„Квадрат 500“ – Лувърът расъл по нашенски

31.05.2015

_DSC0428След 16 години, 7 министри на културата и 27 милиона доживяхме откриването на „Квадрат 500“ (а.к.а. Българският Лувър). Новата Национална галерия отвори врати за ценители и любители на 28 май 2015 г. Музеят обединява реконструираната бивша сграда на Техническия университет и Галерията за чуждестранно изкуство.  На церемонията за официалното откриване от 11:30 ч. се бяха събрали куп знаменити личности, не толкова от културната, колкото от политическата сцена. Скъпият министър-председател Бойко Борисов, вицепрезидентът Маргарита Попова, вицепремиерите Румяна Бъчварова, Томислав Дончев и още министри, депутати, посланици и хора на изкуството.

„Музеят не е просто място, в което окачваме картини, той е място, където съхраняваме паметта на една държава и това носи идентичността на една нация“, сподели Вежди Рашидов, министър на културата, който при първия си мандат като такъв подписа договора за европейското финансиране на проекта за изграждането на музея. Щастлив, той още допълни, че се радва, че сградата днес е голям български музей, след като дълги години е била апетитна за банки и хотели.

_DSC0317

Въпреки незавършеното четвърто крило на музея и сега посетителите могат да се насладят на  28-те зали, в които българското изкуство съжителства с европейското и световното на площ 16 хил. кв. м. Изложени са 1700 експоната от над 40 000, които притежава колекцията на галерията. Освен 27-те милиона европейски субсидии в музея са инвестирани още 470 хил. лева в подредба на артикулите, техническата подготовка на експозицията е на стойност 235 000 лв., реставрационни материали и рамки – 130 хил. лв., гранитни постаменти – 8 хил. лв., осветление – 72 хил. лв., а албумът е струвал 25 хил. лв.

_DSC0374

Бая пари, бая нещо. Много чакане, много обещания. А в действителност? След 14 ч. същият ден галерията беше отворена и за неполитически представители и важни клечки да се порадват на тези милиони, чакани цели 16 години. Нека направим кратко сравнение.

Сградата на оригиналния Лувър, световен център на изкуството, е известна като мост между старото и новото. Някогашната кралска резиденция, строена, рушена и реставрирана близо 700 години, среща модернизма на четирите стъклени пирамиди, добавени през 1989 г., една от които служи като главен вход към музея. Е, нашенският Лувър също е успял да постигне това къде сливане, къде тотален сблъсък  между старото и новото чрез осезаемата разлика между основната сграда и новопостроените крила. Разлика, не само в архитектурата, но и в пожълтелите прозорци, стени и скърцащо дюшеме. Спокойно, не е болка за умиране. Те и пирамидите на Лувъра първоначално са били наричани „рана в лицето на Париж“. След време и тези малки кусури ще възприемаме като неразривната цялост на Националната галерия.

_DSC0424

Може би заради стереотипа, че хората на изкуството са изключително хаотични натури, това те и посреща в самия музей. Ни карта, ни описание, ни легенда кое, къде, защо? Ако в парижкия Лувър знаеш, че ще намериш ренесансовите художници на първия етаж, то у нас си напълно улеснен, можеш да намериш всичко навсякъде. Реална логика на подредбата, отнела скромните 470 хиляди, няма. Натюрморти на немски художници се борят за секунди внимание с огромния портрет на Княгиня Мария Луиза от Мърквичка, докато наоколо са пръснати малки статуетки и скулпторки без надписи.

_DSC0326

Всеобщо беше и недоумението за поставянето на надписите към картините. Нелогично защо, вместо до всяко произведение да бъде поставена пояснителна бележка за името на картината и нейния създател, надписите бяха събрани на едно място, залепени един под друг. Представете си удобството, което предоставя тази подредба, ако на стена, дълга 10 метра, има закачени 6 картини, а всичките им надписи стоят на едно място в началото на стената. Не знам дали разходката от картината до бележката и обратно е измислена за допълнително физическо упражнение, но шепот на недоволстващи се чуваше от всякъде.

_DSC0360

Като за 3 часа следобед галерията беше пълна с хора. Дали влечени от своя нюх към изкуството и красивите гледки, или защото в деня на откриването беше безплатно, само бъдещето ще покаже. Както млади, така и възрастни хора обикаляха залите и споделяха едни с други видяното. Дали изпадаха в недоумение към надписите, или в захлас и благоговение пред шедьоврите, пред мен те споделиха, че биха пренебрегнали минусите и наистина са доволни от видяното. „Бил съм в музеи из цяла Европа, музеи от световна величина, западни, руски, всякакви, този тук не им отстъпва ни най-малко“, с трепет в гласа ми отговори възрастен господин.

_DSC0366

И наистина, ако загърбим липсата на напътстващи карти и листовки, безразборно поставените надписи, то поне на красота ще се нагледате при посещението си в „Квадрат 500“.  Френски постимпресионисти в една стая с Никола Петров и Елена Карамихайлова. Бенчо Обрешков и Борис Иванов в безмилостна битка за внимание със световни живописци от кръга на „поетичната реалност“. Андре Лот среща Вера Недкова, Кислинг стои до Борис Елисеев и Карл Йорданов, Васил Бараков споделя зала с Вламенк, Ненко Балкански – с Корнелиус Баба, а Иван Ненов – с група испански творци. До синтетичните пластинки на американските автори ще намерите простотата и синтеза на българските скулптори. Грубоватата форма на “Трета класа” на Иван Фунев до изящните пластики на Константин Мьоние. Някои биха намерили това за хаотично, други за разнообразно. Музеите са, за да нахранят глада за изкуство на всеки. При своето посещение не изпускайте да обърнете внимание на експозициите на двама български художници, творили с успех в Париж – Жул Паскин и Жорж Папазов. Почти цяла зала искри със златните, топли цветове на Владимир Димитров-Майстора. Срамота би било да не се насладите на идеалистичния рисунък на българския фолклор.

_DSC0403

Преминаването от зала в зала, от крило в крило, всички до един наистина изпълнени с красота. Мислите летят стремглаво от скица на скица, от рисунка на рисунка, от платно на платно. Ако трябва да продължа откъслечното си сравнение с парижкия Лувър, едно нещо е пресъздадено изцяло. Чувството, че можеш да се изгубиш. От врата, през коридор, по стълби нагоре, надолу, преминаваш през животите на множество художници, чиято кръв е пропита в тези платна и която е текла заедно с тези бои. Чувството на тленност, на вечност, на връщане назад във времето. Дали във възрожденски Пловдив или заедно с момите на жътва, ти си един малък статист в една огромна цветна продукция. Ако една галерия дори за секунда успее да те завладее по този начин, то работата ѝ е свършена.

Поговорка гласи, че музеят не е създаден, за да може странникът да го навести случайно или за ценителя да съзерцава с възхищение. Създаден е за роба на рутината за самообразоване, за да може той да натъпче себе си с всеки вид нелепа, интелектуална храна за едно голямо, несмилаемо хранене.

За един следобед дори със своите недостатъци и кусури „Квадрат 500“ успява да нахрани очите, душата, сърцето и дори с малките си кусури да те накара да поискаш още.

Автор: Владимира Живкова

Facebook share icon Twitter share icon Linkedin share icon
Под МостаКултурна нищета – паметници на ръба на оцеляването13.09.2016

Още от Под Моста

Боян СимеоновФренските New Wave филмови постери, които разбиха статуквотоКино