновРубик - човекът, който създаде най-популярното кубче05.10.2020

Още от Под Моста

Деница Димитрова„Любовникът от Zanziбар“ или когато щастието е по-близо, отколкото си мислимТеатър