Да си бежанец в България

13.10.2013

Вървим по платното, защото тротоарите са разбити, и спорим за напрегнатата политическа ситуция. Изведнъж зад нас се обажда възрастен мъж „Искате ли моето мнение? Хващайте самолета и дим да ви няма.Тук няма нищо хубаво да видите.” Никой не очакваше този отговор – и тримата сме студенти, избрали да останат в България. Запътили сме се към бежанския лагер в Овча купел.

На поляната пред сградата, където са настанени бежанците, някак отделено от другите, срещаме младо семейство с две невръстни деца. Мъжът едва говори английски, но успява да ни обясни, че са от Афганистан и не живеят в бежанския лагер, а в недостроената сграда срещу него. След малко вече са ни завели вътре и ни показват тясната вътрешна стая, в която спят. Постелили са одеала на земята, а дупката, която служи като врата, са закрили с найлон. Жената притиска децата към себе си, а мъжът сочи отломки от огън cold”. Подлеждам дечицата и си мисля, че тепърва ще става все по-студено._DSC7716
Разхождаме се из останалите помещения – на всички им липсват стени, врати и прозорци. По зeмята са натрупани стари дрехи и одеала, които са намерени на улицата или по кофите. Стените са изписани на арабски.

Запознаваме се и с другите обитатели на сградата – повечето са от Афганистан и живеят тук, защото са отказали да ги настанят в бежанския лагер. Разказват, че вътре действала „сирийската мафия” и затова почти не допускали хора от други страни. Имало и още едно семейство с малки деца, което успели да уредят, сега се мъчели да помогнат и на това. Питам ги как им се струват българите, а те се смеят плахо и не искат да отговорят. След това признават – повечето били добри хора, но често ги причаквали млади момчета и ги биели, взимали им малкото останали вещи и се заяждали с тях. Никой не им помагал – нито с дрехи, нито с храна, нито с други необходими за оцеляване неща. Нямат пари. Няма и работа. Не мислят за бъдещето.
_DSC7745
Дошли са в България, за да се спасят от талибаните „ако не поддържаш режима, значи си против – ще ме убият, ако се върна” споделя един от младежите. Дошли са без роднините си, за да се установят и да ги посрещнат след това. Поддържат контакт единствено по телефона.

Излизаме от недостроената сграда и тръгваме към бежанския лагер. На поляната пред нас играят деца. Слънчево е и те изглеждат щастливи и безгрижни – съвсем по детски. Подхождат с колебание към нас, но скоро ни махат и правят смешни знаци. Колко ли малко значи българин и сириец за тях? По тревата, на малки групички, са насядали десетки сирийци, опитваме се да говорим с тях, но онова притеснение и безпомощност, което видяхме в очите на афганистанците го няма.
_DSC7786
От служители в лагера разбираме, че в момента вътре са настанени над 1200 човека – нямало стаи за всички и много хора спели по земята. Почти нямали проблеми със сигурността. Точно пред лагера има полицейска кола, която дежури там всеки ден – така и българите и сирийците се чувстват по-добре.

Срещаме двама мъже, които казват, че са от Сирия, но не могат да се настанят в нито един бежански лагер. Дали 200 долара за адвокат, но все още живеят в сградата отсреща. Единият бил студент, а другият работел като журналист. В очите им се чете истински ужас – войната ги кара да напуснат домовете си, да се разделят със семейството и приятелите си, за да дойдат тук и да спят на земята, да нямат какво да ядат. Палестинец разказва, че имал къща в Сирия, имал семейство, след това паднала бомба. Сега няма къща, а семейството му е разпръснато из целия свят. Показва ни временните си документи „вижте, нямам дори граждансто”.

Чудя се какво ти остава след като ти отнемат всичко? Когато си далеч от родината, от семейстовото, от приятелите. Когато къщата, която си построил, е разрушена. Когато си в чужда страна с непозната култура и труден език и на документите ти пише, че си от никъде. Когато ти отнемат всички онези неща, с които си се определял, кой си ти?
_DSC7802
Сред многото хора, с които разговаряхме, се чуха много и най-различни становища за войната – едни искат истинска демокрация, а не нагласени избори, други смятат, че американците са виновни за всичко и се опитват да съсипят и Сирия, наред с Либия, Египет, Афганистан… Всички са единодушни обаче за едно нещо – не искат война.

Разказват как са дошли в тук – някои от тях са били взети с автобуси от турската граница със Сирия и безплатно са били превозени до България. „След това турския митничат пуши една цигара и се обръща с гръб.” Не всички от тях обаче получават статут на бежанец.

Според ЗУБ (Закон за убежището и бежанците) България предоставя четири вида закрила на чужденци:
Първият вид е убежище – то се предоставя от Президента на Република България на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи (чл.7).
Председателят на Държавната агенция за бежанците може да предостави хуманитарен статут на чужденец, чиито живот, сигурност или свобода, са застрашени поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт (чл.9).

Временната закрила се предоставя с акт на Министерския съвет на Република България за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход или местоживеене поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната страна или в отделен район от нея и по тези причини не могат да се завърнат там (чл.11).
Статутът на бежанец се предоставя от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение (чл.8).
Убежището, хуманитарният статут и статутът на бежанец се предоставят на базата на индивидуално разглеждана молба, докато временната закрила се определя групото.
_DSC7702
На 9 октомври вътрешният министър Цветлин Йовчев обяви, че броят на бежанците в България е достигнал 7 000 души и до края на годината се очаква те да станат 11 000. На всеки от тях се полагат по 65лв. на месец, които са крайно недостатъчни. Въпреки че България е неподготвена да се справи с наплива на бежанци границите остават отворени. Единствената ни надежда засега е да получим помощ от ЕС.

Тръгвам си от лагера със смесени чувства – хем ми се иска да приютим всички нуждаещи се, всички избягали от ужаса на войната, хем знам, че не можем, че България трудно задържа и собствените си рожби. Около мен играят деца, слънцето блести в очите им и си мисля колко много приличат на децата, които показват в репортажите от Сирия. Само че онези са увити в бели чували и сякаш спят. Безспорно няма да е леко и няма лесни решения в такъв момент, но все пак гледайки тези деца се усмихвам и съм щастлива. Може би все пак сме им дали бъдеще.

Снимки за Под Моста: Денислав Стойчев

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаСвръхдоза Созопол: агонизиращ репортаж за българското Черноморие28.09.2017

Още от Под Моста

Под Моста„Операция „Жълти стотинки“ събира средства за олимпийските отбори по природни наукиLIFE